Анализ на Лукаш Визингр, echo24.cz.

На 18 май 2016 г. шведската компания Сааб представи първия изтребител JAS-39E, т.е. новата версия на бойните самолети Gripen, които са част от отбранителните активи на чешката армия. Модернизиран във всички аспекти, този изтребител се конкурира за поръчки в редица държави, но търсенето на старата версия също се запазва. Gripen сякаш беше привикнал с образа на “изкупителна жертва”, но успя да събере доста поръчки и не се вижда края на поредицата от шведски успехи.
Първоначално Gripen изоставаше от другите два европейски изтребители от ново поколение, които имат сходна аеродинамична конфигурация, т. е. делтовидно крило с предно хоризонтално оперение (ПХО). Сравнително лекият боен самолет с един двигател просто не можеше да предложи характеристиките, с които се славеха по-мощните изтребители с два двигателя Eurofighter Typhoon и Dassault Rafale. Нещо повече, някои сравнения поставиха първите изтребители JAS-39A/B Gripen след модернизираната версия на известния американски F-16.

Може би това беше една от причините, поради които пристигането на изтребителите Gripen в Чешките военновъздушни сили беше посрещнато с известен скептицизъм. Единадесет години по-късно вече е напълно ясно, че Gripen беше успех за Чехия. Леко пренебрежителното отношение към шведския изтребител започна да се променя навсякъде по света, след като станаха известни някои факти. Например цифрите, които Швеция даде за текущите разходи и които бяха значително по-ниски от тези на изтребителите с два двигателя като Typhoon и Rafale, бяха напълно верни.

Контрастът спрямо разходите на по-старите машини е забележителен и ясно личи от сравнението между чешките и словашките военновъздушни сили. Работата на малкото оставащи изтребители MiG-29 изяжда огромната част от бюджета на словашкото Министерство на отбраната. Затова и не е чудно, че Словакия е първа на опашката за новите шведски изтребители.

Продължават да се появяват и други перспективни купувачи като Gripen наистина се превръща в потенциален бестселър.
Typhoon и Rafale може да са спечелили масово признание, но износът им извън Европа не е особено добър. През последните години те спечелиха още няколко договора, но почти всички дойдоха от богатите арабски държави като Саудитска арабия, Оман, Катар и Египет. Има сериозни съмнение дали тези държави действително се нуждаят от изтребителите и дали това не е просто престижна покупка (или вероятно резултат на „бакшиш“ от производителя). Rafale спечели и търг в Индия, но преговорите по цената отнемат цяла вечност.

Освен Шведските военновъздушни сили, с Gripen летят в Южна Африка, Тайланд, Унгария и разбира се, в Чехия. Първият потребител на новите JAS-39E/F извън Швеция ще бъде Бразилия, което е доста показателно. Петата по големина държава в света се нуждае от наистина мощен боен самолет, а Gripen победи всички по-големи европейски конкуренти, въпреки че първоначално изглеждаше, че няма голям шанс, а френският Rafale беше фаворит за договора.

Очевидно това беше крайният резултат от друго от предимствата на Gripen, а именно плановете за по-нанатъшно развитие на неговия потенциал съществуваха от самото начало. Разбира се, първата серия едва показа заслепително изпълнение, но версията JAS-39C/D, която се използва в Чехия, е наистина висококачествен изтребител и по-новата E/F версия очевидно ще бъде на върха за своето поколение. Дори и лаик може да забележи, че формата на фюзелажа на самолета е променена. Подобреният Gripen предлага още по-голям резервоар за горивото, по-голям боен товар, по-мощен двигател и разбира се, модернизирани сензори.

Сааб избра много прозорлива маркетингова стратегия и за разлика от другите национални отбранителни компании, които на практика предлагат най-модерните (и съответно най-скъпи) модели на своите клиенти, Сааб се ориентира и към не чак толкова заможни купувачи. Сааб все още възнамерява да предлага изтребителите от типа C/D като почти нови единици от резервите на Шведските военновъздушни сили (където те трябва постепенно ще бъдат заменени от новите типове E и F), в допълнение към новите варианти.

По тази причина шведският производител може да очаква успех с наистина дългия и разнообразен списък от купувачи, който включва както регионални сили така и по-бедни държави. Gripen със сигурност представлява много привлекателна опция за страните от Централна и Източна Европа: Словения и Хърватия, например могат да се присъединят към Словакия като потенциален купувач. Шведският боен самолет би бил фаворит, ако Балтийските републики решат да придобият тяхна собствена флотилия от изтребители.

Друг голям пазар се отваря в Латинска Америка като няколко държави почти официално говорят за закупуването на бойни самолети от продуктовата линия в Бразилия. Сред тях са Колумбия, Еквадор, Перу и Мексико. Шведският изтребител може да успее и в Азия, най-вероятно в Индонезия или Малайзия. Почти сигурно е, че поне един нов потребител ще се появи и от Африка, тъй като Ботсвана е в официални преговори за закупуването на ескадрила Gripen. Има информация за интерес от страна и на други африкански държави, а именно Кения и Намибия.

В повечето от тези държави Gripen би заменил по-старите изтребители F-16 и F-15. Основният въпрос е защо тези държави няма да се обърнат отново към САЩ. В допълнение към политическите причини, някои от тези държави са повлияни от простия факт, че САЩ не предлага повече такива достъпни изтребители. Днешните изтребители F-16 се предлагат на много висока цена. Да не говорим за F-35, чиято цена безпокои дори гражданите на САЩ.

Проблемите с F-35 всъщност са друг ключов фактор в полза на Gripen. Техническите и финансови проблеми, както и проблемите, свързани с крайния срок, предизвикаха съмнения дори сред някои държави, които участват в програмата като партньори. Специално Скандиданвските държави, Белгия, Холандия и Канада хвърлят погледи на шведските изтребители. Дори имаше спекулация, че ако програмата бъде прекратена (да не забравяме, че Доналд Тръпм заяви намерения да направи точно това), изтребителите Gripen ще имат приличен шанс дори в САЩ.

Истината е, че Западът се озова в някак си проблематична ситуация по отношение на доставките на бойни самолети за своите съюзници от Третия свят. Западът не разполага с много достъпни самолети, които биха могли да играят роля сходна с тази на леките F-5 по време на Студената война. Днес такъв вид самолет очевидно би бил полезен като конкурент на FC-1 (известен още като JF-17 Thunder), който Китай и Пакистан амбициозно предлагат на африканския и азиатския пазар.

Една такава опция би могъл да бъде Южно корейският F/A-50, бойната версия на тренировъчния самолет T-50 Golden Eagle, който всъщност (макар и да не е очевидно на пръв поглед) е по-малък дериват на F-16. Gripen може да стане друга подходяща алтернатива. Тук си струва да отбележа, че един от участниците в търга за нов тренировъчен самолет за Военновъздушните сили на САЩ е екип между Сааб и Боинг.

Самолетоносачите предлагат друг аспект за възможен експортен успех на шведския боен самолет. Gripen беше създаден да може да излита от къси писти във взискателната арктична среда т.е. при условия доста подобни на операциите по море. JAS-39 всъщност е идеален за трансформиране в палубен изтребител, вариант, който беше разработван в продължение на няколко години под името Sea Gripen. Очаква се Бразилия да е първият потенциален потребител, а също и Индия.

Основният резултат за чешката армия от всичко това е потвърждението, че са избрали високо-качествен самолет, който има отличен потенциал за развитие. Това се подчертава и от обявения план за модернизация на чешките изтребители Gripen. Би си струвало да се обмисли и увеличаване на броя им. Тук Чехия би могла да си сътрудничи със Словакия: три ескадрили, т. е. 36 едноместни бойни самолети (плюс няколко двуместни), ще бъдат достатъчни за двете държави. И едно логично решение за по-далечното бъдеще би било новите варианти на Gripen E/F да започнат да летят с отличителното оцветяване на Чехия.