Писателите са творците на езика и съвременната идентичност на Израел

Повлияна от еврейските традиции, история и култура, израелската литература играе водеща роля в изграждането на съвременната светска идентичност на израелците.

Израелските майстори на словото носят отговорността си да превърнат древния иврит в език на съвременното изразяване.

В началото на двадесети век писатели като Йосеф Хаим Бренер и Шмуел Йосеф Агнон, смятани за бащи на съвременната литература на иврита, се превръщат и в пионери в модернизирането на езика.

Бренер импровизира със смес от иврит, арамейски, идиш, английски и арабски във време, когато съвременният иврит все още се оформя. Агнон пък използва съвременен език, за да отговори на традиционните проблеми, включително и на духовността. Той е носител на Нобелова награда за литература заедно с поетесата Нели Закс през 1966 г.

Съвременните израелски автори се радват на международна популярност и успех, творбите им се превеждат на множество езици по света и така влияят върху световната интелектуална мисъл и помагат на света да опознае Израел и народа му.

Майсторът на късия разказ Етгар Керет си е спечелил славата на иноватор в литературата със стила си, който използва всекидневния език, диалекти и жаргон, за да разказва невероятните си истории. Керет е добре познат на българската публика. У нас са издадени седем негови творби, включително и опитът му в документалистиката, която обединява през 2014 г. в "Седем добри години". Авторът е посещавал няколко пъти България, за да се срещне с почитателите си.

Историкът от Еврейския университет Ювал Ноа Харари стана световноизвестен с бестселъра "Sapiens: Кратка история на човечеството", преведен и издаден на 45 езика, сред които и на българският.

Орли Кастел-Блум, която спечели престижната награда за литература Сапир за "Египетски роман" през 2015 г. е постмодерна израелска авторка с богато творчество.

Детската литература също се ползва с голям интерес и уважение в Израел. Съврменени автори като Меир Шалев и Давид Гросман са автори и на книги за деца и юноши.

Давид Гросман на среща с негови почитатели в клуб "Перото". Снимка: Орлин Огнянов

Меир Шалев е сред най-популярните писатели в Израел, но е добре познат и на българската аудитория. През 2018 г. той гостува у нас, като посещението му, както и всички срещи на израелски автори с българската публика, бе организирано със съдействието на посолството на Израел у нас.

Носителят на наградата "Ман Букър" за 2017 г. Давид Гросман също се радва на обичта и привързаността на четящите българи. И им отвръща със същото. През 2017 г. той представи в София отличената си с престижната британска литературна награда - книга "Един кон влязъл в бар". Тогава Гросман гостува на литературния фестивал "Синелибри", където бе показана екранизацията на друг негов роман "Ще бягаш ли с мен".

Пред БНТ по време на посещението си тогава Гросман сподели, че главният герой в наградения му роман – комикът Довале е смесица от два вида хумор - израелски и еврейски. "Те са различни. Израелският е по-агресивен, пряк, понякога даже вулгарен. Еврейският хумор е по-иносказателен, самоироничен. Като цяло, чувството за хумор е прекрасен начин да оцелееш в бедствие. Запазваш някаква свобода, мъничко балонче, което не позволява на ситуацията да те обладае. Ситуацията ти дава фамилното име – да, ти си жертва на това или онова. Но собственото си име можеш да създадеш сам, чрез хумора", каза Гросман в интервю за предаването "Панорама".

Давид Гросман раздава автографи в Дома на киното по време на фестивала CineLibri през октомври 2017 г.

Може би най-прочутият израелски писател Амос Оз, който напусна този свят през 2018 г., е едно от най-ярките лица на съвременната израелска литература. Той бе и журналист, и преподавател по литература в университета "Бен Гурион". Оз е известен като "еврейския Толстой". Автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни, сред които и България. Оз пишеше на иврит. Носител е на многобройни награди и през последните години бе сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература. Когато посети България през 2009 г., Оз се срещна с българските си почитатели в рамките на Панаира на книгата и представи пред тях книгата си "Животът и смъртта в рими".

"Тук съм едва от два дни и не мога да усетя, че съм в чужбина, дори ме е яд, че дадох толкова голяма сума за самолетен билет, като се чувствам у дома си", пошегува се тогава творецът.

"Израел е земята на споровете, там всички се карат и непрекъснато се водят спорове. Населението е общо 7 милиона души и имаме 7 милиона министри и 7 милиона пророци - всеки със собствена концепция за живота", каза Оз. Той заяви, че в Израел никога няма да се забрави направеното от България през Втората световна война - спасяването на българските евреи. Българска следа има в романа му "Същото море", издаден през 2011 г. у нас.

Друг изключително популярен и в страната си, и по света писател е А. Б. Йехошуа, за когото се твърди, че улавя безпогрешно настроенията в съвременен Израел. Той бе гост на българските литературни фенове през 2019 г., когато на "Синелибри" бе представена екранизацията на романа му "Жената от Йерусалим" и самият роман бе издаден на български език. Йешуа имаше няколко срещи с различни групи от българските си почитатели. Пред студенти и журналисти той сподели, че е станал писател заради романа "Сърце" на Едмондо де Амичис.

Израелският писател А.Б. Йехошуа гостува в България през октомври 2019 г., за да представи първия си преведен на български роман "Жената от Йерусалим"

"Когато бях на 7 г., баща ми ми четеше тази книга, макар че можех да чета. Тя е написана в края на XIX век. Баща ми четеше, а аз плачех. Ако един писател може да разплаче читателя, това е най-доброто постижение. Всеки може да каже, че много харесва някоя книга. Но когато разплача някого с книгата си, значи съм получил медал", сподели писателят.

Интелектуалците винаги имат голяма морална отговорност, след Втората световна война хората все питаха какво са правили писателите, заяви Йехошуа.

Затова за нас Томас Ман е за пример, той е нобелист, истински нобелист, огромен писател. През 1936 г. той изоставя Германия, книгите му се горят в Берлин, а той се появява в Би Би Си и изразява мнението си срещу Хитлер и нацистите. Така се бори с нацизма, той е истински герой. Хората не питат какво са правили художниците, преподавателите в университета.

Причината е, че писателите са занимават основно с морала, който е навсякъде.

В България Йехошуа сподели, че с Амос Оз били много близки, "което е рядкост при писателите. Но ние се чувахме непрекъснато, четяхме си ръкописите, семействата ни бяха близки. Решението на палестинския въпрос с двете държави бе нещо, в което и двамата дълги години вярвахме. Но през последните години му казвах - виж, това е невъзможно, а той казваше - не, не мога да го приема. За нас това бе морална дискусия."

Израелското посолство в България, което помага за преките и задочни срещи с най-ярките съвременни израелски писатели, организира тази година кампания във Фейсбук "Чета израелски автори" по повод 30 г. от възобновяването на дипломатическите отношения между България и Израел.
Кампанията представя издадените на български език книги на израелски автори през последните три десетилетия.

"Българската публика вече се е срещала лично с повечето от авторите като А. Б. Йехошуа, Амос Оз, Давид Гросман, Дрор Минаши, Етгар Керет, Меир Шалев, Михаел Бар-Зоар, Сами Михаел, Цруя Шалев и т.н., но ако случайно сте пропуснали премиерите на техните книги, ще се радваме да откриете следващото си четиво в богатата палитра от жанрове, сюжети и истории, които ще намерите тук", четем на страницата във Фейсбук на посолството.

През ноември 2015 г. израелската писателка Цруя Шалев бе в България за представянето на книгата й "Любовен живот

В рамките на отбелязването на годишнината, са предвидени три нови български издания на произведения на израелски автори. Книгата на Ешкол Нево "Три етажа" вече е излязла от печат. По време на тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал (10-13 декември 2020), предстои онлайн среща на автора с българските читатели. В книжарниците ще се появи и поредната преведена на български книга на Етгар Керет "Авария на края на галактиката". А в началото на 2021 г. българският читател ще се запознае с новата книга на Цруя Шалев - "Болка".

Публикацията се осъществява в партньорство с посолството на Израел в София.

Следете новините ни в GoogleNews