Има престъпления, които никога не могат да бъдат напълно простени, и които никога не могат да бъдат забравени. Времето не освобождава извършителя от задължението да обезщети жертвата. Дори ако престъпленията му изглеждат трудни за оценяване.

Имам чувството, че жителите не на всички западноевропейски страни разбират напълно мащаба на драмата, която представляваше за Полша Втората световна война. От гледна точка на Запада този конфликт може да се разглежда като поредица от битки, придвижване на военни и решения на политици. За нас това е преди всичко низ от престъпления, жестокости и разрушения, както и завинаги изгубени възможности за развитие.

От самото начало Втората световна война е хладнокръвно планирано престъпление, чиято цел е физическото ликвидиране на цели народи и унищожаването на цели държави.

Разбира се, войната навсякъде носи смърт и разрушение. В Източна Европа обаче това ужасно време изглежда сто пъти по-зле, отколкото във Франция, Белгия, Холандия и Дания. Въпреки че днес е трудно да си представим, че преди три поколения нацистка Германия отрече правото на живот на поляците, гледайки на нас като на робска раса, която безнаказано може да се използва за извършване на ужасни престъпления и експерименти.

Расовите предразсъдъци, чувството за превъзходство и колониалните амбиции на Третия райх доведоха до най-голямата трагедия в историята на моята страна, унищожиха шансовете и надеждите на целия народ. До днес Полша преодолява последствията от тази война. И ще ги преодолява дълго след като си отидат и последните очевидци на това нечовешко време.

Според германския Generalplan Ost повечето поляци е трябвало да бъдат унищожени, а малка част от тях – да бъдат превърнати в роби за принудителен труд. Този убийствен план се реализира от първия ден на Втората световна война. Първите бомби, паднали над Полша на 1 септември 1939 г. в 4.40 сутринта, не са насочени срещу военни обекти, а срещу болницата и жилищните сгради на беззащитния град Велюн. Германците пускат 380 бомби с общо тегло 46 тона върху тихия, спящ град. Това е един садистичен, ужасяващ геноцид.

Още в първите дни Вермахтът и спомагателните части, състоящи се от обикновени германци, изгарят живи беззащитни деца и жени.
На известната снимка от септември 1939 г. американският фотограф Джулиeн Брайън е уловил 12-годишното момиче Казимира Костевич, което ридае над тялото на малко по-голяма си сестра Анна, застреляна от немски войник

Има милиони такива деца в Полша, които скърбят за своите родители, братя и сестри, и приятели. В същото време милиони родители заради тази война оплакват собствените си деца. Това е адско унищожение, което германците извършиха до голяма степен избивайки масово обикновени, невинни цивилни граждани.

Действително в окупирана Полша се извършват постоянни престъпления, кланета на цивилни, гигантски грабежи на полска собственост, плячкосване на над 500 000 картини, скулптури и други произведения на изкуството. Някъде в германска къща или в имение все още виси портрет на младенеца от Рафаело Санцио.

Истината е, че в окупирана Полша цели градове са превърнати в руини, унищожени са културни и религиозни обекти, по улиците се извършват арести, показни екзекуции, провеждат се медицински експерименти със затворници и пленници, отвличат се деца от техните родители (поне 200 000 деца са отвлечени), а след това биват изпратени във вътрешността на Райха, за да бъдат "германизирани". И накрая – върху полска земя се изграждат ужасните машини за смърт: концентрационните лагери.

Престъпните актове на насилие са планирани в детайли, всеки има свое име. Intelligenzaktion, Sonderaktion или Außerordentliche Befriedungsaktion. Всичко това са организирани операции, които германците насочват срещу елита на полската нация – професори, адвокати, лекари, инженери, учители и архитекти. В операцията Таненберг през първите месеци на войната германците убиват около 55 000 полски граждани, включително служители на всички нива, местни активисти, учители, полицаи и представители на много други професии, важни за организацията на държавата. За 6 години повече от 5.тмилиона граждани на моята страна са убити, а броят на населението намалява с около 12 милиона.

Краят на войната заварва Полша с напълно разрушена икономика, унищожена индустрия и изравнени със земята градове.

Какво се случи с тези, които упражняват терор в Полша през цялото това време? Самите те често се превръщат в местен елит, живеят охолно, избягвайки всякаква отговорност за извършените от тях престъпления. Например Хайнц Райнефарт – един от палачите на Варшавското въстание, който след войната става кмет на град Вестерланд на известния остров Зюлт, а по-късно - член на провинциалния парламент в Шлезвиг-Холщайн. Хайнц Райнефарт е само един от безбройните примери за това как всъщност завършва Втората световна война. Завършва много несправедливо. Да, най-кръвопролитната война в историята на света завършва без да бъдат уредени сметките.

Ето защо днес ние повдигаме въпроса за репарации, въпроса за обезщетения заради германските престъпления срещу полския народ и полските граждани. Престъпления, които никога не могат просто да бъдат забравени. С желание за справедливост в сърцето и запазване доброто име на жертвите, подготвихме Доклад за загубите, понесени от Полша в резултат на агресията и германската окупация през Втората световна война 1939–1945 г. Този 3-томен доклад е резултат от над 4 години работа на специално създаден екип от експерти. Това е равносметката на откраднатото бъдеще.

Урокът, който трябва да научим от Втората световна война е че забравените, неописани, неосъдени и ненаказани престъпления могат само да бъдат предвестник на следващи престъпления. В края на краищата днес пред очите на цяла Европа се извършват военни престъпления – те се извършват от руски войски спрямо украинския народ. Съвременните варвари трябва да знаят, че не могат да избягат от отговорността за своите престъпления – геноцид, унищожения и грабежи. Те трябва да са наясно, че справедливостта неизбежно ще ги застигне.

Дълги години Германия поддържа позицията, че темата за военните репарации отдавна е решена. И все пак едва наскоро Германия реши да компенсира етническите групи хереро и нама за геноцида в Намибия преди повече от сто години. След почти 50 години Германия се съгласи също да плати компенсации на семействата на жертвите на терористичните атаки срещу израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен. Няма значение дали са минали 10, 50 или 100 години от престъплението. Важното е дали сметките са реално уредени.

Всеки дебат за репарациите трябва да вземе предвид и тези жестове на германските власти. Жертвите на тоталитарната германска военна машина заслужават не само същото уважение и памет като жертвите на колониализма или тероризма. Невъобразимият мащаб на щетите, нанесени на Полша през 1939-1945 г., е причина процесът по възстановяването на загубите да продължи дълги години.

След Втората световна война всяка година казваме „никога повече“ и въпреки това компенсациите за полския народ никога не стават факт. В екзистенциален смисъл тези загуби не могат да бъдат оценени или компенсирани. Защото кой може да оцени цената на човешкия живот? Тук само историята може да представи сметка на извършителите. Има обаче и отговорност на обществата и държавите. Тази отговорност може да бъде измерена и изчислена, доколкото е възможно.

Вярваме, че тази отговорност за извършените неправди е в основата на изграждането на общо бъдеще на народите. Невъзможно е да се гледа в бъдещето без истината за миналото. Ние трябва и искаме да отидем по-далеч. Но единствената пътека, която ни води напред, е пътеката на истината. Надявам се, че тепърва стъпваме на нея. Надявам се, че по този начин ще успеем да затворим една от най-тъмните глави в историята на Полша, Европа и света.

* Заглавието е на OFFNews.