България предпоследна по готовност в здравеопазването в Централна и Източна Европа

Ружа Райчева Последна промяна на 22 ноември 2022 в 10:00 37955 0

Снимка GLOBSEC

Според Индекса за готовност на здравните системи, разработен от международната организация GLOBSEC, България се намира на предпоследно място сред държавите в Централна и Източна Европа и е сред страните, страдащи най-тежко от последствията от пандемията COVID-19.

Сътрудниците по въпросите на здравеопазването към Програмата за икономически растеж и устойчивост към Института за политика GLOBSEC Мартин Сматана и Михал Щофко представиха Индекса за готовност в здравеопазването за 2021 г. и обсъдиха предложените от GLOBSEC регулаторни политики, които могат да доведат до намаляване на вредите.

Специален гост беше служителят по политиките в Европейска комисия Сесил Нуригат, а модератор на събитието беше вицепрезидентът и ръководител на офиса на GLOBSEC в Брюксел Роланд Фройденщайн.

В проучването си Сматана и Щофко изтъкват, че особено на фона на затихващата пандемия COVID-19 секторът на здравеопазването е критична инфраструктура със значително въздействие върху екосистемите на търговията, промишлеността и услугите в световен мащаб.

Те посочват, че трябва да се вземе предвид, че бъдещите предизвикателства, като например мултиморбидните пациенти, скъпите лекарства и изчерпващите се лични ресурси, вероятно ще създадат значителни проблеми.

Целта на Индекса за готовност в здравеопазването е да предостави преглед на готовността на здравните системи в страните от Централна и Източна Европа за справяне с предстоящите предизвикателства. Индексът може да се използва за лесно сравняване на страните и за откриване на най-добрите практики.

Тези фактори варират от основни показатели за инвестициите и разходите за здравеопазване до сложни съставни показатели. За да се получи пълна картина обаче, е необходимо да се разгледат два аспекта:

1. Показатели, които измерват качеството на системата, такава каквато е била до момента, например предотвратима смъртност;

2. Показатели, които измерват готовността или въздействието върху готовността в бъдеще, например честотата на заболяванията или разходите за превантивни мерки.

Мартин Сматана акцентира върху това, че световната макроикономическа криза се отразява пряко на качеството на живот на гражданите и на бюджетите на държавите.  Той обърна внимание на т.нар. "поведенческа икономика", която цели да намали рисковото поведение на гражданите - лоша диета, липса на движение, тютюнопушене, консумация на алкохол и др. 

Според Сматана рисковото поведение на гражданите трябва да бъде посрещнато със съответното данъчно облагане и регулации - "sin taxation" - данък върху греха. Тази практика води до ползи за цялата икономическа система на държавите, тъй като липсата на правилни политики - или неприлагането на правилни политики, води до загуби както в човешки животи, така и в БВП.

В своята презентация Мартин Сматана обясни, че управлението на пандемията COVID-19 до известна степен е въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата в отделните държави. Той даде пример с Италия, която по думите му е една от най-здравословно живеещите нации в ЕС, но без да има подходящи насоки и познания за вируса, италанската здравна система не е смогнала на първата вълна на пандемията.

"Други страни със "свръхсмъртност" преживяха първата вълна с известно закъснение и следователно имаха известно време да се подготвят. Въпреки това предимство, страните от Централна и Източна Европа не успяха да се подготвят за вълните на COVID-19", каза той.

Страните от Централна и Източна Европа страдат най-много от последствията след пандемията COVID-19

Проучването сочи, че в десет страни от Централна и Източна Европа има наднормената смъртност на глава от населението след COVID-19 през 2020 г.

Осем от десетте "най-лошо справящи се в здравеопазването държави" в ЕС са от Централна и Източна Европа. Другите две са Италия и Гърция.

Сматана обобщи, че страните от Средиземноморието по-трудно се справят с последствията от COVID-19.

Ето каква е статистиката за "днешната готовност" на страните от Централна и Източна Европа:

За съжаление България е предпоследна в класацията. А ето и класацията в Индекса за "бъдещата готовност" в здравеопазването на държавите от Централна и Източна Европа:

България отново заема предпоследното място. Сматана посочи, че Норвегия се класира на първо място в Европа. Той обясни, че това е защото в скандинавската държава здравните политики са фокусирани върху превенцията на рисковото поведение.

По въпроса за полезните политики в данъчното облагане Сесил Нуригат заяви, че високият акциз на тютюна е добър сигнал за пушачите, че пушенето е вредно за тях. По думите ѝ въпреки че това очевидно увеличава тежестта върху потребителите, за алкохола и тютюнопушенето има обществено съгласие, че те са вредни за здравето. 

"Когато става въпрос за хранителни продукти обаче, ситуацията е по-деликатна. Трябва да направим така, че да противодействаме на потенциала за обратимост - да не се удрят конкретни групи по доходи, например. Фокусираме се върху разглеждането на отделните практики на държавите членки при определянето на ставките за дадени продукти", обясни Нуригат. 

Тя посочи, че превенцията е изключително важна и че според Световната здравна организация данъчното облагане е един от най-ефективните инструменти за намаляването на рисковото поведение. Според Нуригат облагането на вредни за здравето продукти е задача на държавите членки на ЕС и зависи изцяло от вътрешните бюджетни решения.

Сесил Нуригат даде пример с Унгария - една от малкото страни, която взима приходите от облагането на продукти с високо съдържание на сол и трансмазнини, като след това ги влага в системата на здравеопазването. В края на презентацията Роланд Фройденщайн обобщи двата основни извода от презентацията на Индекса по готовност в здравеопазването в Централна и Източна Европа:

- Нужни са политики по намаляване на вредите, успешните модели в здравеопазването са фокусирани около превенцията. Поведенческата икономика е много важна за справяне с дългосрочните предизвикателства в ЕС;

- Няма универсален подход - трябва да се взимат предвид разликите в страндартите между отделните държави в ЕС; Високото облагане на продуктите изпраща сигнал до потребителите, че излагат здравето си на риск.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови