Общопрактикуващите лекари у нас са крайно недостатъчно и са неравномерно разпределени. В Кърджали, Търговище, Разград и Смолян на един личен лекар се падат над 2000 здравноосигурени лица. 43% от специалистите са достигнали пенсионна възраст.

Данните бяха съобщени на кръгла маса с тема "Проблеми, предизвикателства и възможни решения в първичната извънболнична медицинска помощ в Република България". Инициативата е на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, Българския лекарски съюз (БЛС), Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). В дискусията участваха зам.-министърът на здравеопазването д-р Тома Томов и представители на съсловни и пациентски организации.

Едва 13-14 процента от общопрактикуващите лекари у нас са до 50-годишна възраст, каза д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Най-голяма част от тях е съсредоточена в областите София, Пловдив и Варна.

По думите му съвсем скоро системата няма да може да се самоиздържа и прогнозира, че предстои "криза с невиждани в близкото минало размери", която ще доведе до ограничен достъп до медицинска помощ. Маджаров съобщи, че в момента в страната работят 3990 общопрактикуващи лекари, а 1702 от тях са достигнали пенсионна възраст.

В същото време областите с най-малко лични лекари са с най-много извършени профилактични прегледи, показват данни на Националната здравноосигурителна каса, представени от изпълняващата длъжността управител на фонда д-р Йорданка Пенкова. Тя също отчете негативна тенденция към намаляване на броя на джипитата от 2020 г. насам. По думите ѝ въвеждането на електронна афтентификация значително би улеснило пациентите и изпълнителите на здравни услуги.

Идеята доразви председателят на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев, според когото издаването на пластика (карта с магнитен четец, с която пациентът ще може да предоставят достъп до здравните си данни пред нужните специалисти) ще улесни премахването на хартията и преминаването към напълно електронно здравеопазване.

Близо един милион са здравнонеосигурените граждани, това генерира 360 млн. лв. годишно загуби за системата, посочи председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров. По думите му тенденцията не се променя през последните 10 години.

Според него трябва да се търси възможност за увеличаване на средствата за здравеопазване, още повече че държавата не плаща пълния размер на здравната вноска за служителите си. Доц. Киров припомни, че потребителската такса не е променяна от 2012 г. и все още е 2,90 лв. Той цитира данни на Евростат, според които парите за извънболнична помощ у нас са пет пъти по-малко в сравнение със средствата, които се отделят в останалите европейски страни.

Доцентът каза още, че са нужни 150 специализанти по "Обща медицина" годишно, за да бъде компенсиран недостигът на специалисти. Той настоя за освобождаване на джипитата от административната тежест, за повече възможности за диагностична дейност и напълно интергрирано е-здравеопазване, което би направило специалността по-атрактивна за младите лекари.

Осигуреността с лични лекари у нас е на едно от най-ниските нива в Европейския съюз, потвърди зам.-министърът д-р Тома Томов. Той определи финансовите стимули за джипитата, изплащани от НЗОК на работещите в отдалечени, неблагоприятни райони, като недостатъчни, за да предизвикат интереса на специалистите за разкриване на практики.

Томов представи и някои от приоритетите в "Националната здравна стратегия 2030", които предвиждат създаването на здравно-консултативни услуги, оборудване на практиките с цел разширяване на диагностиката в извънболничната помощ.

Според зам.-председателя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов начините за привличане на повече пари в системата са два - повишаване на здравната вноска или на данъците. "Вече опорочихме пенсионния модел по този начин и смятам, че моделът на здравеопазването не трябва да бъде опорочаван, ако искаме той да остане достатъчно справедлив за всички нас", коментира той и допълни, че само с финансов ангажимент на държавата може да се преодолее неравният достъп до здравни грижи.

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев посочи, че е нужно „обръщане на пирамидата“ с промяна на модела. По думите му потребителската такса, заплащана от пациентите, трябва да се повиши.

Необходима е реорганизация, която да извади повечето инструментални диагностични процедури от болниците. В момента хиляди хора - до 30% от всички хоспитализации, влизат в болница, само за да им бъдат направени изследвания. Това забавя диагностицирането на заболяването и струва по-скъпо заради съпътстващите постоянни разходи и болничния престой. Част от изследванията трябва да отидат в извънболничната помощ и дори при личните лекари. Те трябва да могат да започват начално лечение на някои социалнозначими заболявания след съответно сертифициране, каза доц. Тонев.

Той предложи да бъде създаден нов тип неотложна помощ на регионален принцип, която да освободи личните лекари от задължението да бъдат на разположение 24 часа в денонощието. Това ще им даде възможност за адекватна почивка и професионално развитие. Друго предложение на председателя на здравната комисия беше свързано с въвеждането на електронно записване за преглед при личните лекари, за да няма опашки пред кабинетите.

По време на дискусията участниците във форума взеха решение да бъде създадена работна група, която да включва представители на БЛС, другите съсловни организации и институции, така че дори да няма парламент през идните месеци, да се създадат предложения за нормативни и законодателни промени, с които да стартира реформата в системата.