Константинополският Патриарх и неговата криза

Евгений Драгомиров Последна промяна на 19 ноември 2021 в 07:19 2142 0

В Киев се събраха представители на седем Поместни Православни Църкви: Антиохийската, Руската, Сръбската, Българската, Полската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия и Православната Църква в Америка.

Сложното име на международната конференция: «Съборността на Църквата: богословски, канонични и исторически измерения», — не би трябвало да плаши никого. На практика, можем да смятаме това мероприятие за отговор на визитата на Константинополския Патриарх Вартоломей в САЩ. Там Патриарх Вартоломей много говори за собствената си роля в световното Православие. В Киев, обратно говориха много за ролята на Патриарх Вартоломей в разкола на световното Православие.

«Пръв сред равни» — така наричаха Константинополския Патриарх в миналото. Мястото на провеждане на срещата на църковните дипломати и богослови не е случайно. Именно Украйна е страната, в която константинополските богослови и ръководители са решили да изпробват своя нов лозунг: «Пръв без равни». Въпреки, че Украйна от 17 век е канонична територия на Руската православна църква, Патриарх Вартоломей реши да удовлетвори молбата на тогавашния Президент на Украйна Порошенко, и за учудване на целия православен свят, да създаде нова църква на територията на Украйна, фактически митрополия на Константинопол. Това решение Вартоломей прие без каквито и да било консултации и съвещания с 14 поместни православни църкви. За много от нас стана ясно, какво именно означава идеята за «Пръв без равни». Патриарх Вартоломей иска да стане аналог на Римския Папа за източните християни.

Трябва да отбележим, че демарша на Патриарха в Украйна подкрепиха само три поместни църкви. Гръцкоезични. Удивително, но тази подкрепа се превърна във фактически разкол в тях самите.

Александрийската църква в Африка: Патриарх Теодор призна украинския разкол еднолично, канонично съборно решение по този въпрос нямаше. Резултатът: десетки свещеници желаят да преминат под омофора на Руската Църква във връзка с действията на Теодор.

Еладската църква: Архиепископът на Атина Йероним реши еднолично да признае украинския разкол, но Съборът на йерарсите на Еладската Църква не проведе гласуване по този въпрос. Каноничното решение на Събора беше подменено с витиевато комюнике, сглобено набързо в канцеларията на архиепископията. За своята подкрепа на украинската автокефалия открито заявиха около десетина йерарси. По-голямата част от архиереите и до днес избягва да съслужи с украинските разколници и да им оказва каквато и да е подкрепа.

Кипърската църква: ожесточено противопоставяне в синода на Кипърската църква по въпроса за Украйна с преход към личности и разделение на гласовете на епископата наполовина. Дори в монашеската република Атон, пряко подчинена на Патриарх Вартоломей, признаването на украинските разколници и подкрепата към тях се случи едва в една трета от манастирите. Ето до какво доведе едноличното решение на Константинополския Патриарх.

Сръбският Патриарх Порфирий, приветствайки участниците в конференцията, отбеляза, че "подкрепата за разколниците (а именно така мнозинството Поместни Православни Църкви наричат новата църква в Украйна (бел.ред.), заплахите и насилието, завладяването на православни храмове и приемането на дискриминационни закони, насочени против каноничното Православие, не могат да бъдат оправдани с никакви държавни или национални съображения, защото всичко това е открита борба против Христа Спасителя, а също против Неговата Единна, Света, Съборна и Апостолска Църква".

Митрополит Онуфрий, предстоятелят на каноничната Украинска православна църква смята, че именно представата на Константинополската църква за нейния особен статус е първопричина за тежката криза, в която днес се оказа цялото световно Православие. «Днес, преди всичко ни безпокои това, че Константинополската патриаршия се отказва да постави болезнените въпроси на църковния живот на съборно обсъждане. Очевидно е, че само посредством свикване на събрания на предстоятелите на Поместни Църкви, а е възможно и на всеправославен събор, можем да намерим изход от тежката криза, която доведе световното Православие до ръба на разкола», — каза Онуфрий.

Справка:
Българският разкол (1991 година) и украинският разкол (2018 година)

Общо:
И двата разкола възникнаха по политически мотиви.
И двата разкола бяха подкрепени от държавата.
И в двата случая разколниците започнаха бързо «да ръкополагат» «алтернативни епископи».
И в двата случая повечето йерарси, духовенството и вярващите останаха верни на каноничната Църква.

Различия:
В България разколът беше насочен против Патриарха, обвинен във връзки с комунистическия режим. В Украйна разколът възглави човек, олицетворяващ сътрудничеството с комунистическия режим (лъже-патриархът Филарет Денисенко и неговият подопечен Епифаний Думенко).

В България разколът беше иницииран от канонични архиереи. В Украйна една част от йерархията на разкола беше създадена от бивш дякон с репутация на престъпник, а другата от лишения от сан и анатемосан Филарет.
В България проблемът с разкола беше решен съборно от всички Поместни Църкви. В Украйна безуспешно се опита да го реши еднолично Константинополската патриаршия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови