Утре, когато Русия няма да съществува

Войната на Русия срещу Украйна ще завърши с поражението на Москва и с разпадането на тази империя на нови независими държави. Подобен сценарий вече не е фантазия, а се разглежда като работещ модел за реорганизация на Евразия след войната.

В средата на 2022 г. малцина очакваха, че "точката на свръхчупливост" на Руската федерация изобщо може да бъде намерена. Говореше се за „форсиране на демократизацията“, „смяна на режима“, „изолационен натиск“ и други подобни. Световната общност прогони от себе си, като страшен сън, перспективата за разпадане на Руската федерация. Сега все повече влиятелни играчи започват да изчисляват разломните линии на ПостРусия и да чертаят приблизителни карти на новите субекти на поструското пространство.

Руската либерална емиграция се опитва да докаже достойнството си като субект на проектиране на съдбата на бившата си родина. Усилията им да запазят империята обаче не намират подкрепа както в Украйна, така и на Запад.

Свят, в който е възможно съществуването на „единна и неделима“, макар и формално демократизирана Русия, е утопия, която не трябва да допускаме. Русия като геополитически феномен, като единна държава - империя - трябва да престане да съществува. Това е основното условие за сигурността на следвоенния свят.

Самата Русия разруши принципа на неприкосновеност на международно признатите граници и суверенитета на държавите. След като веднъж е окупирала под прикритието на полупризнание, а след това е анексирала чужди територии, Москва е поставила границите в движение. Но сега те ще тръгнат не за да добавят към империята, а за да откъснат от нея нови независими държави.

Естествено, разпадането на Русия не е спонтанен процес. Става въпрос за провеждането на цял комплекс от мерки от военен характер, специален икономически режим на влияние, политико-технологични операции, режисирани специални операции, проекти за оформяне и така нататък. Преди да бъде постигната целта, ще е необходимо още известно време.
Ние също така осъзнаваме, че новата карта на поструското пространство няма да се появи в резултат на мирни споразумения или мирен „процес на развод“ (повторение на разпадането на СССР).

Най-вероятно картата ще се оформи в резултат на гражданската война в Русия и борбата на нововъзникващите участници помежду им и за влияние върху определени територии. Не по-малка роля в тази история ще играят и настоящите съседи и извънрегионалните играчи, които имат свои собствени виждания за земите и ресурсите на бившата Руска федерация. Проектите за „Голям Китай“, Туран, Великата евразийска степ, „иранския свят“ ще се опитат да бъдат реализирани по един или друг начин за сметка на бившата Русия.
Ние обаче, като страна, пострадала от агресията на Москва и понесла основната тежест на войната с рашизма, имаме право на собствено виждане за реорганизацията на ПостРусия.

Тази визия изхожда от предпоставката: да се създаде такава конфигурация от нови независими държави в поструското пространство, която поради вътрешни противоречия и присъщи конфликти да предотврати всякакви опити за възстановяване на империята.

След като гражданите на Руската федерация фактически станаха съучастници в геноцидната война срещу Украйна, не виждаме необходимост да се съобразяваме с мнението на жителите на тези или онези територии на ПостРусия по отношение на новата карта. Волята на жителите по време на референдуми/плебисцити не е от основно значение.
Но ако в условните Вятка или Ингрия има политически представителства, които са готови да станат сборен пункт на нова независима държава, да се борят за своята независимост, да плащат репарации на Украйна, можем да вземем предвид тяхното желание.

Същата позиция се отнася и за националноосвободителните движения в националните републики на Русия. Ние не отричаме тяхната роля в бъдещото държавно строителство, но границите на тези държави ще се определят от способността на националните сили да ги защитават, включително с военни средства.

Въз основа на тези предпоставки ви предлагаме нашето виждане за картата на ПостРусия - Първата киевска карта на ПостРусия. Това е своеобразна отправна точка за обществена дискусия и популяризиране на разкази за антиколониална деконструкция на империята. Не изключваме, че в процеса на тази дискусия, както и с настъплението на ВСУ към границите на Украйна през 1991 г., конфигурацията на тази карта ще се промени, ще се появят нови опорни точки на нови независими държави. Във всеки случай авторите на картата са отворени за разговор по същество.

Основните условия за външна легитимация на новите държави от поструското пространство са технитеследните:

- дерашизация: наказване на военнопрестъпниците; осъждане на престъпния имперски режим на Руската федерация; доживотна лустрация на участниците в режима; преразглеждане на политиката на историческа памет и криминализиране на империалистическите разкази;

- денуклеаризация: изземане на ядрения арсенал и установяване на международен контрол върху всички съоръжения на ядрената енергетика. Може би трябва, въз основа на ПостРусия, да реализираме идеята за създаване на международна организация за планетарен контрол на ядрената енергетика въз основа на принципите: а) да не се прехвърлят ядрени технологии; б) изграждането, поддръжката, сигурността и експлоатацията на ядрените централи да бъдат отговорност на международна организация (частично платена от новите независими държави); в) територията под и въздушното пространство над централите и средствата за безопасното им използване да бъдат под юрисдикцията на международна организация;

- демилитаризация: намаляване на конвенционалните въоръжени сили до приемлив стандарт за защита на територията и полицейски функции;

- период на „карантина“ с ограничен суверенитет, предвиждащ преходни администрации, които да подпомагат формирането на демократични институции, организирането на избори и т.н., международен военен трибунал за наказване на военнопрестъпници и т.н.; 

- въвеждане на „глобален природен патронаж“ в зоните за защита на природата, в Арктика, в полярните региони и др.

- установяване на международен контрол върху използването на природните ресурси и недрата на новите държави (международна корпорация), организиране на репарационни плащания за Украйна и други държави, засегнати от агресията на Москва;

- въвеждане на международни стабилизиращи военни/полицейски мисии за поддържане на мира и стабилността в някои нови независими държави.
Съгласни сме с Тарас Бебешко, че глобалната ефективност на международните организации, основаващи се на секторни интереси (като икономика или сигурност), е много ограничена, същото се отнася и за международните организации с глобално антропоцентрично значение, основаващи се на принципите на CBDR (като ООН или Червения кръст). Необходима е нова система от договори и международни организации, които, без да заменят съществуващите, могат да създадат ново качество за съвместното съществуване и развитие на Човечеството, като същевременно запазят и увеличат биоразнообразието на планетата.
Става дума за концепцията за „протекторат на Земята“ - договор за международен протекторат над екосистемите на Земята. Основните елементи на „глобалния природен патронаж“ са:

-- доброволно (или в случая с ПостРусия - принудително) прехвърляне на правата на суверенитет;

-- международна юрисдикция върху екосистемит;

- съвместен международен орган за управление;

- неприкосновеност на границите на екосистемите;

- демилитаризация на екосистемите в съответствие с Договора;

- строго ограничаване на антропогенните дейности в защитените екосистеми до научни и етнокултурни дейности (предимно от коренното население).

Нашата карта предвижда зони на „глобален природен патронаж“ в почти всички нови независими държави в поструското пространство. Това включва земите на полярните региони, Северния ледовит океан и много острови в северните морета, природни резервати и национални природни паркове - в тези зони се въвежда „глобален природен патронаж“. Новите независими държави отстъпват част от своя суверенитет в полза на бъдещето на Човечеството. Това се отнася не само за ПостРусия.

Важна позиция заема контролът върху използването на природните ресурси от страните от ПостРусия, особено на енергийните ресурси (газ, нефт, въглища, уран и др.), както и въпросът за репарациите за страните, пострадали от агресията на Москва. Най-оптималната форма на такова управление би била създаването на международна компания.

Картата, която ви предлагаме, е нашето виждане за бъдещата структура на поструското пространство. Не изключваме възможността границите на някои нови независими държави да бъдат преразгледани в процеса на дезинтеграционните промени в ПостРусия. Възможно е в определен момент някои съседи да предявят териториални претенции с цел възстановяване на историческата справедливост.

Ето защо „Първата киевска карта на ПостРусия“ е работен документ, който изисква сътрудничеството на заинтересованите страни. Разделянето на Русия е творческо и колективно начинание. Присъединете се, господа, времето засега работи за нас.

Б. ред. - авторите на статията са двама украински учени - футурологът проф. Виталий Кулик и политтехнологът Игор Душин. 

Следете новините ни в GoogleNews