Деян Денев е председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), в която членуват и представителите на "Астра Зенека" и "Пфайзер" у нас. В рамките на пресконференцията на инициативата "Заедно за повече здраве" той отговори на въпроси на OFFNews за доставките на ваксини срещу COVID-19 в страната.

Г-н Денев, очевидно има проблем с доставките на ваксини. Като асоциация имате ли инструмент, с който бихте могли да помогнете да се ускори този процес? Сякаш стоите встрани от това, което се случва.

Да, защото това зависи от конкретните компании. Целият процес на логистика, на доставка на тези биопродукти, е сложен. В него се намесва геополитиката и става много труден за контролиране. Аз съм сигурен, че представителите на компаниите в България правят максимума от това, което могат, за да осигурят колкото може повече количества за българските граждани. За да стигнат ваксините до хората, които искат да ги ползват, е необходимо да има политическа воля, ние виждаме тази политическа воля. Но имаше един дебат миналата година – да не би да поръчаме твърде много ваксини. Той беше базиран на ниското желание на българските граждани да се ваксинират.

Безспорно ситуацията, в която сме в момента, е и резултат от тази неувереност. Тя се отрази както на политическо ниво по отношение на заявките, които бяха направени, така и по отношение на компаниите. Защото количествата, които компаниите доставят в момента, са предвиждани преди 6-8 месеца. Няма как, ако за една държава преди шест месеца са предвидени 100 опаковки, днес да получи 200. Те е трябвало да бъдат предвидени тогава. Тогава определено имаше едно усещане в публичното пространство, сред политиците и т.н. – ще вземем твърде много ваксини и няма да има кого да ваксинираме. Никой не иска да хвърля ваксини, нали?

На практика и това, което е договорено, не е малко, стига да го получим и то навреме. Не сте ли съгласен?

Европейската комисия договори в пъти по-големи количества, отколкото са нужни за ваксинацията. Защо? Защото това бяха предварителни договори. До този момент не се знаеше кои ваксини и кога ще бъдат разрешени за употреба. Компромис с качеството и безопасността не се прави. Ако дадена ваксина не може да докаже ефективността си, няма да стигне до одобрение. ЕК договори значително по-големи количества, именно защото знаеше, че има риск. Същото се случи на ниво държава. Но отново казвам – имаше един елемент на изключително сериозна несигурност - ще искат ли българските граждани да се ваксинират изобщо? В противен случай договорените количества щяха да са по-големи. 

Сега вече виждаме, и това е нормално, че в резултат на натрупването на данни, на споделянето на информация между хората интересът към ваксинацията се качва, но ще отнеме малко време, за да се напасне процесът на логистика и производство към това повишено търсене. Всички, които искат да се ваксинират, искат да го направят сега и веднага, а това не е възможно. Безспорно създава фрустрация това, че не може да се случи на момента, но ако погледнем от дистанцията на времето и се абстрахираме от емоциите, трябва да имаме предвид, че в рамките на една година фармацевтичната индустрия успя да произведе ефективни ваксини. Това е революция, за която ние като съвременници не си даваме сметка, защото сме фокусирани върху злободневните проблеми, които, безспорно, са изключително важни.

Това, за което ще си дадем сметка от дистанцията на времето е, че в рамките на година сме успели да се справим или поне да ограничим сериозно една пандемия, да отнемем жизнено пространство на един вирус, в резултат на успешна ваксинация. Може би могат да се случат по-бързо нещата, но те ще се случат.

И все пак, други държави успяха да ваксинират сериозна част от населението си, а това е общоевропейска поръчка и всички би трябвало да са поставени в еднакви условия? Остава усещането, че сме дискриминирани. 

Не бих казал, че има дискриминация. Това са поредица от неща. Много фактори се натрупват. Основният фактор е, когато има фрустрация в обществото, защото нещата не се случват навреме и веднага, и някой трябва да е виновен. Винаги търсим вината в другия, не в себе си.

И все пак сме последни, защото няма ваксини?

Ами ние сме последни заради много фактори, които ви изброих, но миналата година имаше сериозно недоверие и то се отрази на планираните количества.

Непрекъснато излиза противоречива информация за качествата на отделните ваксини. Нямаше ли да е по-добре, ако фармацевтичните компании бяха по-активни? 

Информация за ваксините има предостатъчно. Стига хората да искат – те я прочитат. Информацията не трябва да бъде агресивно поднасяна на обществото. Проблемът е, че има твърде много информация и тази информация много често не е филтрирана по удачния начин. Хората се информират основно от социалните мрежи, а те ни предлагат това, в което ние вече вярваме, така са конструирани. За добро или лошо хората решават в какво да вярват емоционално, не на базата на рационални факти и данни.

Деян Денев е директор на ARPharM от октомври 2003 г. Юрист по образование, дипломирал се от СУ “Св. Климент Охридски”, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на Aсоциацията води дейностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствената политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар. Член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия в България от януари 2008 г. до февруари 2013 г.