За Елисавета всичко започва през октомври 2020 г. Пет години по-рано жената се е връща окончателно в България след дълъг гурбет в Гърция. Благодарение на работата зад граница успява да стабилизира материалното си положение и носталгията започва да я тегли към родината.

Установяването наново в България минава през различни етапи, един от тях е прехвърлянето на здравните вноски у нас. По съвет на общопрактикуващия лекар, въпреки че няма никакви оплаквания, тя прави подробни медицински изследвания.

Един показател привлича вниманието на специалистите: чернодробните ензими са многократно увеличени. Следват нови тестове и диагноза: хепатит С. Диагнозата е поставена в болницата в Своге, където обаче обясняват на пациентката, че лечението на заболяването ѝ е специфично и надхвърля тяхната компетентност.

Така Елисавета попада в Отделението по вирусни хепатити на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, чийто ръководител е проф. Красимир Антонов. Следват поредица от високотехнологични изследвания, при които диагнозата е потвърдена. Към нея се добавя още една: цироза на черния дроб. Оказва се, че хепатитът при тази жена е с над 20-годишна давност и бавно, но неумолимо е разрушавал черния дроб.

„Като чух хепатит С и цироза изпаднах в отчаяние. Приятели ми бяха казали, че в България разболееш ли се, умираш прав и че никой няма да ми обърне внимание с тези диагнози. Бях се подготвила за най-лошото. Каква беше изненадата ми, когато вместо да ме отпрати, проф. Антонов седна и надълго и нашироко ми обясни какво е моето заболяване, как, защо се е получило и какви са перспективите“, спомня си Елисавета.

Гастроентерологът предупреждава пациентката, че борбата ще бъде дълга, особено с цирозата, но нито за секунда не показа, че се съмнява в успеха от лечението. Заедно набелязват етапите, през които ще мине терапията, и накрая професорът ѝ дава личния си номер със заръката, ако има някакви проблем, въпрос или притеснение, да не се колебае да му звънне.

„Проф. Антонов е най-уникалният човек – мил, отзивчив, търпелив. Преди да го срещна, не вярвах, че и в България има такива лекари“, разказва жената. Благодарността й обаче не спира дотук:

„В Клиниката по гастроентерология всички са страхотни – лекарите, сестрите, до последния санитар – мили, любезни, професионалисти. Отделението прилича на един кошер, в който всеки си знае работата“, споделя Елисавета.

В клиниката тя вече се чувства като у дома – от октомври миналата година досега е лежала там три пъти. Случайно или пък не, в седмицата, в която се отбелязва Световния ден на хепатита, също е в клиниката – за контролен преглед. Новините са добри. Първият тест е показал, че за Елисавета хепатитът вече е история. Битката с цирозата обаче продължава, но и при нея вече краят се вижда.

А Елисавета е изпълнена с решимост и с планове за бъдещето.

„Искам да бъда полезна и на други пациенти, които може би в момента се чувстват отчаяни или пък все още не знаят за тайния враг, който разяжда организма им – затова ви потърсих и пожелах да разкажа историята си. Здравето не ни е дадено, трябва да го пазим! Хората трябва да си правят профилактични изследвания и да знаят, че няма нищо страшно. В България имаме специалисти, които са на световно ниво“, убедена е смелата свогенчанка.

За жената борбата със стигмата на болестта до такава степен се е превърнала в кауза, че след като не успяла да намери подходящи брошури, решава сама да отпечата информация за болестта и да остави ръчно изработените листовки в болницата в Своге.

Впечатлени от жеста от пациентската организация ХепАктив се свързаха с нея чрез УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и предоставиха различни материали за болестта, които тя да раздава в родния си град.

„Ако по този начин съм помогнала поне на един човек да научи диагнозата преди да е станало късно, значи е имало смисъл“, заключава Елисавета.