Пренасяне на честните мощи на свети апостол Вартоломей

След страдалческата кончина на свети апостол Вартоломей (1), която той приел заради Христа от нечестивите в арменския град Албан (днес Баку, бел.ред.), верните взели честното тяло на светия апостол и го положили в оловен ковчег. От мощите на апостола започнали да стават чудеса, защото от тях се подавало изцеление за болните и поради това мнозина неверни се обръщал към Христа. А слугите на дявола, нечестивите и жестоки жреци, като научили за тези чудеса, и дори ги видели с очите си, не само не познали Божията сила, но се ожесточили в сърцата си и възненавидели честните апостолови мощи. Стигнали до крайната степен на вражда и ярост, те взели оловния ковчег и го хвърлили в морето, за да го потопят в морските дълбини (2).  ю

Нечестивите хвърлили в морето и още четири ковчега с мощи на други свети мъченици. Смята се, че това били мощите на светите Папиан, Лукиан, Григорий и Акакий. Но вместо да потънат в морската бездна, ковчезите плавали като ладии, носейки в себе си безценни съкровища. Макар и да бил от олово, ковчегът на апостол Вартоломей не потънал - по свръхестествен начин той се оказал необикновено лек и се носел по морето сред другите мъченически ковчези като кораб, управляван от Всесилния Бог; два ковчега имало от дясната му страна и два - от лявата, заради апостолската чест.

Така по чуден начин по море ковчезите стигнали до Босфор Тракийски в Пропонтида, а след това преминали Хелеспонтския пролив и през Егейско и Йонийско море достигнали Сицилия и се насочили на запад към остров Липара. Тук ковчегът на апостола пристанал към брега. Ковчезите на другите свети мъченици, съпроводили апостола до Липара, го оставили и се разделили, като по Божията воля всеки се отправил по своя път. Ковчегът на свети Папиан отплавал към Сицилия, на Лукиан - в Месина, на Григорий - в Калабрия, а на Акакий - в град Аскалус. За всичко това получил откровение от Бога епископът на остров Липара Агатон.

Той отишъл с клира и множество народ на морския бряг и намерил ковчега с мощите на апостола. Преизпълнил се с радост и казал:

- Откъде дойде при теб, Липара, това безценно богатство? Наистина, днес ти се възвеличи и прослави. Ликувай и се радвай, приемайки в ръцете си посетилия те велик застъпник и ходатай пред Бога и възкликни към него: добре дошъл при нас, Господен апостоле!

Всички се учудвали как оловният ковчег с мощите на светия апостол не само не потънал във водата, а се оказал по-лек от ладия и преминал такъв дълг път по море, очевидно ръководен не от човешка, а от Божия сила, и прославяли Божието величие.

След това взели ковчега с мощите на апостола и тържествено и с псалмопения го понесли в църквата. А от светите мощи изтекло миро, от което се подавало изцеление за неизлечими болести.

Честните мощи на Христовия апостол се пазели на острова дълго време, чак до царуването на иконобореца Теофил (3). Тогава заради хорските грехове, по Божието допущение агаряните завладели остров Липара. Управителят на град Беневент, княз Сикард, отдавна бил чувал за чудесата на Христовия апостол и се разгорял с топла вяра към светеца. Затова повикал моряци от град Амалфия и като обещал да ги награди богато, ги убедил да пренесат от остров Липара мощите на свети апостол Вартоломей като скъпоценно съкровище. Моряците се качили на кораба, взели от острова толкова желаното духовно съкровище и се завърнали. И едва щом княз Сикард чул, че пристигат мощите на светеца, заедно с епископа и множество хора излязъл с кораби в морето да ги посрещне. После с почести отнесли мощите в град Беневент, положили ги във Великата църква и тържествено отпразнували това събитие. Оттогава било установено да се празнува пренасянето на мощите на свети апостол Вартоломей на двадесет и петия ден от месец август. А от честните мощи било подавано изцеление за различни болести по молитвите на апостол Вартоломей и по благодатта на Господа наш Иисуса Христа (4).

Св. апостол Тит

Св. ап. Тит бил езичник, родом от остров Крит. Получил високо образование и от младини обичал да чете елинските философи и поети. Макар и езичник, той водел честен живот, искрено желаел да знае истината и я търсел в книгите на гръцките мъдреци. На милосърдния Бог било угодно да му посочи истинския път към спасение. Веднъж младият Тит чул насън думите: "Тите, ти трябва да заминеш оттук и да спасиш душата си! А елинското учение няма да те доведе до спасение." Друг път чул същия глас, който му заповядвал да чете еврейски книги. И Тит изучил еврейския език и почнал да чете пророчествата. Силно му подействала книгата на пророк Исаия. Той разбрал суетата на езичеството и се убедил, че има само един Бог, Творец на вселената.

В това време на остров Крит взел да се разпространява слух за Иисус Христос, Който се явил в Юдея. Мнозина почнали да говорят за чудесата, които Христос правил, и за новото учение, което проповядвал. Управителят на острова желаел да се увери в истината на тия дивни разкази, затова изпратил в Йерусалим своя племенник Тит. Там Тит видял Спасителя и бил свидетел на Неговите чудеса и спасителни страдания. След кръстната смърт на Иисус Христос той останал в Йерусалим и повярвал в Спасителното възкресение. А в деня на Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите, чул ги да проповядват на различни езици великите Божи дела.

Повярвал искрено, Тит се намирал постоянно при апостолите и по-късно приел кръщение от св. апостол Павел. В книгата Деяния апостолски не се споменава нищо за него. Но от някои послания на ап. Павел виждаме, че Тит често го съпътствал и споделял неговите трудове и че Павел искрено го обичал. Той го пращал да проповядва в Далмация, служел му за връзка с коринтяни и често споменавал за него като за любим брат, който ревностно изпълнявал своето служение. Когато апостолът посетил Крит и обърнал мнозина към Христа, той оставил там Тит за епископ. От македонския град Никопол св. ап. Павел написал до Тит послание, което съдържа наставление за неговите длъжности:

"Затова те оставих в Крит, да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както ти бях поръчал."

След това ап. Павел говори за добродетелите, с които трябва да се отличава пастирът на Църквата. Той убеждава Тит да не се впуща в празни спорове и словопрения, а да учи на здраво учение и да дава пример за добри дела. В това послание св. ап. Павел говори за длъжностите на християните като изобщо. Той желае "старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; стариците да вразумяват невестите да обичат мъжете си и децата си, да бъдат целомъдрени, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да не се хули словото Божие; слугите да се покоряват на господарите си и да им служат вярно и честно, та във всичко да украсяват учението на нашия Спасител".

Нататък в същото послание ап. Павел говори на Тит да внушава на новообърнатите да вършат добри дела, защото чрез такива дела ще докажат своята вяра в Господа, Който зарад нас предал Себе Си на страдания и смърт.

"Когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител Бога – пише апостолът, - Той ни спаси не поради делата на праведност, които ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Св. Дух, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител, та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот. Верни са тия думи и аз желая да потвърждавам това, та които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците".

Когато св. ап. Павел пристигнал втори път в Рим, Тит го посетил и след мъченическата му смърт погребал тялото на великия апостол. След това той се върнал в Крит и неуморно се трудил да проповядва словото Божие по градове и села и навсякъде обяснявал Христовия закон.

Св. ап. Тит обърнал голям брой люде към Христа, разрушил идолите и следвал във всичко наставленията на своя учител. Доживял дълбока старост и пред смъртта си видял св. ангели, които дошли за душата му. Лицето му се озарило от чудна светлина и той тихо и радостно предал Богу душата си.