Гювеч по сръбски или кой поръча Славко Чурувия

Петра Дойчева Последна промяна на 14 януари 2014 в 22:27 7901 0

Славко Чурувия (1949 - 1999) с вестник „Дневни телеграф“ в ръка.
Славко Чурувия (1949 - 1999) с вестник „Дневни телеграф“ в ръка.

Първата дама Мира Маркович нареди убийството на журналиста Славко Чурувия през 1999-а година, каза д-р Весна Пешич в ефира на Радио-телевизия на Войводина (РТВ).

Ударното изявление на проницателната интелектуалка и опитен политик беше опит за разобличаване на сръбските власти, които се опитват да използват знаковото убийство от ерата на Милошевич за фалшива демонстрация на правосъдие пред ЕС. Решаването на случая „Чурувия“ е смятано за препъни камък по пътя на Белград към евроинтеграцията.

Още в понеделник тя прогнозира, че дългоочакваният обвинителен акт няма да съдържа името на истинския поръчител, макар всички да са наясно кой е той. „Да го кажем открито – това беше Мира Маркович. Ако следвате логиката и здравия разум – каква причина би могъл да има един оперативен служител да убие журналиста или Иван Стамболич. Това нареждане е дошло отгоре, а всичко останало е прах в очите. Това е един гювеч, който служи само демонстрация, че нещо се прави“, каза Пешич. Тя оцени, че цялата сръбска общественост е въвлечена в „хаотични завръзки и купища лъжи“.


Весна Пешич.

Иван Стамболич бе президент на Сърбия по време на СФРЮ и ментор на Милошевич, допринесъл значително за идването му на власт. По-късно къса с него и се превръща в най-големия му съперник. Похитен е на 25 август 2000 г. от хората на Милорад Улемек – Легия. Три години по-късно са открити тленните му останки.

Във вторник очаквано бяха арестувани бившият шеф на белградския център на Държавна сигурност (ДБ) Милан Радонич и началникът на Шесто управление на този център Ратко Ромич. Мотив за задържането им е съпричастност към убийството на журналиста и издателя на сръбския в. „Телеграф“ от 11 април 1999 г.

Разстрелът на родения рез 1949 г. в Загреб Славко Чурувия съвпадна с православния Великден и ударите на НАТО в пика на бомбардировките над бившата СР Югославия.

Медийната подготовка за убийството на журналиста кулминира с публикацията „Чурувия дочака бомбите“ във в. „Политика експрес“ на 5 април 1999 г. изчетена в централните новини на държавната телевизия същата вечер.

По повод обвиненията срещу бившите висши служители на ДБ, сръбският премиер Дачич заяви, че за него, както и за всички останали, които „по някакъв начин“ са били на власт преди 2000 г., е важно пред закона да отговарят „всички извършители на това престъпление“.


Слободан Милошевич и Мира Маркович.

По това време страната е управлявана от коалиционен съюз между Сръбската социалистическа партия (СПС) начело със Слободан Милошевич, Обединената левица (JУЛ), основана от Миряна Маркович - съпругата на Милошевич и Сръбската радикална партия (СРС) Воислав Шешел, намиращ се в момента на подсъдимата скамейка в Хага. Същевременно Ивица Дачич е говорител на СПС, а Александър Вучич – министър на информацията, наследен малко по-късно на този пост от Дачич.

Миналата седмица медиите в страната започнаха в хор да тръбят, че всички, замесени в показния разстрел, ще бъдат изправени пред съда, макар и с близо 15-годишно закъснение. Най-тиражните вестници съобщиха, че правосъдие ще има и то благодарение на Александър Вучич - първи вицепремиер на Сърбия, сочен за наследник на министър-председателя Ивица Дачич.

Чурувия получи 17 куршума в тялото си и един – последен, в главата. Застрелян бе на бившата ул. „Ива Лола Рибар“ 35, където беше домът му и маркетинг отдела на в. „Телеграф“. По време на атентата с него е спътницата му в живота Бранка Прпа. Доказано е, че около седмица преди разстрела издателят е бил под постоянното наблюдение на ДБ. Радонич е настоявал да му се докладва за движението на Чурувия на всеки 10 м. Наредил спешно прекратяване на проследяването в 16.25 ч. - точно 5 м. преди убийството. Един от агентите му не напуска поста си веднага и по-късно разкрива, че Ромич е бил на мястото на събитието.


Ивица Дачич и Александър Вучич.

Заподозрени по случая са още бившият шеф на Държавна сигурност Радомир Маркович и служителят на специалната охранителна служба на ДБ Мирослав Курак. Първият излежава присъда в затвора в Пожаревац, а Курак ще бъде обявен за международно издирване. Маркович е арестуван през февруари 2001 г., а по-късно получава 40-години затвор за убийството на Иван Стамболич на 25 август 2000 г. и на четирима членове на Сръбското движение за обновление (СПО) при покушение над неговия лидер Вук Драшкович на 3 октомври 1999 г.

"Радомир Маркович беше семеен полицай, изпълняващ всички нареждания на Мира Маркович“, посочи Пешич.

Публичното й обвинение беше подкрепено вчера от Драган Буйошевич – бивш главен редактор на „Политика“ и колега на Чурувия. Той каза пред Б92, че е абсолютно убеден, че зад убийството му стои Мира Маркович, а ДБ е само извършител. Той припомни, че случаят се влачи с години, но винаги е липсвал коронният свидетел. „Имаше момент, в който свидетел разпозна убиеца, но този свидетел по-късно беше убит“, добави Буйопшевич.

Не всички „близки“ на Чурувич обаче видяха лицемерие в акцията на властта. Лиляна Смайлович, бивша негова сътрудничка се подписа под уводната статия на в. „Политика“ вчера във възхвала на убития журналист, както и на „политическата воля“, която днес карала виновниците за смъртта му да „умират от страх“. Редно е да се отбележи, че в. „Политика“ твърде често е изпълнявал ролята на партийно издание за сръбските социалисти.

"Никога не сме се съмнявали, че неговите убийци са хладнокръвни професионалисти и че става дума за т.нар. държавно престъпление. Славко беше убит, защото в неговите издания се печатаха неща, които не се харесваха на властите“, написа Лиляна. “Ние, които надживяхме Славко, не успяхме да опазим свободата, която смятахме за окончателно извоювана на 5 октомври 2000 г.“, ридае авторката. „Не научихме нищо от неестественото безразличие на управниците в Сърбия не само по отношение на съдбата на Славко Чурувия, който официално е признат за една от иконите на демократичната революция...“, продължава с жалейката Смайлович.


Милорад Улемек - Легия.

Специалният прокурор за организирана престъпност Милко Радисавлевич заяви на извънредна пресконференция по-късно във вторник, че убийците на Славко Чурувия са разкрити, благодарение на свидетел, който е решил да проговори. Този смелчага се оказа старото жертвено агне Милорад Улемек Легия, който се води отговорен и за убийството на бившия премиер и, практически, единствен сръбски демократичен лидер Зоран Джинджич. Някогашният войник от Френския чуждестранен легион посочил бившия шеф на ДБ Радомир Маркович за директен поръчител на разстрела. Показанията на Милорад Улемек са безусловни и много подробни, сподели пред журналисти Радисавлевич. Мотивът за убийството на Славко Чурувия е политически, подчерта той. Вицепремиерът Вучич на свой ред заяви, че освен него, още двама свидетели са изнесли нови данни за убийството на Чурувия.

Отсега обаче можем да кажем, че, както и да се развие процесът в Сърбия, нищо няма да е такова каквото изглежда.

Д-р Весна Пешич е сръбски политик и социолог с богата и противоречива биография зад гърба си. Родена е през 1940-а г. в Гроцка, край Белград. През 2011 г. напуска последната партия, към която принадлежеше – Либерално демократичната партия, заради неразбирателство с нейния лидер Чедомир Йованович – студентски лидер от деветдесетте години. На следващата година обяви, че се оттегля от политиката. Носителка е на многобройни признания, сред които е Нагрдата за демокрация от Вашингтон, наградата Андрей Сахаров, която й връчва Норвежкия Хелзинкски комитет през 1997 г. През същата година е номинирана за Нобелова награда за мир. Дългогодишен народен представител и посланик в Мексико от 2001 до 2005 г.


СНИМКИ: ТАНЮГ, БЕТА, Б92, 

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Парламентът на живо