Разбира се, техниката е важна, но за самата помощ на екипите проблемът е свързан с кадрите в системата на доболничната и “Спешна помощ“.

Това каза за БНР д-р Христо Юруков, член на Експертния съвет по “Спешна медицина” към Министерството на здравеопазването, лекар в “Пирогов” и подчерта, че е необходим много сериозен анализ на състоянието на кадровия ресурс в Спешна помощ.

Там проблемът е изключително належащ за решаване и колкото по-бързо се вземат мерки от страна на правителството, защото “Спешната помощ“ е част от националната сигурност на нашата държава и решенията на всяко едно правителство са изключително важни за правилното функциониране, толкова по-бързо ще се реши, допълни той.

Според него закупуването на нови линейки, което вече е факт, и оборудването им е абсолютно достатъчно, за да се спази стандартът за Спешна медицина от всеки екип.

Модернизирането е важно, но да не забравяме, че имаме 27 центъра за “Спешна помощ“. Те не ползват собствени бази, а ползват болниците, в които са били разгърнати тези спешни отделения. Така че модернизирането и обновяването на сградите, в които се намират екипите на спешните центрове, също е изключително важно за по-малките населени места, където нещата са доста загрубели, коментира д-р Юруков.

Той приветства идеята за откриване на факултет за обучение на парамедици в МУ София и обясни, защо тези специалисти са необходими на системата:

По-голямата част от завършилите лекари в България не желаят да работят в “Спешна помощ“. Специалността е много тежка и отговорна. Нека се направи един факултет, който да има академична основа, който да покрие тези часове, който ще бъде необходим за създаването на много добри специалисти в доболничната помощ, посъветва медикът.

Според д-р Христо Юруков закупуването на медицински хеликоптери у нас е закъсняло и България е единствената държава на Балканите, която няма спешна въздушна помощ и не може да реагира при необходимост. 

Казаното от д-р Юруков е коментар по тема, която предизвика индиректен спор между служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев и предшественичката му проф. Асена Сербезова.

Повод стана констатацията на служебния здравен министър, че проектът за ремонт и организация на Спешната помощ в последната година е бил неглижиран. Меджидиев посочи, че това са изводите след посещението му в няколко болници.

Той призна, че много от предвидените ремонти на спешни отделения и центрове са спрени или не са започнали, тъй като има сериозна промяна в цените на строителните материали. По думите му ситуацията изисква анализ с колко ще се оскъпи строителството, за да е ясно колко допълнителни средства ще са необходими за довършване на проекта.

В отговор на заявеното от него, в пост във Фейсбук Асена Сербезова посочи факти, които по думите ѝ доказват, че "неглижирането" на проекта не е по вина на ръководения от нея екип:

Проектът за спешната помощ е по Оперативна програма „Региони в растеж“ и е започнал през 2014 г., като е трябвало да приключи през 2020 г.! Проектът стартира през м. октомври 2018 г. (да, не е грешка! – след забавяне от 4 години!) и е насочен към цялостно обновяване и модернизация на инфраструктурата в системата на спешната медицинска помощ и обхваща 237 обекта. През 2014 г. до ноември месец, министерството се управлява от служебен министър, през 2017 г. – също, както и още две служебни правителства през 2021 г. Само напомням... Обаче видите ли, за неизпълнението на проекта били виновни последните месеци от този 9 годишен период...Явно оправданието с “последната година” е някаква мантра..., написа Сербезова.