Може ли човек, който не е завършил медицина, да спаси нечий живот? Този въпрос отдавна е намерил отговора си по света с поставянето на автоматични външни дефибрилатори на оживени места. Зад сложното наименование „автоматичен външен дефибрилатор“ стои изкуствен интелект, интегриран в апарат, който може да се използва от непрофесионалист, обучен да дава първа помощ при сърдечен арест. Данните за ефекта от масовото му въвеждане са достатъчно убедителни, за да привлекат за каузата един от водещите кардиолози у нас. Проф. Иво Петров е спасил стотици сърца, но твърди, че можем да го направим и ние с подходяща подготовка. Разговорът с него бе в навечерието на Световния ден за рестарт на сърцето - 16 октомври.

Какво състояние е сърдечният арест, проф. Петров?

Сърдечният арест най-често е предизвикан от изключително висока честота на сърдечната дейност. До такава степен висока, че сърцето няма време да се изпълни, за да се съкрати и това води до пълно прекратяване на циркулацията. Това е най-честата причина за спиране на сърдечната дейност (сърдечен арест) от функционална гледна точка.

Защо са толкова важни първите минути след спирането на сърцето, какво се случва със него?

Бързите, необратими промени, които се случват, касаят най-вече мозъка. Сърцето може да търпи възстановяване на дейността си и до 10-15 минути, ако има адекватно външно въздействие, но прекратяването на мозъчната циркулация е тази, която определя прогнозата на пациента. Ако бъде възстановена циркулацията през първите три минути, мозъкът няма абсолютно никаква увреда. До 8-та минута има шанс за възстановяване на мозъчната дейност, ако се възстанови сърдечната, но ако това се случи след 8 –та минута, сърцето може да продължи да работи отлично, но мозъкът вече ще има необратима увреда, която най-често води до продължителна кома и мозъчна смърт.

След този период вероятността за възстановяване на мозъчната дейност е много малка, тъй като мозъчните клетки са най-уязвими и при тях няма метаболитен резерв като при другите клетки. Затова мозъчните клетки имат нужда от постоянна циркулация и постоянен приток на кислород и хранителни вещества.
Когато минат 8 минути, този дефицит вече е достатъчен, за да загине мозъчната тъкан. След това, за съжаление, пациентът се превръща в биологичен препарат, т. е. при ефикасна кардиопулмонална ресусцитация може да се възстанови циркулацията, има други органи, но няма мозък.

Има ли индикации, които биха могли да подскажат кои са рисковите хора за сърдечен арест?

Много често не. При около 20% от инфарктите, особено когато става дума за големи инфаркти, първата проява е сърдечен арест и ако няма бърза дефибрилация, това е предизвестен фатален изход на миокарден инфаркт.
При този извънредно висок честотен ритъм, за да бъде прекратено мъжденето (тахикардията), трябва да се направи електрически разряд – дефибрилация, и то често приложена от непрофесионалист. Това е европейска практика от много години.

работен момент на проф. Иво Петров (вдясно)

Разкажете повече за тази европейска практика!

От 2012 г. има Декларация на Европейския парламент, която призовава всички държави да организират систематизирано обучение на населението за даване на първа помощ и дефибрилация. Спасяването на човешкия живот при мъждене, включва двата абсолютно задължителни компонента: ресусцитация (сърдечен масаж и обдишване) и дефибрилация. Нито едното е достатъчно само за себе си, нито другото.

Хората, които са обучени, трябва да имат достъп до дефибрилатори на обществени места. Тези дефибрилатори, съвсем логично, в началото на програмите се поставят на най-посещаваните места – зали, спирки на метрото, стадиони, аерогари, автогари, там където се струпват много хора.

На летищата в европейските и в редица азиатски страни като Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайланд буквално на всеки ъгъл има дефибрилатор. Така на хората, които дават първа помощ, не им се налага да тичат 500 м до апарата и да се връщат, което отнема време и шанс от пациента. Най-рационално в такива ситуации е човекът, който е обучен, веднага да започне външен сърдечен масаж и да помоли най-близкия до него да открие дефибрилатора, който е поставен най-близо. Има дори специални мобилни приложения, които показват разположението на апаратите.

Казвате, че това е европейска директива от 2012 г., при нас нещата се раздвижват години по-късно. Знам, че има проект на Столична община за оборудване с дефибрилатори, дори мисля, че пилотно са поставени апарати на няколко места. На какъв етап е този проект?

Това е пилотният проект, за който аз настоявах. Това беше една от причините да се присъединя към Столична община – да съдействам използването на външния автоматичен дефибрилатор да стане обичайна практика. По този проект вече има инсталирани дефибрилатори на пет от най-посещаваните метростанции и един в автомобил на Гражданска защита. Над 50 служители на общината са обучени да дават първа помощ при сърдечен арест, като огромната част от тях работят в Метрополитена и в Гражданска защита.

Голяма част от работещите в Столична община пожелаха и регулярно се обучават от фондация „Първите три минути“, които са оторизирани за издаване на сертификат от Европейския съвет по ресусцитация. Разбира се, това не може да е само техен ангажимент. Затова вече сформирахме Национален съвет по ресусцитация, който има няколко много важни задачи. Задача номер едно е да приведе българското законодателство в унисон с европейското.

Обучение по първа помощ на служители от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център от фондация "Първите три минути"

Втората задача е да бъдат инсталирани дефибрилатори във всички институции, където се събират повече хора. В Япония например дори са направили стандарт. Според този стандарт във всяка институция, било то административна или производствена, на всеки 10 души трябва да има един обучен – т. е. 10% от населението. В Дания са обучени около 620 000 души от населението. При тях даването на такава първа помощ е практика от дълги години, както и в огромна част от страните в Европа. За съжаление, няма да учудим никого с факта, че ние сме последната страна в Европа, която не я е въвела. Преди година и половина Румъния я въведе и пак ни изпревари.

На какво се дължи това закъснение у нас? Бави се законодателната дейност?

Това е едната причина, наистина. Може би има и обществено-организационен елемент. Не можем да обучим всички. БЧК обучават планински спасители, пожарникари, Гражданска защита и са много активни. Ако се е случило нещо в България за оказването на първа помощ при сърдечен арест, то се дължи най-вече на БЧК, фондация „Първите три минути“ и дружествата на кардиолозите, спешните медици, анестезиолозите. Това са все неправителствени организации, които обучават на добра воля, а това обучение трябва да бъде систематизирано. Трябва да има Национална стратегия за обучение на населението за даване на първа помощ. Ако се приеме такава стратегия, ще имаме няколко изключително важни стъпки – такива институции като Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз и споменатите съсловни дружества, трябва да работим заедно, за да имаме систематично и сертифицирано обучение на широки слоеве от населението.

Да не е пак някакво маркиране, което между другото често се наблюдава. Маркираме някакво обучение, финансирано от европейски фондове, и хората си тръгват неподготвени. Това е неморално и е крайно време да избягаме от тази практика да отчитаме дейност за едните европейски пари, които трябва да бъдат усвоени, без да има никакъв обществен резултат.

Ако има адекватна национална политика, ако е въведен национален регистър и национално мобилно приложение на тези дефибрилатори може да се извади статистика, както е направено например в Милано – къде и кои дефибрилатори са били използвани най-често и на тези места се добавят още апарати. Тъй като е повече от ясно, че в тези региони има повече случаи. Това води до рационално решение на обществено ниво. Тоест, вместо да са на един километър един от друг, се поставят на 500 м или на 200 м отстояние.

Надявам се, че сега, благодарение на усилията на Националния съвет по ресусцитация, най-накрая ще бъде въведено стимулиращо законодателство, регулярно ще бъдат инсталирани дефибрилатори и ще се осъществи колаборацията с Европейския ресусцитационен съвет.

С Дружеството на кардиолозите в България още преди 8-9 години, когато му бях председател, обикаляхме училища, показвахме как се оказва първа помощ. Оттогава настояваме да има инсталиране на автоматични външни дефибрилатори. Подчертавам – автоматични – защото те имат собствен софтуер, базиран на изкуствен интелект, който прави анализ на сърдечната дейност на пациента и човекът, който дава първа помощ, дори да иска не може да направи електрически разряд, защото автоматичният дефибрилатор е този, който преценява. Тези автоматични външни дефибрилатори не са медицински устройства по смисъла на закона.

Това означава, че се изключва човешката грешка?

Пациентът не може да бъде увреден по никакъв начин. Това е висока технология, не е медицински продукт, който изисква медицинско обучение. Може да бъде ползван от всеки, който е обучен да борави с него, има и гласова инструкция как да се действа.

Проф. Иво Петров с наградата на фондация "Първите три минути" за принос към каузата „Дори един спасен живот си струва“ за внедряването на програми за автоматична дефибрилация в България. Наградата е връчена от Марияна Манушева.

При едно Ваше участие цитирахте скандинавския опит в оказването на първа помощ при сърдечен арест, какво правят скандинавците, за да имат такива добри резултати?

Първо са много отговорни, имат изключително чувство за взаимопомощ. Всички знаем, че скандинавските страни имат ужасяващи природни условия и дължат оцеляването си на факта, че са буквално изтъкани от чувство за взаимопомощ за разлика от нас. За съжаление, такъв начин на мислене и поведение като техния се формира, благодарение на образованието и бих казал понякога императивното въвеждане на практиките. Това са практики, за които европейците ни дават пари и смятат, че ще ги използваме именно за прилагането им. Вместо да ги въведем и да ползваме средствата по предназначение, продължаваме да бъдем нехайни и да „прибираме“ парите.

Много можем да научим от скандинавския начин на мислене. Те имат много добър регистър за случаите на дефибрилация. Едно от най-полезните проучвания, от гледна точка на ранна ресусцитация и дефибрилация е шведско. Това проучване, при повече от 2000 пациента, на които е оказана такава първа помощ, доказва, че вероятността пациентът да оживее при внезапна сърдечна смърт се увеличава с 60%, ако е получил първа помощ от случаен свидетел, който не чака да дойде Спешна помощ, а дефибрилира и прави сърдечен масаж.

Идването на Спешна помощ не е панацея, защото колегите не могат да пристигнат на секундата, при човек, който има нужда до 39-тата минута да бъде дефибрилиран. Необходима е буквално секундна реакция на обществено ниво преди да дойдат спешните медици и да довършат работата по поддържане на живота и транспортиране на пациента. Установявайки това, шведите са поставили дефибрилатори дори и на най-малко посетените обществени места. Техният регистър е доказал ползата от това.

Има ли статистика колко хора може да бъдат спасени, ако тази помощ стане обичайна практика?

Има и проучвания, и регистри. И двете говорят в полза на приложението на тази практика и ако екстраполираме американските, шведските и нидерландските данни се оказва, че при масово прилагане на ранна дефибрилация и ресусцитация, на база брой на населението у нас, могат да се спасят допълнително 2800 души и тези хора да бъдат върнати обратно към обществения живот пълноценни.

Крайно време е да се действа. Ние сме подготвили законопроект, надявам се в бъдещия парламент да срещнем подкрепа, както беше със Столична община. С малки законови промени тази практика може да бъде масово въведена у нас.

Проф. д-р Иво Петров е медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център. Преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности - вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология.
Той е първият инвазивен кардиолог в България, който имплантира ендопротеза при аортна аневризма и дисекация (вкл. за първи път в света при дете). Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лечение на мозъчен инсулт. Пионер е в международен мащаб за имплантиране на бифуркационни стентове при сложна патология на артериите на сърцето. През 2018 г. извършва първата у нас операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. Първи у нас е въвел в практиката извършване на ренална денервация при резистентна хипертония, както и ендоваскуларно лечение при хронична цереброспинална венозна недостатъчност, Мей-Търнър синдром, стенотична и аневризмална патология на коремната аорта.
В периода 2006-2012 оглавява клиниката по кардиология, ангиология и електрофизиология към Аджибадем Сити клиник Болница Токуда. От 1992 до 2004 г. година работи Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Св. Екатерина“. От 2018-а е професор по кардиология в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Чете лекции в Америка, Африка, Азия и Европа, полиглот, владее отлично френски, испански, английски и руски език.

Проф. Петров е председател на Националния съвет по кардиопулмонална ресусцитация. Съпредседател е на Българското дружество по ендоваскуларна терапия, член е на управителния съвет на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти, почетен член на Американския колеж по кардиология и на Европейското кардиологично дружество, член на съсловни дружества и асоциации у нас и в чужбина. Главен изследовател в редица клинични проучвания. Регулярен лектор на годишните издания на множество професионални научни конгреси и семинари. Автор на над 100 научни публикации в български и чуждестранни издания.
Преминал е обучителни курсове в Аржентина и Германия.

Мъж на годината за 2018 г. според класацията на Дарик радио. Екипът му получава голямата награда на вестник Капитал за 2018 г. в класацията „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Неотдавна проф. Иво Петров получи наградата на фондация „Първите три минути“ за принос към каузата „Дори един спасен живот си струва“ - за внедряването на програми за автоматична дефибрилация в България.