Прилича на НЛО. Балони предизвикват тръпки у военните

Балоните, които американските военновъздушни сили свалиха над територията на САЩ, изглежда са били изненада за Пентагона. Те все още не са напълно наясно с естеството им, съобщава Би Би Си.

Първият балон прелетя над цялата територия на Съединените щати, преди да бъде свален над Атлантическия океан край бреговете на Южна Каролина на 4 февруари. Според първоначалните доклади балонът е бил забелязан едва когато се е появил над територията на САЩ.

През последните дни над Северна Америка бяха свалени общо четири балона, като всеки от тях се различаваше по размер и дизайн.

Първият свален балон американците обявиха за китайски и заявиха, че вероятно е бил разузнавателен балон. Китай пък отвърна, че американски балони са нахлували във въздушното пространство на КНР повече от 10 пъти през миналата година, а сваленият балон вероятно е бил заблудила се метеорологична сонда.

Американците обаче не са толкова сигурни за останалите. За степента на объркване на военните свидетелства публичното признание на генерала от военновъздушните сили Глен Ванхерк, който оглавява Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана (това е главният офицер за противовъздушна отбрана в САЩ). Той признава, че не изключва възможността да става дума за извънземни.

"Ненапразно ги наричаме обекти, а не балони", изтъкна той на 13 февруари.

Новини за балони не идват само от САЩ. На 12 февруари командването на украинските военновъздушни сили съобщи, че Русия е изстреляла към тяхна територия балони с т. нар. "ъглови дефлектори" - метални конструкции с форма на осмоъгълник, предназначени да отразяват радарни сигнали. За украинските военни тези обекти не са непознато явление. Според Юрий Игнат, официален представител на украинските ВВС, подобни отражатели пречат на системата за противовъздушна отбрана, тъй като на екраните на радарите те изглеждат като самолети.

На 14 февруари въздушното пространство на Молдова беше временно затворено заради обект, подобен на метеоритен лъч.

Балоните се превърнаха в тенденция в световните новини, а интересът на публиката към тях вероятно се дължи отчасти на факта, че през 21 век изглежда странно, че военните на различни държави могат да се занимават с такава необичайна дейност като летенето с балони. 

Балоните се използват за военни цели от средата на XIX век. През 1849 г. по време на обсадата на Венеция австрийският генерал Франц фон Ухатиус предлага да се пуснат няколко десетки балона със запалителни бомби над града. Опитът не бил много успешен - градът почти не пострадал. Някои от бомбите обаче били отнесени от вятъра до австрийските позиции.

Истинският разцвет на военното използване на балоните настъпва през Първата световна война. В допълнение към дирижаблите (наричани още цепелини, по името на немския конструктор на дирижабли Фердинанд фон Цепелин) - издължени балони, задвижвани от двигател - във военните операции широко се използват неуправляеми балони. По онова време привързаните или свободно летящите балони се използват за разузнаване, наблюдение, регулиране на артилерийския огън, пускане на листовки и като система за противовъздушна отбрана.

Заградителните балони, използвани по време на Втората световна война, можели да се изстрелват на групи, като между няколко от тях се опъвали мрежи, които не позволявали на самолетите да летят на малки височини.

И, разбира се, във вечното съперничество между щита и меча, конструкторите на самолети отговарят, като оборудват самолетите с "паравани" - специални кабели, които се опъват от носа до върховете на крилата и с които самолетът може да пререже въжето на аеростата.

С края на Втората световна война, когато самолетите започват да летят още по-високо и по-бързо, епохата на балоните за въздушна защита остава в миналото.

Но започва нова ера - златната ера на разузнавателните стратопространствени мисии. Водеща роля в нея имат Съединените щати. В следвоенните години Америка има няколко проекта в областта на военната аеронавтика. Един от тях, Genetrix, е разузнавателна програма, разработена от Пентагона с цел събиране на информация за съветски военни обекти. Тя използва височинни метеорологични сонди, които могат да се издигат до 30 километра. Това било достатъчно, за да се попречи на съветските изтребители и противовъздушни ракети да прихванат сондите.

Балони се изстрелват от Западна Германия, Шотландия и Турция, пресичат съветската територия и завършват полета си над Японско море, където капсулата с камерата се прихваща от специален самолет, оборудван с кука.

Освен височината, има и други трудности при прихващането на сондите - пластмасовата им обвивка пречи на радарите да ги виждат ясно. А ако сонда, спускаща се на малка височина, бъде прихваната от изтребител, ниската скорост на балона затруднява насочването. Пилотът просто не разполага с време да се прицели и да стреля по балона.

Програмата стартира на 4 януари 1956 г. и стотици балони в стратосферата са изстреляни до 6 февруари, когато президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер нарежда изстрелванията да бъдат ограничени, за да се избегнат усложнения. От няколкото стотин полета само 44 са успешни, но те дават много информация за съветските военни съоръжения. Впоследствие американците осъществяват още една програма за шпионски стратостати, която приключва през 60-те години с появата на разузнавателния самолет U-2.

Програмата за шпионски сонди има няколко "странични" ефекта. Първо, тя вдъхновява Съветския съюз да създаде специален балон-прехващач на голяма височина - М-17. Той обаче се появява едва през 80-те години на ХХ век и никога не е използван по предназначение. Въпреки това този самолет поставя няколко световни рекорда.

Второ, многобройните опити със сонди през 40-те години на ХХ век предизвикват вълна от съобщения за НЛО в САЩ. Програмите са били толкова секретни, че единици в САЩ са знаели за тях, но много хора са виждали странни обекти в небето.

Трето, няколко сонди - свалени или приземени на съветска територия - попадат в ръцете на учени, които изучават оборудването им. В резултат на това Съветският съюз разполага с устойчив на радиация фотографски филм, който впоследствие се използва в космическите изследвания.

През 1957 г., в отговор на американската програма за балонно разузнаване, във Волск, Саратовска област, е създаден Център за аеронавигационни изследвания и изпитания на Военновъздушните сили. Той съществува и до днес като част от 929-ия държавен летателен изпитателен център "В. П. Чкалов".

Според вестника на руското министерство на отбраната "Красная звезда" СССР е създал много аеростати за разузнавателни и други цели. Между 1975 и 1977 г. в четири военни окръга са сформирани аеропланни подразделения.

В открити източници не може да се намери информация за съветските разузнавателни програми. Ако се съди по публикациите в руската преса, армията използва аеростати, например в Сирия, където наблюдава околностите на авиобазата Хмеймим.

В Русия дирижабли в момента се произвеждат от Долгопрудното конструкторско бюро за автоматика (ДКБА), както и от търговски компании. Един от проектите на DKBA е височинен балон VAL, който може да лети на височина до 33,5 км с полезен товар до 900 кг.

Въпросът защо са необходими дирижаблри изглежда логичен. В епохата, когато в орбита около Земята обикалят спътници за дистанционно наблюдение (както мирно ги наричат учените, а за военните те са просто разузнавателни спътници), изглежда странно да се мисли за нещо друго, за да се търси на повърхността на Земята това, което е напълно видимо от космоса.

Разузнаването от по-близко разстояние може да се извършва от безпилотни летателни апарати и пилотирани самолети. Защо да се измисля нещо друго? 

Спътникът, за разлика от балона, трудно може да бъде свален от противовъздушната отбрана. Само четири държави - САЩ, Китай, Индия и Русия - могат да направят това в момента. Но подобна атака срещу космически апарат на противника би предизвикала международни политически усложнения.

Дронът може да бъде свален, но дроновете от тежкия клас могат да "виждат" доста далеч, без да се излагат на опасност да летят в зона за противовъздушна отбрана, докато леките дронове, които летят над фронтовата линия например, вече са се превърнали в консумативи за войната.

Космическият апарат лети по определена траектория, толкова високо, че може да изучава повърхността на много голяма плоскост, докато балонът се движи по-ниско и в зависимост от капризите на вятъра, който може да духа в правилната посока или обратното. Да не говорим за дрона - той може да лети по сложна траектория, контролирана от оператор.

Въпреки това балоните имат предимства, които надвишават недостатъците. Всъщност балонът е доста голяма летателна машина. Например обемът на руския балон е 180 хил. куб. м (като първоначалният обем на вкарания в него газ е само 1950 куб. м). За сравнение: обемът на четириетажната къща на Хрушчов е около 12 хил. кубични метра.

Такъв обект се вижда ясно във въздуха отдалеч. Но само за оптични системи. На радара такава топка, направена от пластмаса, ще бъде почти невидима. Мощните наземни радари евентуално ще я открият, но това ще бъде по-трудно, отколкото да се открие например самолет. Следователно балонът е много по-жизнеспособен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Втората причина за неговата оцеляемост е, че дори такъв голям обект не е лесно да бъде свален на височина от 30 километра. За целта са необходими зенитни ракетни системи с голям обсег.

Въпреки това повечето ЗРК дори в страни като САЩ и Русия са със среден обсег (ракетата Patriot PAK-2 е с обсег 25 километра) и ако не е в обсега на ракета с голям обсег, ще трябва да бъде свален от специален изтребител-прехващач на голяма височина.

По време на прихващането на един от балоните над САЩ ракета Sidewinder от изтребител F-16 не уцели и се взриви.

По това си свойство балонът се различава от безпилотния разузнавателен самолет, който, първо, се вижда ясно на екрана на радара и, второ, лети на по-малка височина.

Неконтролируемостта на балонната сонда е преувеличена. Такива балони летят с течението на вятъра, но могат да променят височината си, като попаднат в друго въздушно течение. Следователно балонът може да попадне в почти всяка област, като просто избере попътен вятър. Той има капацитет на полезен товар от 900 кг. Това е доста голям балон, но дори с разнообразното оборудване - слънчеви панели, системи за управление и комуникация - все още има доста място за камери и други сензори, като се има предвид, че съвременното оборудване тежи по-малко, отколкото в миналото.

В атмосферата сондата може да събира информация не само чрез оптични системи, но и като анализира проби от въздуха, извършвайки радиационно разузнаване например.

И накрая, балонът има още едно предимство - той е сравнително евтин. Във всеки случай той със сигурност е по-скъп от ракетата, която би могла да го свали. А това означава, че е по-рентабилно да се строят балони, отколкото да се свалят.

До неотдавна основните дейности на сондите бяха разузнаване и наблюдение. Потенциалът на тези средства обаче е голям. Използването на ъглови дефлектори от руските балони в Украйна е пример за това как могат да се използват такива въздушни апарати. Балоните с ъглови отклонители биха могли да бъдат изстрелвани например по време на масирани ракетни атаки, за да претоварят или объркат системата за противовъздушна отбрана, която ще бъде принудена да отклонява голям брой цели.

През 60-те години на миналия век в САЩ са провеждани изследвания за използването на сонди за пускане на всякакви взривни устройства и е възможно някой да пожелае да опита да експериментира в тази насока.

Във всеки случай балоните са сравнително евтини. Войната на Русия срещу Украйна показа ефективността на евтините и неконвенционални решения, а честото споменаване на балони в новините през последната седмица показва, че те отново представляват интерес за военните в различни страни.

Следете новините ни в GoogleNews