Сирни заговезни

Последна промяна на 24 февруари 2012 в 14:34 4043 0

Кукери от Созопол
Кукери от Созопол

Сирни заговезни (Сирница, Прошка) е подвижен празник, който се отбелязва винаги в неделя 49 дни преди Великден. Обичаите, които се изпълняват, са предимно свързани с плодородието и зараждащата се пролет, затова често възпроизвеждат сватба. На Сирни заговезни, а на места и през цялата седмица, се иска прошка – деца от родители, младоженци от кумове и т.н. Още на следващия ден започват Великите пости, най-строгите в църковния календар.

Въпреки пряката връзка с православната традиция, отбелязването на Сирница е съпроводено с множество езически ритуали. Един от тях, разпространен повсеместно на територията на България, е т.нар. хамкане (ламкане). На конец се закача сварено яйце, въглен, а в по-ново време – парче бяла халва. Присъстващите сядат в кръг около него. Конецът се залюлява и всеки се опитва да го хванат, като използва за целта само устата си. След това конецът се пали и по начина на горене се гадае за реколтата и за здравето на всеки член от семейството.

На много места се палят големи огньове, наречени олелия, сирница, курница, оратник и др. Огънят се прескача за здраве и за предпазване от бълхи и мухи. Всички са длъжни да вдигат много шум, да се веселят, а на някои места и стрелят във въздуха с пушки. Пламъкът е свързан със слънцето, негов земен образ. Затова се смята,че колкото е по-голям , по-висок огъня, толкова и слънцето ще е по-силно, по-топло през годината, а осветените места ще бъдат запазени от градушка. Загасващият огън се разхвърля, а някои носят от него в дома си – смята се, че има очистителна сила.

Наред с огньовете на някои места се подготвят стрели, наричани чавги, пярници, бутурници и др. Младите мъже запалват върховете на стрелите и ги изстрелват в дворовете на своите избранници. Част от ритуала са и наричанията, често от еротичен и циничен характер, например: "Ако не ми дадеш, дядо, момата, ще ти запаля брадата!". Ритуалът насочва към един много стар култ на някои тракийски богини, каквато е например Бендида.

Според традицията на Сирни заговезни се иска прошка, като винаги младите трябва да поискат прошка от по-старите. Те им целуват ръка с думите: “Прощавай”. На свой ред възрастните отговарят: “Господ да прощава, простен да си!”. Искането на прошка всъщност е твърде разпространен обичай. Освен в православната традиция се среща още про католиците, мюсюлманите (Лейлат-ул-Барах – нощта на прошката), евреите (Йом Кипур) и др.

На Сирница излизат маскирани ергени – кукери. Те са група млади мъже, някои от които преоблечени като цар, баба и младоженец, арапи, музиканти и пазачи. Облеклото им е от обърната навън кожа, а маските им наподобяват животни. Носят около кръста си хлопки – звънци. В ръцете си носят тояги, саби или боздугани, с които извършват символично заораване, засяване и жънене на земята. Странджанският Бял кукер е характерен персонаж, който не е познат никъде другаде. Облечен е в овчи или ярешки кожи, обърнати с козината навън, без маска и с открито лице. Кукерските игри предвещават края на зимата и настъпването на пролетта, прогонват злите духове.

Вярва се, че колкото повече шум вдигат хората на този ден, толкова ще е по-здрава и плодородна годината. Изричането на цинични думи, думи с еротичен характер, пречиства тялото, освобождава го от пошлите помисли. Моралните ограничения са премахнати, за да се върнем към себе си обновени и възстановени. Прошката, която искаме от близките си не е само за извършени грешки и изречени обиди. Според старите българи тя е била и за злите сили вътре в нас.

Едва след обновлението на тялото идва ред и на душата. Такава е ролята на Великите пости, които започват в понеделник след Сирни заговезни. Освен че не се ядат храни от животински произход – месо, мляко, масло, яйца, пречистването се извършва и на духовно ниво. До Великден се забранява всякаква физическа близост, сватбите, в миналото дори смесени хора. За да се прероди подобно на природата и самия човек.