Националният кардиологичен план трябва да обедини държавните институции, професионалните и научните среди, бизнеса, неправителствения сектор с цел подобряване на показателите в заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания, по които България остава трайно на водещи позиции сред страните от Европейския съюз.

Това стана ясно на конференция, организирана от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) с подкрепата на в. "Капитал". 

Пасивната подкрепа не е достатъчна, за да решим големия проблем със заболеваемостта от сърдечносъдови болести у нас, от който зависи бъдещето на нацията . Препоръките на Европейското кардиологично дружество са базирани на данните за европейските страни, а България има специфика и там трябва да търсим причините за ранната смъртност спрямо различни страни от ЕС, водещите позиции по инсулт и др., заяви проф. Снежана Тишева, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Проф. Г. Странски “ Плевен.

Направеното досега по създаването на план за сърдечносъдово здраве очерта доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Инициативата тръгва от усилията за създаване на план за подобряване на сърдечносъдовото здраве в ЕС и общата цел за намаляване на заболеваемостта с 30% до 2030 г. Създаден е Европейски алианс по сърдечносъдово здраве с подкрепата на Европейската комисия. 45% от общата смъртност в Европа се дължи на сърдечносъдовите заболявания, а 49 млн. европейци живеят с такива диагнози.

В България заболеваемостта и смъртността от тези заболявания надвишават сериозно средните нива за ЕС, а причините са липсата на контрол върху рисковите фактори, каза доц. Трайков. Бъдещето е в сътрудничеството между научните, съсловните организации, академичните среди, бизнеса, работодателските и пациентските организации, за да бъде създаден и приет Национален кардиологичен план, допълни той.

В презентацията си проф. Франческо Консентино от Каролинска институт в Швеция акцентира върху спешната необходимост от Европейски план за сърдечносъдово здраве като приоритет за всички партийни и управленски нива в страните от ЕС. Той и очерта как може да стане включването на този приоритет и с какво финансиране. Европейският план дава препоръки за националните планове.

Проф. Арман Постаджиян, началник на отделение към Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Св. Анна “ София, говори за превенцията като основна насока на Националния кардиологичен план.

България е сред страните с най-висок сърдечносъдов риск в ЕС и тук трябва да се мисли за превенция много по-рано. Българският мъж има 8 пъти по-голям риск да умре от инсулт в сравнение с живеещите в други страни. При жените у нас рискът е 7 пъти по-голям. Необходима е превенция на рисковите фактори, обучението на кардиолозите у нас е налице, но знанията трябва да се предадат и към личните лекари, каза проф. Постаджиян и уточни, че превенцията на бъдещето отива в посока генетични изследвания, образна диагностика, наличие на стресови фактори, неблагоприятни фактори на околната среда и др.

За ролята на дигиталните технологии в медицината говори проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница.

Това са голям набор от електронни устройства, чрез които се проследяват основни жизнени показатели, търсят се параметри извън нормите, проверява се дали пациентът се придържа към терапията си, помага му се за това и др. Всяка иновация, въведена в медицинската практика, води до намаляване на смъртността, но тя все още остава висока, каза проф. Карамфилов - Най-модерните направления са навлизането на изкуствения интелект, усилената реалност при хирургия и интервенционални процедури и др.

Превенцията на местно ниво е изключително важна, подкрепяме инициативата и ще се радваме да бъдем включени в активната работа по плана, казаха представители на Сдружението на общините.

Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, обърна внимание върху наличието на много планове и стратегии, които обаче нямат практическо приложение. Няма връзка между усилията на кардиолози, ендокринолози и други специалисти, които работят по проблемите на профилактиката и промяната в начина на живот, не са заложени параметри за постигане за всяка година, отбеляза той.

Манталитет на цяла нация се променя много трудно, като специалисти задаваме тона, но не ние ще научим децата да не пушат и да не ядат вредни храни, това е задача на родителите и училището, каза проф. Иван Груев, главен секретар на ДКБ. „ Основните проблеми у нас са поведенчески: ранното тютюнопушене, нездравословното хранене, липсата на физическа активност, прекомерната употреба на алкохол. Ние сме нация, която загива от невежество “ , допълни той.

За ранната терапия и персонализираната медицина говори проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център.

„Само 3 минути е времето за спасяване на живота при внезапна сърдечна смърт, затова решаващо е дали някой наблизо може да даде първа помощ с дефибрилатор до пристигането на медицинския екип. 11 години е изоставането на България от директивата на ЕС за въвеждане на законодателство, активно обучение за кардио-пулмонална ресцусцитация и инсталиране на външни дефибрилатори на обществените места“, каза той.

Първият законопроект в тази посока вече е предаден на експерти в Народното събрание. Отделно ДКБ предлага на МЗ да създаде подспециалност в кардиологията, която да се занимава с порасналите пациенти с вродени сърдечни малформации, оперирани в ранна детска възраст. След 18-годишна възраст те остават извън обхвата на здравната система, а се нуждаят от активно проследяване, за да не изпадат в животозастрашаващи състояния. Проф. Петров подкрепи с примери на спасени млади пациенти нуждата от превенция, адекватно наблюдение и ранна терапия и персонализирана грижа част от задачите на един национален кардиологичен план.

Срамно е, но в България генетичните изследвания в никоя област не се реимбурсират, коментира проф. Йотов. Без тази стъпка персонализирана медицина е невъзможна.

Проф. Груев, който е и специалист по спортна кардиология, представи препоръки за физическа активност и рехабилитация на всички пациенти със сърдечносъдови болести. Европейските препоръки са за безопасни физически упражнения за всички от децата пациенти до възрастните с най-тежките диагнози.

След изследвания на всеки пациент, независимо от диагнозата, може да се препоръча най-подходящият за него обем физически дейности и натоварване, като се определи безопасният праг на сърдечната честота. За всички здрави хора се препоръчват поне по 150 минути умерена физическа активност седмично, като препоръката е да се стигне до 300 минути. Това е първичната превенция, чиято цел е поддържане на здравето , уточни проф . Груев.

Програми за физическо натоварване и кардио-пулмонална рехабилитация трябва да има задължително за всички сърдечносъдови пациенти, включително и преживелите остри инциденти. Така доказано се намаляват и общите разходи за лечението им, но у нас няма разбиране за това, посочи той.

За качеството на живот на пациентите, въвеждането и стандартизирането на оценката за него говори проф. Мария Токмакова от Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Св. Георги “ Пловдив.

В България няма практика да се оценява качеството на живот, освен в научни проекти. Това е степента на благополучие и лична удовлетвореност и включва физическото, психологическото и социалното благосъстояние. При пациентите благосъстоянието се променя под въздействието на заболяването, но проучванията сочат, че доброто качество на живот е по-важно за тях, отколкото продължителността на живота, обясни проф. Токмакова.

Според европейските препоръки пациентите трябва да участват в инициативите на научните дружества, в изработването на ръководствата за лечение и в научните изследвания.

Целта на конференцията е приемането на Национален кардиологичен план от 49-тото Народно събрание и фокусиране на институциите и обществото върху важността от изработването на програми за изпълнението му и постигането на по-дълъг и по-качествен живот за българските граждани. Това е приоритет не само на Дружеството на кардиолозите в България, но и на цялото общество.

Лекари, институции, съсловни и професионални организации и други представители на неправителствения сектор се обединяват за институционализиране и приемане на стратегическия за България документ. Дружеството на кардиолозите в България е сред първите, присъединили се към Плана за справяне със сърдечносъдовите заболявания на Европейския алианс за сърдечносъдово здраве.

Сърдечносъдовите заболявания са сред основните социалнозначими заболявания и продължават да бъдат водещата причина за смъртност у нас, а страната ни все още няма стратегия за превенцията, профилактиката и лечението им. Всяка година над 1 млн. българи боледуват от сърдечносъдови заболявания, извършват се около 6000 кардиохирургични операции и близо 90 000 интервенционални процедури.