Според Индекса за готовност на здравните системи, разработен от международната организация GLOBSEC, България се намира на предпоследно място сред държавите в Централна и Източна Европа и е сред страните, страдащи най-тежко от последствията от пандемията COVID-19.
Сътрудниците по въпросите на здравеопазването към Програмата за икономически растеж и устойчивост към Института за политика GLOBSEC Мартин Сматана и Михал Щофко представиха Индекса за готовност в здравеопазването за 2021 г. и обсъдиха предложените от GLOBSEC регулаторни политики, които могат да доведат до намаляване на вредите.
Специален гост беше служителят по политиките в Европейска комисия Сесил Нуригат, а модератор на събитието беше вицепрезидентът и ръководител на офиса на GLOBSEC в Брюксел Роланд Фройденщайн.
В проучването си Сматана и Щофко изтъкват, че особено на фона на затихващата пандемия COVID-19 секторът на здравеопазването е критична инфраструктура със значително въздействие върху екосистемите на търговията, промишлеността и услугите в световен мащаб.
Те посочват, че трябва да се вземе предвид, че бъдещите предизвикателства, като например мултиморбидните пациенти, скъпите лекарства и изчерпващите се лични ресурси, вероятно ще създадат значителни проблеми.
Целта на Индекса за готовност в здравеопазването е да предостави преглед на готовността на здравните системи в страните от Централна и Източна Европа за справяне с предстоящите предизвикателства. Индексът може да се използва за лесно сравняване на страните и за откриване на най-добрите практики.
Тези фактори варират от основни показатели за инвестициите и разходите за здравеопазване до сложни съставни показатели. За да се получи пълна картина обаче, е необходимо да се разгледат два аспекта:
1. Показатели, които измерват качеството на системата, такава каквато е била до момента, например предотвратима смъртност;
2. Показатели, които измерват готовността или въздействието върху готовността в бъдеще, например честотата на заболяванията или разходите за превантивни мерки.
Мартин Сматана акцентира върху това, че световната макроикономическа криза се отразява пряко на качеството на живот на гражданите и на бюджетите на държавите. Той обърна внимание на т.нар. "поведенческа икономика", която цели да намали рисковото поведение на гражданите - лоша диета, липса на движение, тютюнопушене, консумация на алкохол и др.
Според Сматана рисковото поведение на гражданите трябва да бъде посрещнато със съответното данъчно облагане и регулации - "sin taxation" - данък върху греха. Тази практика води до ползи за цялата икономическа система на държавите, тъй като липсата на правилни политики - или неприлагането на правилни политики, води до загуби както в човешки животи, така и в БВП.
В своята презентация Мартин Сматана обясни, че управлението на пандемията COVID-19 до известна степен е въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата в отделните държави. Той даде пример с Италия, която по думите му е една от най-здравословно живеещите нации в ЕС, но без да има подходящи насоки и познания за вируса, италанската здравна система не е смогнала на първата вълна на пандемията.
"Други страни със "свръхсмъртност" преживяха първата вълна с известно закъснение и следователно имаха известно време да се подготвят. Въпреки това предимство, страните от Централна и Източна Европа не успяха да се подготвят за вълните на COVID-19", каза той.
Страните от Централна и Източна Европа страдат най-много от последствията след пандемията COVID-19
Проучването сочи, че в десет страни от Централна и Източна Европа има наднормената смъртност на глава от населението след COVID-19 през 2020 г.
Осем от десетте "най-лошо справящи се в здравеопазването държави" в ЕС са от Централна и Източна Европа. Другите две са Италия и Гърция.
Сматана обобщи, че страните от Средиземноморието по-трудно се справят с последствията от COVID-19.
Ето каква е статистиката за "днешната готовност" на страните от Централна и Източна Европа:
За съжаление България е предпоследна в класацията. А ето и класацията в Индекса за "бъдещата готовност" в здравеопазването на държавите от Централна и Източна Европа:
България отново заема предпоследното място. Сматана посочи, че Норвегия се класира на първо място в Европа. Той обясни, че това е защото в скандинавската държава здравните политики са фокусирани върху превенцията на рисковото поведение.
По въпроса за полезните политики в данъчното облагане Сесил Нуригат заяви, че високият акциз на тютюна е добър сигнал за пушачите, че пушенето е вредно за тях. По думите ѝ въпреки че това очевидно увеличава тежестта върху потребителите, за алкохола и тютюнопушенето има обществено съгласие, че те са вредни за здравето.
"Когато става въпрос за хранителни продукти обаче, ситуацията е по-деликатна. Трябва да направим така, че да противодействаме на потенциала за обратимост - да не се удрят конкретни групи по доходи, например. Фокусираме се върху разглеждането на отделните практики на държавите членки при определянето на ставките за дадени продукти", обясни Нуригат.
Тя посочи, че превенцията е изключително важна и че според Световната здравна организация данъчното облагане е един от най-ефективните инструменти за намаляването на рисковото поведение. Според Нуригат облагането на вредни за здравето продукти е задача на държавите членки на ЕС и зависи изцяло от вътрешните бюджетни решения.
Сесил Нуригат даде пример с Унгария - една от малкото страни, която взима приходите от облагането на продукти с високо съдържание на сол и трансмазнини, като след това ги влага в системата на здравеопазването. В края на презентацията Роланд Фройденщайн обобщи двата основни извода от презентацията на Индекса по готовност в здравеопазването в Централна и Източна Европа:
- Нужни са политики по намаляване на вредите, успешните модели в здравеопазването са фокусирани около превенцията. Поведенческата икономика е много важна за справяне с дългосрочните предизвикателства в ЕС;
- Няма универсален подход - трябва да се взимат предвид разликите в страндартите между отделните държави в ЕС; Високото облагане на продуктите изпраща сигнал до потребителите, че излагат здравето си на риск.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България