И ВАС предупреди: Промените в Конституцията - само от Велико Народно събрание

Подготвяните промени в Конституцията могат да бъдат направени само от Велико Народно събрание. Това става ясно от становище на Върховния административен съд (ВАС) по повод готвените промени в основния закон. Подобно становище изрази миналата седмица и Висшият съдебен съвет (ВСС).

От становището на ВАС става ясно, че предлаганият законопроект "засяга статута, устройството и правомощията на съдебната власт" и това налага извода, "че подобна ревизия може да бъде осъществена само от Велико Народно Събрание." Нещо повече, заключението на съда е, че предлаганите промени няма да реализират препоръките и целите в Стратегията и годишния доклад на ЕК и дори са в противоречие с тях, защото "създават предпоставки за капсулиране на системата, нейната пълна политическа зависимост, пропорционална на отдалечаването ѝ от принципите за върховенството на закона и правовата държава".

В становището на ВАС се възразява върху искането главният прокурор да се отчита в парламента. На второ място се критикува разделянето на ВСС на две колегии и промяната в мандатността на Съвета. Позовавайки се на Конституционния съд № 13 от 15 декември 2010 г. по конст. дело № 12 от 2010г., в становището е записано, че мандатността на органите на съдебната власт не може да бъде разрешена законодателно. Тя спада сред разпоредбите на Конституцията, които засягат статута и устройството на държавната власт, "чиято ревизия е възможна само в хипотезата на Велико Народно събрание".

Основният момент в предложеният конституционен законопроект се свежда до реформа на основните конституционни начала в статута и устройството на съдебната власт, заключават от ВАС.

и поясняват:

Това от своя страна представя като изключително спорен въпроса, допустимо ли е подобно изменение на Върховния закон от Обикновено Народно събрание. Нормата на чл. 158, т.3 от Конституцията (КРБ) императивно предвижда, че въпросите за промяна във формата на държавно устройство и на държавно управление са в правомощията на Велико Народно събрание.

Промените накратко:

В съдийската колегия ще има 13 членове, сред които и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Шестима от членовете да се избират от общото събрание на съдите, а останалите петима – от парламента. Прокурорската колегия ще има 12 членове, сред които и главния прокурор. Четирима от членовете ще се избират от общото събрание на прокурорите, един - от общото събрание на следователите, и останали шестима – от парламента.

В проекта са записани и два варианта за намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет – вместо 5 – на 3 или 4 години, както и премахването на тайния вот.

ГЕРБ предлага още в Конституцията да бъдат записани и критериите, на които ще трябва да отговаря съдебният инспектор - "юрист с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко десет като съдия“. В предложението е включено още шестима от инспекторите да се избират за проверки на работата на съдилищата, а четирима – за проверки на работата на прокуратурата и следствието.

Ако предложението на ГЕРБ бъде прието, инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и на пълнотата и верността на имуществените декларации. Ще проверява и за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Освен това Народното събрание ще изслушва и приема годишния доклад на съдебния инспекторат, а не само на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор.

В проекта е включена и възможността Конституционният съд да може да бъде сезиран от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и омбудсмана и да се произнася по разминаване между норми на международното право и Конституцията.

За да бъдат направени промени в Конституцията, трябва мнозинство от три четвърти от депутатите – 180 гласа „за“.

Управляващите четири партии имат общо 137 депутати в парламента.

Ако предложените промени получат по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете - 160, предложенията ще бъдат разгледани отново не по-рано от два и не по-късно от пет месеца след това. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Още по темата

25/06/2015

Темида

ВСС: Само Велико Народно събрание може да промени Конституцията

22/04/2015

Политика

ГЕРБ с готов вариант на промените в Конституцията

17/04/2015

Политика

БСП няма да подкрепят промени в Конституция

16/04/2015

Политика

Борисов: За съдебна реформа трябват промени в конституцията

Следете новините ни в GoogleNews