Сплаши няколко души, за да е мирно обществото. Как 'непослушните' руснаци се превъзпитават с унижение

В средата на март в социалните мрежи се появи видеоклип, на който се вижда как полицаи принуждават посетители на московски бар да пеят песен на любимата група на Путин "Любе". Ден след това силите за сигурност прекъсват презентация в друг московски клуб и също се подиграват с присъстващите.

Това са само два примера за това, което социалните антрополози наричат "ритуали на вината и срама". Би Би Си описва как след началото на войната руските сили за сигурност все по-често прибягват до подобни практики на унижение и сплашване.

Не исках да отида в следствения арест

В началото на април 2022 г. Михаил Сухоручкин прочита новините за убийствата на цивилни граждани в Буча и осъзнава, че трябва да направи нещо. По това време 18-годишният московчанин живее в Калининград - той е първокурсник в Балтийския университет.

През нощта на 6 април Сухоручкин тръгва да търси място за антивоенни графити. Студентът си набелязва района на паметника 1200 гвардейци, първият в чест на съветските войници, участници във Втората световна война (монументът е открит е през есента на 1945 г.).

"Помислих си, че не трябва да рисувам върху самия паметник, не е хубаво", казва Михаил. Той се разхожда около него и забелязва стената, на която решава да рисува. Изрисува надпис, в който приравнява Путин и войната, и се прибира вкъщи.

Два дни по-късно по домофона на апартамента, където живеел, се звъни. Отсрещната страна се представя за куриерска фирма и Михаил отваря вратата. На прага стоят полицаи за борба с безредиците. Служителите на реда просват момчето на пода. Идва и следовател, който носи заповед за обиск и постановление за образуване на наказателно производство. В апартамента са извикани няколко свидетели.

След претърсването младият мъж е отведен в полицейския участък в Ленинградския район на Калининград. Михаил бързо решава, че е безсмислено да отрича: по време на обиска служителите на реда намират достатъчно доказателства, които сочат, че именно той е нарисувал графитите: "Наистина не исках да влизам в следствения арест. Още преди разпита си мислех, че ще сключа сделка със следователя, че може би в този случай той ще ме освободи под гаранция или под домашен арест. Мислех, че ще се опитам да оспоря всичко в съда".

За да се защити, Михаил решава да направи всичко възможно да накара полицаите да мислят, че не представлява заплаха: признава, че е оставил надпис за Путин, преструва се, че подписва документи, без да ги чете, съгласява се на адвокат по предварителна уговорка и дори се съгласява да дойде на следващия ден с призовка за "следствени действия".

Направих го, защото съм идиот

След като приключва с разпита, следователят взема паспорта на Михаил и си тръгва. След това влизат трима мъже - двама от тях се представят като Леонид и Константин. Казват на Михаил, че не работят за полицията, така че "не ги интересува" спазването на процедурите за работа със задържани.

Момчето трудно си спомня последователността на събитията: "Единият от тях седна на стола на следователя. Той каза: "Имаш ли представа какво си направили? Свали си очилата. Сега ще те ритнем. Не ни интересува какво ще кажеш, все едно ще те пребием".

Михаил казва, че не би нарекъл това, което му се случва, "побой" - ако искаха, щяха да ме наранят много по-ефективно, сигурен е той. Въпреки това мъжът продължава да заплашва и удря стоящия до стената студент "с отворена длан по врата, с юмрук по раменете и в корема".

Сухоручкин решава, че "ако се придържа към своята линия на поведение", никога няма да бъде освободен: "Опитах се да създам впечатлението, че сътруднича и, в същото време, че не разбирам какво правят с мен, за да внуша, че напълно контролират ситуацията".

Младият мъж започнал да повтаря "клишетата на руската пропаганда". В процеса на работа той се разплакал няколко пъти. Тогава мъжете в стаята извадили видеокамера. "Беше много странно. Не бяха изречени никакви конкретни команди като "погледни в камерата и кажи това и това". Но когато се сринах и започнах да говоря с пропагандни клишета, те извадиха камерите... Знаете ли теорията за обществения договор? Това беше момент на много изкривено взаимно разбиране. Разбрах какво искат от мен."

Първият опит за запис на видеоклип се проваля - Михаил "се разплаква". В процеса на работа Константин се престорил на "доброто ченге", помолил другите мъже да напуснат стаята, предложил на Михаил да опита отново и включил пак камерата.

Полученият видеозапис все още е достъпен в един от "патриотичните" канали на Телеграм - той е публикуван няколко дни след разпита. На него се вижда разчорленият Михаил с ръце зад гърба, притиснат до стената. Глас зад кадър казва "да си вървим". След това студентът, заеквайки, нарича себе си "идиот" и казва, че се разкайва "за извършването на вандалския акт": "Имам малък житейски опит и съм попивал информация от компрометирани и ненадеждни източници". Студентът обещава да се присъедини към патриотични организации и говори, че действията на Путин "срещу нацизма" в Украйна трябва да се подкрепят.

След като видеото е готово, Михаил е пуснат да си ходи вкъщи. Константин му напомня, че на следващия ден трябва да дойде пак и по някаква причина наставлява студентът да донесе 13 карамфила. Момчето си спомня, че по време на разпита следователят е споменал, че "регионалните новини" се интересуват от случая. "Предположих, че може би ще бъда принуден да сложа тези карамфили на паметника и да повторя думите, които съм казал пред камерата. Така че доброволно щях да продължа да казвам, че не вярвам в либералните демократични ценности и съм просто глупак."

Студентът решава, че не може да преглътне още едно извинение или по-нататъшно взаимодействие със силите за сигурност: "Осъзнах, че или ще бъда принуден да продължа да лъжа, или, ако променя позицията си, ще се срещна отново с тези хора". Михаил не купува никакви карамфили. През нощта на 9 април той напуска Калининград пеша (не може да си купи автобусен или самолетен билет - паспортът му е при следователя) и три дни по-късно стига границата с Полша.

Дирите на студента се изгубват за всички, дори за майка му: тя живее в Москва с по-малките деца. Проектът "Север.реалии" (признат за "чуждестранен агент" в Русия) пише, че майката на Сухоручкин не знае къде е синът ѝ в продължение на три дни. Тя гледала с ужас видеозаписа с извинението на Михаил и веднага разбрала, че видеото го показва "ужасно уплашен".

Междувременно Михал се предал на полските граничари и поискал политическо убежище. Сега той живее във Франция.

От Чечня до московските барове

Това, което се случва с Михаил Сухоручкин, се нарича в социалната антропология ритуал на вината и срама. В случая става дума за извънсъдебни мерки, които са необходими на службите за сигурност, когато няма какво да се накаже по закон или такова наказание изглежда недостатъчно.

Извиненията пред камерата обикновено се свързват със Северен Кавказ и особено с Чечня. Първият случай на публично разкаяние е с Айшат Инаева, служителка в рехабилитационен център, през декември 2015 г. Тя обвинява ръководителя на републиката Рамзан Кадиров в "показност", след което се налага лично да му се извини. Всъщност този жанр е широко разпространен и извън Чечения.

През последните години руските сили за сигурност принуждават да се извиняват публично пред камера участници в протести, за корупция, за стрелба по време на сватба, за разпространение на фалшиви новини за коронавирус и дори за шеги. В Русия законността на подобни практики не е оценена. През 2021 г. "Правна инициатива" (призната от руските власти за "чуждестранен агент") кани Европейския съд по правата на човека да оцени това явление, като подаде жалба от името на жител на Ингушетия, принуден да се извини за думите на свой роднина. Решение по нея все още не е взето.

"Тези ритуали на вината и срама имат две функции: първата е да се унижи конкретен човек, а втората е да се изпрати послание към обществото. Да се покаже, че Петя Иванов е постъпил много лошо, не бъдете като Петя Иванов", обяснява антропологът Александра Архипова.

След началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна силите за сигурност прибягват до подобни "ритуали" много често. През май миналата година в социалните мрежи се появиха видеоклипове, в които жители на окупираните украински територии се извиняват на руската армия (участничка в един от тях заявява, че е преминала курс по "денацификация").

В Томска област мъж, който разлепил антивоенни стикери пред кметството, е принуден да се извини във видеоклип и да каже, че "руските войски се борят с фашизма в Украйна и правят всичко правилно".

В Крим в интернет беше публикувано извинение от татуист, когото клиент помолил да му направи татуировка "Крим е Украйна". Учителка от Первоуралск, която е глобена за "дискредитиране на въоръжените сили" след публикация със снимка в украинска носия, също трябва да запише видео с публично разкаяние.

Същите ритуали на унижение се провеждат два пъти в Москва само за един уикенд през март: вечерта в петък, 17 март, полицията влиза в баровете Underdog и La Virgen и принуждава персонала и клиентите да изпеят песента "Береза" на "Любе". Според посетителите след това те трябва да пеят под заплахата от електрошок. Преди това служителите на реда принудили един от посетителите да изпише на вратата на заведението буквата "Z" - официалният символ на войната за Русия.

А в неделя, 19 март, служителите на реда нахлуват при презентация на комикси на художника Саша Скочиленко, който от почти година е бил в следствения арест по делото за "военните фалшификати". Те повалят на пода присъстващите в Open Space, но в крайна сметка никой не е обвинен за нищо. Само приятелят на Скочиленко Алексей Белозеров получава протокол за продажба на книги без разрешение.

Полицията е действала през главата на съда. По думите на Белозеров един от служителите на реда го отвел в празен полицейски микробус, където го ударил няколко пъти. "Просто не му хареса, че имам цветна коса и говоря по различен начин", предполага Белозеров.

Касиди също била бита от полицаите: тя е транссексуална и настоява да се обръщат към нея в женски род. "Не изглеждам много стандартно: имам лилава коса, имах пиърсинг. Хората идваха при мен и ме питаха: "Ти момче ли си или момиче?". Отговарях, че съм момче: мислех, че така е по-безопасно", спомня си тя. - Имаше много хомофобски изблици. Разбраха, че уча в педагогически университет и казаха: "Ти си учителка, ще работиш ли с деца? Казаха: "Защо имаш пръстени в носа?". Аз отвърнах: "Ти защо си с маска на лицето?".

Тя допълва: "От време навреме (полицаите) ме ритаха, докато вървях, но може би беше случайно".

Касиди става свидетел на насилието над Алексей Белозеров: "Когато ни водеха към полицейския микробус, полицаят започна да проявява агресия към Алексей. Аз застанах помежду им, те ме блъснаха, а когато ме отведоха до камиона, офицерът започна да ме напада: като че ли, какъв си ти, петел! Той ме удари в корема, но не силно".

Касиди си спомня, че полицаят казал: "Ще правим каквото си искаме с теб и няма да ни накажат".

"Оставена бях на тяхната милост", признава Касиди. - "Беше много травмиращо за мен. По принцип имах тревожност, лекувах я и тя изчезна. А сега постоянно се оглеждам в охранителите, в полицията, постоянно мисля, че ще ми подхвърлят нещо, че университетът ще разбере за това, че родителите ми ще разберат. Когато излязох от полицейския участък, много се страхувах да отида сама до метрото".

Алексей Белозеров забеляза, че на таблото за обяви в залата, където се провеждаше представянето на комиксите на Саша Скочиленко, органите на реда са поставили листове с надписи: "Украйна като част от Русия", "Московската полиция е най-добрата".

Сплашете останалите, за да седят тихо

Около продължаващата война се създава цикъл на насилие, обяснява антропологът Александра Архипова: "Хората стават насилници, защото наоколо има такива, които също извършват насилие. И ако, да речем, в един полицейски участък има 10 полицаи и седем от тях бият задържаните, измъчват ги и ги унижават, останалите трима ще направят същото. И тъй като служителите на реда знаят, че това остава безнаказано, те са хванати в примката и не могат да се измъкнат от нея. Ето защо всяка война води до изблици на насилие в обществото", добавя тя.

Ритуалите на вината и срама имат за цел просто да унижат, целта е да накарат индивида да се извини - не пред обществото, а пред началниците, твърди Архипова. Принуждаването на някого да направи нещо, което той самият не би направил, като например да пее патриотични песни, да се нарича идиот или да възхвалява руската армия, също е форма на унижение.

В деня след полицейските посещения в баровете Underdog и La Virgen собствениците им се извиняват на силите за сигурност, "които заради нас трябваше да участват в тези събития и да си губят времето".

"Правоприлагащите органи вече не се разбират като група хора, които работи за данъците на населението и трябва да ги защити", коментира случая Архипова. - Те се възприемат като специална група, подчинена на царя".

За пристигането на полицаи в московските барове съобщи телевизионният канал "Россия-24" - включително и с видео, заснето от самите полицаи: в бара звучи песента "Защо брезите в Русия така шумят". "Под натиск персоналът на бара веднага е поел по пътя на патриотизма", казва с усмивка телевизионният водещ и добавя, че собствениците на бара са заплашени от наказателна отговорност за това, че са превеждали пари на ВСУ.

Съобщава се, че органите на реда са дошли "заради подозрения, че заведението може да е замесено във финансирането на украинските въоръжени сили". Тези подозрения, повторени по държавната телевизия, особено разгневиха адвоката на собствениците на бара. "Имаме пълно разбирателство с ФСБ. Ако имаше нещо, щяха да ни вкарат в затвора още през юли", заяви адвокат Ерохин. - Но медиите поднасят информацията по такъв начин и ни противопоставят на обществото".

Фактът, че видеозаписите, направени от служителите на реда, се появиха отново в медиите и в интернет, не е случаен, казва антропологът Александра Архипова. Публичността е важна част от унижението.

"Имаше една класическа тоталитарна система - тази на Сталин. Съвременните информационни автокрации не работят по този начин", казва тя. - Тяхната задача не е да унищожават тихомълком големи групи от хора, както е правил другарят Сталин. Тяхната задача е да сплашат останалите, за да седят мирно.

В Русия просто няма механизъм за масови репресии - добавя тя. Но хората трябва да бъдат плашени, затова ритуалите на вината и срама се разпространяват толкова широко. В този случай дори независимите медии несъзнателно работят за сплашването, като разпространяват истории за поредното принудително извинение.

Подобно полицейско поведение е съвсем естествена практика за демонстриране на йерархията на властта, казва психологът Полина Солдатова. "Това е начин да покажеш, че доминираш, че имаш право да го правиш. Напоследък, разбира се, (такива случаи) може би са се увеличили, защото чувството за безнаказаност на силовите структури става все по-голямо. Това е свързано с начина, по който се променя обществото: тези, които имат повече власт, формират (нови) правила, а някои класи от обществото имат повече права да демонстрират тази власт.

"Проблемът тук е, че ако степента (на насилие) се увеличава постепенно, човек се адаптира. Всъщност човек е готов да се адаптира към всичко и това е най-страшно", добавя психологът.

Следете новините ни в GoogleNews