Св. пророк Самуил, Св. 37 мчци Пловдивски

OFFNews Последна промяна на 20 август 2015 в 00:01 2088 0

Православен календар
Православен календар

Св. пророк Самуил

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.

Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий си помислил, че тя е пияна, и й казал:

- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!

Ана смирено отговорила на първосвещеника:

- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!

На Илий му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й казал:

- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!

Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".

 

Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий и му казала:

- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува син. Бог изпълни молбата ми и аз Му отдавам своето дете. Нека то Му служи през цял живот.

И като влязла в храма, Ана поблагодарила на Господа с пламенна молитва:

"Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми чрез моя Бог! Никой не е тъй свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той изпълнява молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, защото не със своята мощ е силен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвалят богатите с богатството си, но който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа."

След молитвата Ана се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.

В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със смирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал успех в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в добрите съвети на Самуил, нерядко постъпвал дори противно на Божиите повели, станал горд и самонадеян. Тогава Господ отнел от него Своята милост.

Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите престъпления. Чрез пророк Самуил Господ заповядал на Саул да им обяви война, да убие царя им и да предаде на изтребление всичкото им имущество. Саул удържал победа над амаликитяните, но от корист запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато после видял Самуила, казал му, че изпълнил Божията повеля.

- А що значи това блеене на овци и рев на бикове, каквото чувам оттук? – го запитал пророкът.

- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, за да ги принеса в жертва Богу – отговорил Саул.

- Не жертви и не всесъжения е искал от тебе Господ, а покорност – възразил Самуил. – Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е такъв също грях, както и идолопоклонството.

След това пророкът обявил на Саул, че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия престол. Той бил получил за това откровение от Бога.

Самуил обаче жалел за Саул и често молел Бога да отвърне Своя гняв от него. Но Господ веднъж му казал: "Докога ще плачеш за Саула? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, когото съм избрал."

Самуил изпълнил Божията повеля, взел съд със свещен елей и отишъл във Витлеем. Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.

Като видял най-големия Йесеев син – Елиав, който имал висок ръст и прекрасна външност, Самуил помислил: "Ето, тоя вероятно е избран от Бога!" Но Господ казал на пророка: "Не гледай нито на ръста, нито на красотата му, защото не него съм избрал за цар. Господ не съди така, както съди човек, защото човек вижда само външността, а Господ вижда и сърцето."

Седемте сина на Йесей били един след друг представени на Самуил, но нито един от тях не бил избран от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:

- Всичките ти ли деца са тука?

– Имам още един, най-малкия, който пасе стадото – отговорил Йесей.

- Прати за него! – казал пророкът.

Довели най-малкия син на име Давид, и Господ казал на Самуил: "Това е той, стани и го помажи!" Самуил помазал Давида със свещен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, извършил много славни дела: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.

 

След като помазал Давида, Самуил се върнал у дома си в Рама, гдето живял заедно с двама пророци. Славните дале на Давид възбудили завист у Саул, който започнал да го преследва. Но Давид намерил покровителството на Самуил.

Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.

Между това Саул продължил да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не много преди неговата смърт му се явил умрелият пророк Самуил и му повторил, че Бог отнема от него царството и го предава на Давид.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови