Нахлуването на Русия в Украйна и обещанието на Европа да се откаже от потреблението на руски петрол не толкова изкривиха целия износ, колкото понижиха цената му, въпреки че отстъпките бяха значително по-малки от очакваното.

Това показват изчисленията на учените, базирани на данни от Федералната митническа служба (ФМС), цитирани от "Важные истории". Означава ли това, че таванът на цените на руския петрол, наложен от санкциите, не работи? Твърде рано е да се каже, но учените предпазливо предполагат, че има основание да се съмняват в неговата ефективност.

Какво смятат те

След избухването на войната и лавината от санкции Русия затвори голяма част от статистическите си данни. По-специално тя спря да публикува данни за външната търговия. Но изследователите "получиха достъп до затворените митнически данни и ги провериха многократно за точност", казва един от авторите на изследването - професорът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Олег Ицхоки.

Става дума за всички митнически декларации за периода 2019-2022 г. (обем, цена). Това дава представа как войната и решението на ЕС да отхвърли руския петрол са се отразили на потока от петродолари. Но по-сложно е с ембаргото и тавана на цените (от 5 декември): някои от декемврийските доставки може да са били извършени по договори, сключени преди 5 декември - те не са обект на тавана на цените.

Изследователите признават това несъответствие. Данните влизат в статистиката със закъснение - плащането може вече да е минало и петролът да е отишъл при купувача и едва тогава да е отразен в документите, казва Ицхоки. Затова данните за декември очевидно отразяват сделките от ноември. Но предварителното заключение на учените е, че таванът не работи. Особено като се има предвид, че техните данни "изглежда леко подценяват експортните цени през 2020-2021 г.", като се има предвид, че цените, които те са получили след инвазията, са били по-високи от тези на други експерти.

Друг проблем, с който се сблъскват изследователите, е, че някои от документите просто не са били попълнени правилно. Например липсва точка на доставка, а само дестинация (те възлизат на 0,9 млн. барела на ден от 6,1 млн. барела общ износ за периода 5-31 декември след налагането на санкциите).

Въпреки това те са уверени, че техните данни са подходящи за анализ на руския износ на петрол след началото на войната, когато статистиката е била засекретена. Цените, изчислени въз основа на тези митнически данни с едномесечно закъснение, "добре отразяват историческите цени на суровия петрол Urals на пазарите, където той е бил най-търгуваният сорт".

Какво се брои

Цените варират в широки граници в зависимост от това откъде и докъде се доставя петролът. Най-скъп е в Далечния изток - над 80 долара на пристанищата в Тихия океан и по тръбопровода за Китай през декември - и най-евтин на пристанищата в Балтийско море - 59,86 долара. Само там цената е под тавана, и то съвсем не с много.

Отстъпките за руския петрол бяха много по-ниски от очакваното. Средната експортна цена между 5 и 31 декември беше 73,7 долара за барел. Дори това да е отражение на ноемврийските сделки, според изчисленията на учените отстъпката спрямо бенчмарка Брент е била около 17, а не 30 долара. По данни на Министерството на финансите през ноември средната цена на Урал е била 66,5 долара за барел. Разликата е повече от 7 долара, дори ако се сравнява с малко по-ниската цифра, посочена от учените.

Независимият експерт по нефт и газ Сергей Вакуленко, който проучва данните от индийските и китайските митници за периода март-ноември 2022 г., стига до подобно заключение: преди ембаргото реалната цена на Urals е била 70-75 долара за барел.

През пролетта отстъпката спрямо Брент е била значителна, но след това е намаляла, а в определен момент Urals дори се е продавал с премия, показват изчисленията на икономиста.

Как е възможно това

Ако сравним това с данните на Министерството на финансите за декември (средната цена на Urals е 50,47 долара за барел), разликата нараства до 20 долара. Това означава, че руският бюджет изпитва недостиг на приходи от нефт и газ, а рублата пада, защото основните износители продават все по-малко чуждестранна валута (през декември разликата е 15,7 млрд. долара, а през януари - само 10 млрд. долара).

Проблемът е преди всичко в методологията (за нея пише и Централната банка). Цената на Urals, с която всички оперират, се изчислява от агенции: те събират информация за сделките от купувачите и продавачите. Министерството на финансите използва данни от Argus. Тя котира Urals с доставка до определено пристанище (CIF, включително застраховка, транспорт и други разходи), а Министерството на финансите използва Ротердам и Аугуста (Италия). Преди войната по-голямата част от износа е била насочена към Европа и това са били двата основни пазара (Северна Европа и Средиземноморието). С наближаването на ембаргото търговията се премести в Русия и сделките се сключваха при различни условия: цената включваше товарене на танкер (free on board, FOB), като допълнителните разходи се поемаха от купувача.

Цената на пристанището на произход е по-ниска от тази на пристанището на местоназначение с около разходите за доставка. Преди войната пазарът е бил прозрачен и котировката FOB е можела да бъде изчислена от котировката CIF: просто извадете от нея разходите за доставка. Сега търговията с руски петрол преминава в сивата зона и допустимата грешка при подобни изчисления се увеличава. През есента Argus премина към котировки FOB в руските пристанища, но Министерството на финансите продължава да използва европейските котировки CIF, които сега се получават чрез добавяне на разходите за доставка. Те изглеждат силно занижени в сравнение с реалните. Във всеки случай котировките в Урал започнаха бързо да падат през ноември.

Повечето от цените, изчислени от икономистите, са при условия FOB, каза друг съавтор на изследването (изключения правят декларациите, в които е посочен начален пункт или не може да се определи местоназначението - около една четвърт от износа след 5 декември). Оказва се, че реалната цена на петрола за купувачите е дори по-висока.

Колко по-висока, зависи до голяма степен от разстоянието: колкото по-далеч, толкова по-високи са разходите за доставка. Обратно, при една и съща крайна цена за купувача цената в отправното пристанище ще бъде толкова по-ниска, колкото по-високи са разходите за доставка.

Това до голяма степен обяснява разликата в цените на тихоокеанските пристанища, откъдето петролът отива главно за съседен Китай, както преди войната, и на балтийските пристанища, откъдето той вече не отива за Европа, а за Азия - за Индия, Турция и Китай.

Друга причина за разминаването между данните на икономистите и тези на Министерството на финансите е, че въпреки че Urals е основният експортен сорт (на него се падат 80% от доставките за чужбина), това не е целият руски петрол. Освен него има и ESPO, Siberian Light, Sokol, Vityaz, ARCO и Sakhalin Blend. И докато преди всички цени се придържаха близо до Urals, оттогава насам разликата рязко се увеличи.

Руският петролен пазар се е разделил на няколко слабо свързани части - основна последица от санкциите, твърдят учените. Всеки начин на снабдяване сега има своя собствена цена.

И накрая, повече от една трета от петрола се изнася по тръбопроводи, които не са обект на ценовия таван. Средната цена на доставките за Китай през декември е 81 USD.

Ембаргото е по-важно от тавана

За въздействието на ембаргото и тавана на цените може да се съди с увереност по януарските статистически данни, които учените обещават да анализират "след няколко месеца", смята Ицхоки. Той очаква цените да паднат в балтийските пристанища, но вероятно не и в Китай, където дори през последните седмици на декември не е имало низходяща тенденция.

Отказът на Европа от руския петрол (намаленото потребление и последвалото ембарго) досега е бил по-ефективен от тавана на цените, заключават авторите. Това е причината за фрагментацията на пазара. Няма да е възможно да се увеличат доставките през Далечния изток, където цените са по-високи: тръбите към Китай и Козмино са натоварени максимално.

Заради увеличената отстъпка от цената на Брент Русия, според изчисленията на икономистите, е загубила около 30 млрд. щатски долара приходи от износ през годината (реалните приходи от износ на петрол през 2022 г. възлизат на 142 млрд. щатски долара, според техните изчисления). Но ако ЕС беше спрял да купува руски петрол веднага след 24 февруари, приходите от износ на руските компании щяха да бъдат намалени с още 46 млрд. щатски долара или с 25 млрд. щатски долара, ако беше приет поне шестият кръг от санкции, изчисляват икономистите, като допускат, че сумите може да са преувеличени, тъй като Русия е успяла да пренасочи износа към други държави. В действителност руските продавачи на петрол са получили допълнителни 35 млрд. долара през 2022 г. благодарение на по-високите цени.

Но бързото въвеждане на таван нямаше да има толкова силен ефект - той трябваше да бъде много по-нисък (35 долара за барел) и прилагането му трябваше да бъде по-строго.

"Разполагаме с данни за цената и количеството на всяка сделка за годината. При алтернативни сценарии сме променили или цената (таван), или количеството (ембарго) при някои от сделките (например за цяла Европа през определени месеци)", обяснява Ицхоки. - Разбира се, предпоставката тук е, че количествата и цените в други трансакции не се променят. Тази предпоставка вероятно не е много лоша в контекста на ценовия таван и е още по-лоша в контекста на ембаргото.

Какво трябва да се коригира

И двете страни в конфликта правят своите изводи.

Русия променя данъчното облагане на работещите в петролния сектор: отстъпката от цената на Урал за Брент е ограничена за данъчни цели: 34 долара за барел през април, като през юни тя намалява с 3 долара на месец до 28 долара. Това ще спести на бюджета 660 млрд. рубли през 2023 г. Бюджетът е основната жертва на ниската цена на Urals.

Констатациите на учените "ще бъдат посрещнати с тревога от правителствата, които твърдят, че мерките за спиране на достъпа на Кремъл до петродоларите са били голям успех", коментира Bloomberg.

Авторите на изследването предлагат рязко намаляване на тавана до 35 долара за барел и контрол върху спазването му, включително по-строг мониторинг на доставчиците. Например, да се извърши одит на превозвачите и купувачите, за да се провери спазването на тавана на цените и да се повиши прозрачността на операциите. Г-7 и ЕС, които въведоха тавана, обещаха да го преразглеждат редовно в зависимост от резултатите от действията - дискусия, насрочена за средата на март (след това поне веднъж на всеки два месеца).

Те вече не се страхуват от покачване на цените, защото Русия ще отвърне на удара, като намали производството (преди година именно това ги спря от незабавно налагане на санкции). Основното за бюджета е производството: данъкът върху него е основният източник на ренти. Ицхоки обяснява: "Виждаме, че отстъпките не са довели до намаляване на производството през 2022 г., което е само индикация, че по-ранното въвеждане на таван вероятно също не би довело до намаляване на производството". Той признава, че намаляването на производството в Русия все още може да доведе до повишаване на световните цени на петрола, но дава за пример пазара на газ: цените се покачиха още преди пълното прекъсване на доставките от "Северен поток", но след това спаднаха.

Второ по-сериозно ембарго

Ембаргото и таванът на ЕС върху петролните продукти, наложени на 5 февруари, не са включени в проучването. Според изчисленията на учените Русия е предоставила на Индия значителна отстъпка още преди това, особено за дизела.

Те стигат до заключението, че въздействието на това ембарго би било сходно, но че фрагментацията на пазара е по-голяма в случая с петролните продукти и че би било по-трудно да се пренасочи износът от Европа към Азия. Ето защо ембаргото върху петролните продукти би било "мощен допълнителен инструмент за по-нататъшно ограничаване на руските експортни приходи и бюджетните приходи", заключават авторите.

Страните от ЕС, които отхвърлиха руските петролни продукти, започнаха да ги купуват от Индия и Турция, които увеличиха покупките си на петрол от Русия. Това не заобикаля санкциите, тъй като е разрешено от ЕС, и удря руските рафинерии, тъй като може да доведе до болезнено намаляване на обемите на преработка.

"При суровия петрол почти всички обеми вече са пренасочени към Китай, Индия и Турция, така че ключовата роля вече не е в ембаргото, а в ценовия таван и в това колко ефективен ще бъде той. При петролните продукти няма алтернативен пазар, на който да се продават същите обеми, и тук европейското ембарго ще играе ключова роля, а таванът е второстепенен", обобщава Ицхоки.