Анатолий първоначално е бил дякон и апокрисиарий на Алек¬сандрийския архиепископ Диоскор. В 449 г. бил избран за Константинополски архиепископ. С писмо се обърнал към папа Лъв да одобри из¬бора му. Евтихианите се надявали, че той ще застане на тяхна страна. Но в 450 г. на поместен събор в Константинопол Анатолий одобрил из-ложението на вярата (томоса) на папа Лъв и произнесъл анатема над Евтихий. На Халкидонския (IV вселенски) събор в 451'г., които бил пред¬седателствуван от архиепископ Анатолий, единодушно били осъдени Евтихий и неговият упорит защитник Диоскор Александрийски. След събора архиепископ Анатолий с послание съобщил на папа Лъв решения¬та и го молил да ги одобри, особено 28 правило, с което на архиепископа на Константинопол —новия Рим, се признават права и предимства „рав¬ни на древния царствен Рим“. Понеже папа Лъв не признал това правило, архиепископ Анатолий с ново послание в 454 г. го уведомява, че то е прие¬то от всички участвували на събора 150 епископи. В 455 г. архиепископ Анатолий отново осъдил Евтихия и Диоскора, а също и Тимотей Елур. В древния гръцки синаксар се говори, че Анатолий „управлявал Цър¬квата православно“ близо 9 години. Починал в 458 г.
Освен споменатите послания до папа Лъв от архиепископ Анатолий е запазено в латински превод и послание до император Лъв. Но предимно той е известен със своите богослужебни стихири на Господски и Богородични празници, а също и на дни на мъченици и светци, които сти¬хири са известни под името Анатолиеви1.