Макрон призовава съюзниците на Украйна да не бъдат страхливци

Френският президент Емануел Макрон призова от Чехия съюзниците на Украйна "да не бъдат страхливци" пред лицето на една "станала неудържима" Русия, предаде Франс прес.

"Със сигурност в нашата Европа настъпва момент, в който не трябва да бъдем страхливци. Не искаме никога да виждаме драмите, които ни очакват", предупреди той пред френската общност в Прага.

Макрон говори за "сили, които са станали неудържими", които "разширяват заплахите всеки ден, атакувайки ни все по-силно".

"Трябва да бъдем на висотата на предизвикателствата на историята и на смелостта, която тя предполага", отбеляза той.

Посещението на Макрон в Чехия има за цел да демонстрира "особеното му внимание" към Централна Европа, обясниха от обкръжението му пред медиите.

В момент, когато изглежда все по-заинтересован да утвърди лидерството си в подкрепа на Киев и в сблъсъка с Русия, френският президент ще се срещне с чешкия си колега Петър Павел, когото прие в Париж през декември. Освен това Макрон и чешкият премиер Петър Фиала ще подпишат план за действие за двустранното стратегическо партньорство за периода 2024-2028 г. В него "въпросите на отбраната ще бъдат ключови" в настоящия контекст на война, каза френският лидер.

Макрон срещна отпор от страна на много западни съюзници, след като на конференция за Украйна в Париж на 26 февруари открито дискутира идеята за изпращане на западни войски в Украйна, припомня Ройтерс.

Междувременно Великобритания обяви готовност да отпусне на Украйна всички замразени активи на руската централна банка в Обединеното кралство, при условие че в края на войната Русия бъде принудена да изплати репарации на Украйна, заяви британският външен министър Дейвид Камерън, цитиран от "Гардиън".

Той посочи, че активите ще бъдат използвани като гаранция за изплащането на репарациите.

Планът е по-радикален от обсъжданите в Европейския съюз предложения на Украйна да бъдат предоставени само извънредните печалби от активите на руската централна банка, които се държат от Запада. Те се оценяват на 4 млрд. долара.

"Има възможност да се използва нещо като синдикиран заем или облигация, която на практика използва замразените руски активи като гаранция, за да се дадат тези пари на украинците, знаейки, че ще ги възстановим, когато Русия изплати репарации. Това може да е по-добър начин за действие. Стремим се към максимално единство на Г-7 и ЕС по този въпрос, но ако не успеем да го постигнем, мисля, че ще трябва да продължим със съюзниците, които искат да предприемат тези действия", отбеляза Камерън.

Той не смята, че планът за облигации ще подкопае по някакъв начин репутацията на лондонското Сити.

За първи път Камерън говори открито за предложението с такива подробности и подчертава политическата подкрепа, която планът има в САЩ, но не и в ЕС.

Планът би бил особено полезен за Украйна, ако Конгресът на САЩ продължи да блокира удължаването на помощта за Украйна, тъй като ще й осигури нов източник на средства за закупуване на въоръжение и за финансиране на бюджетния й дефицит.

Повече от година Г-7 обсъжда дали активите на руската централна банка, замразени по време на руската инвазия в Украйна, могат да бъдат конфискувани, без да се подкопае доверието в международната финансова система.

По оценки на ЕС активи на Централната банка на Русия на стойност около 260 млрд. евро са обездвижени под формата на ценни книжа и парични средства в юрисдикциите на партньорите от Г-7, ЕС и Австралия, като повече от две трети от тях са в ЕС.

Смята се, че Белгия контролира до 190 млрд. от активите, които се намират в нейната финансова клирингова къща "Евро клиринг", и е най-несклонна да следва радикалния план, изложен от Камерън. Тя твърди, че вече е изправена пред редица съдебни дела, главно в Русия, а позицията ѝ се подкрепя от Франция и Германия.

Министерството на финансите на САЩ, което първоначално не желаеше да конфискува активи на централните банки поради предполагаемата неприкосновеност на суверенните държавни активи, се задоволи с идеята за облигации. Смята се, че САЩ разполагат с руски активи на стойност 40-60 млрд. долара, а Обединеното кралство - с около 25 млрд. паунда, но официални данни не са оповестени.

Силата на предложението е в това, че конфискуваните активи ще се считат за върнати на Русия след изплащане на репарации. Слабостта на предложението е, че то предполага победа на Украйна и победената Москва ще бъде готова да плати обезщетения за щетите, които е причинила на Украйна - нещо, което сега изглежда немислимо.

Владимир Путин вече отвърна на удара, като запорира активите на някои американски компании, работещи в Русия.

Смята се, че Украйна се нуждае от 100 млрд. евро годишно, за да отблъсне руското нашествие, и от още 50 млрд. евро годишно за възстановяване.

Подобни присвоявания на държавни активи са се случвали и преди, най-вече санкционираното от ООН изземване от САЩ на милиарди долари от иракски фондове, които бяха предназначени за репарации за Кувейт след инвазията през 1990 г. Русия ще наложи вето на всеки ход на ООН, който одобрява конфискация на нейни активи

Външният министър заяви, че не смята, че руският президент Владимир Путин ще се спре на Украйна, като каза: "Ако позволим на Русия да спечели под каквато и да е форма в Украйна, Молдова и някои от балтийските държави ще бъдат изложени на риск".

Следете новините ни в GoogleNews