Ако Финландия влезе в НАТО, ще наруши Парижкия мирен договор от 1947 г. и ще се окаже в състояние на война с Русия. Това твърди в свой статус във Фейсбук Виктор Папазов, икономически съветник на депутата от „Възраждане“ Стоян Таслаков. Читател на Factcheck.bg ни изпрати публикацията с молба да проверим дали твърденията на г-н Папазов отговарят на истината.

Единственият безспорен факт е наличието на договора от 1947 г. Неговото съдържание и произтичащите от това последици обаче далеч не са толкова еднозначни, колкото са представени в публикацията. А коректното им представяне неизбежно изисква отчитане на съответния исторически и политически контекст.

Какви са фактите

Мирният договор от 10 февруари 1947 г. е сключен в Париж между Финландия и съюзните сили.

_{Източник: https://digital-commons.usnwc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=2177&context=ils}

Договорът действително ограничава размера на въоръжените сили и средства на Финландия. Но никъде в текста не е записано, че се „забранява на Финландия да встъпва в каквито и да е отбранителни съюзи, а също няма право да взаимодейства с подобни съюзи в пределите на своите граници“, както се твърди в публикацията.

Цитираният чл. 22 казва, че военните клаузи в договора могат да се променят със споразумение между Съвета за сигурност на ООН и Финландия или със споразумение между съюзните сили и Финландия. От страна на съюзните сили договорът е подписан от 10 държави, като водеща роля имат Съветският съюз и Великобритания, които подготвят текста на споразумението. Важно е да се отбележи, че още тогава се очертават сериозни различия в позициите на им – британците и Западът като цяло настояват за сериозни ограничения на военните възможности на Финландия, защото се опасяват, че страната може да премине под съветско влияние. Със същите аргументи Москва е на противоположната позиция. Но тъй като основният спор по време на преговорите в Париж се съсредоточава около Балканите, темата за Финландия остава на заден план и Съветският съюз прави компромис.

Но Съветският съюз не разчита на мирния договор от 1947 г., за да постигне целите си, а залага на двустранните споразумения. Чрез договора се възстановява действието на мирния договор от 1940 г. между Финландия и СССР. В него е записано, че двете страни ще се въздържат от взаимни нападения и няма да участват в съюзи и коалиции, насочени срещу която и да е от тях. Това е препотвърдено в Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Финландия и СССР, подписан само година по-късно, през 1948 г. А в член първи на този договор са изрично записани отговорностите на двете страни в случай на нападение от страна на Германия. Така са потвърдени всички британски опасения, че Москва ще се опита да включи Финландия в своята сфера на влияние.

Принудителен, но спасителен неутралитет

Тук си струва да бъде дадено по-подробно обяснение на характера и причините за финландския неутралитет. Договорът за приятелство, предложен от СССР на Финландия е подобен на тези, предложени на държавите от Източна Европа в съветската сфера на влияние: Полша, България, Румъния и Унгария. По думите на съветския външен министър Вячеслав Молотов, договорът цели да покрие „северния фланг на съветската система за сигурност“.

Първоначалната версия на договора е за военен съюз, но Финландия не приема и настоява да остане неутрална. В крайна сметка това е записано и в договора, макар Съветският съюз да е недоволен. По този начин страната избягва задължението да оказва военна помощ на Съветския съюз и още по-важно – да получи такава, ако бъде заплашена – за Хелзинки влизането на Червената армия на финландска земя е заплаха, първа стъпка към анексирането на страната от СССР.

Така неутралитетът, макар и принудителен, става основния аргумент, с който Финландия се застрахова както от потенциална съветска агресия, така и от прекомерно обвързване със СССР в годините на Студената война. Москва, на свой ред, не приема неутралитета на Хелзинки и използва договора, за да шантажира Финландия и да ограничава външнополитическата ѝ свобода (например, да ѝ попречи да се присъедини към Европейските общности).

Ситуацията се променя в началото на 90-те години на миналия век. В контекста на разпадането на социалистическия блок и предстоящото обединение на Германия, Финландия прави последователно две важни стъпки, известни под името “Операция мир” (Operation Pax). През 1990 г. едностранно обявява военните клаузи на Парижкия мирен договор за нищожни и невалидни, с аргумента, че са насочени срещу Германия и не отразяват променените реалности в света след края на Студената война.

Всъщност, на няколко пъти през годините се проявява гъвкавост в интерпретацията на военните клаузи, без да се прави официална промяна в текста на договора. Финландия успява да развива своя военен капацитет без да нарушава договора и в координация с Великобритания и Съветския съюз, разчитайки само на “взаимното разбиране на езика, в светлината на променените военни и политически условия”. Повече подробности вижте в главата за Финландия в книгата на ООН “От Версай до Багдад: следвоенният контрол над въоръжаването на победените държави”.

По същия начин, през 1990 г. Хелзинки не желае да постави правителствата на СССР и Великобритания пред свършен факт и ги уведомява предварително за намеренията си относно договора от 1947. След като не получава негативна реакция от Кремъл, финландското правителство обявява решението през септември 1990 г. и веднага след това със същите аргументи започва постъпки за предоговаряне на отношенията с Москва. Преговорите започват през есента на 1991 г. с СССР и завършват през януари 1992 г. с подписването на нов договор с Русия, тъй като Съветският съюз престава да съществува през декември 1991 г.

В член 4 от новия договор се казва, че двете страни няма да използват или да позволяват използването на териториите си за въоръжена агресия една срещу друга. Но от договора не произтичат никакви други ограничения на външнополитическите решения на страните. С това Финландия разглежда въпроса за възстановяването на пълния си суверенитет като решен.

Само два месеца след подписването на новия договор Хелзинки кандидатства за членство в Европейските общности и този път Москва не възразява, напротив, ратифицира двустранния договор през май 1992. Нещо повече, от присъединяването си към Европейския съюз през 1995 г. Финландия вече не определя външната си политика като политика на неутралитет, а на „военна необвързаност“. През 2007 г. се възприема формулировката „не членува във военни съюзи“, а от 2014 г. – „политика на нарастващо сътрудничество с НАТО без пълноправно членство“, се казва в анализ на финландското външно министерство, публикуван през 2016 г.

Документът разглежда различни варианти за условията на евентуално членство в НАТО, ефектите, цената и пр. Оценката на финландските власти е, че страната е “на границата на това, което може да постигне държава не-членка с НАТО”. Въоръжените сили отговарят на натовските стандарти, а целите и политиките на страната съвпадат с тези на алианса.

Сближаването с НАТО

Повратната точка в дългогодишната финландска позиция по отношение на членството в НАТО идва през 2014 г. с руската агресия по отношение на Украйна и анексирането на Крим. Още през септември 2014 г. на срещата на върха на алианса в Уелс е договорена рамка за засилено военно сътрудничество между НАТО и Финландия (също и Швеция), включително протокол, според който страната може да покани пакта да разположи въоръжение на нейната територия. През 2015 г. финландкото правителство декларира възможността да кандидатства за членство в НАТО „по всяко време“.

През 2016 г. руският президент Владимир Путин прави първото си посещение в Хелзинки след анексирането на Крим и индиректно предупреждава Финландия относно членството в алианса. Ако Финландия влезе в НАТО, нейната армия ще стане част от военната инфраструктура на алианса, която може за една нощ да се окаже на границите на Руската федерация – мислите ли, че нашите войски ще останат, където са сега – на 1500 км разстояние, риторично пита Путин.

„НАТО може би с радост ще воюва с Русия до последния финландски войник. Искате ли това? Ние не. Но вие решавате“.

Познати пропагандни тези

В същото време, Русия нееднократно провокира напрежение в отношенията си с Финландия като използва различни средства – военни маневри, кибератаки, дезинформация, пишат Янош Бугайски и Маргарита Асенова в своята книга „Разделението на Евразия. Уязвимите флангове на Русия“ от 2016 г. Още през есента на 2014-а Москва обявява, че ще постави най-модерната си ракетна система С-400 на полуостров Кола до Финландия. Русия периодично нарушава въздушното пространство и териториалните води на Финландия, а руснаци, предимно близки до Кремъл бизнесмени, систематично придобиват земи по финландското крайбрежие. Междувременно руски медии упрекват финландските власти, че водят политика на асимилация и дискриминация срещу рускоезичното малцинство във Финландия, като призовават Москва да се намеси и да го защити. Рускоговорещите в страната са около 70 хиляди, но не всички са етнически руснаци, а около 30 хиляди са руски граждани – по-подробно обяснение можете да прочетете тук.

Като средство за оказване на натиск върху Хелзинки Москва използва и въпроса за Карелия – граничен регион, който в по-голямата си част е присъединен към СССР след Втората световна война. През 2015 г. председателят на руския Съвет по сигурността Николай Патрушев обвинява финландски националисти, че извършват активна агитационна дейност в Карелия и вербуват местни жители с цел дестабилизиране на републиката: „На фона на засилената антируска риторика от западните страни, се забелязва активизиране на националистическите и реваншистки обществено-политически организации във Финландия. Тяхното въздействие върху населението на Карелия нараства чрез редица родни неправителствени организации“.

През април 2020 г. Следственият комитет на Руската федерация започва разследване за геноцид, извършен от финландските окупационни власти в Карелия по време на Втората световна война. Според разследващите става дума за елиминиране на военопленници и съветски граждани от славянски произход в концентрационни лагери. Съществуването на тези лагери не е ново разкритие, новото е броят на жертвите и естеството на престъпленията, изтъквани от разследващите, които се позовават на новоразсекретени документи на Федералната служба за сигурност в Карелия. Тъй като официалното прессъобщение вече не съществува на страницата на комитета, за твърденията в него може да се съди от медийни публикации, в това число и финландски. Според изследователи, цитирани в медиите, посоченият от Русия брой на жертвите, както и описаните предполагаеми престъпления, са “преувеличени и невероятни”.

Дезинформационната кампания на Кремъл

Всъщност, тезата, че ако Финландия влезе в НАТО ще наруши договора от 1947 г. е официалната позиция на Кремъл. Нещо повече, според Москва Финландия ще наруши и двустранния договор от 1992 г. Руската интерпретация противоречи на изложените по-горе факти, но напълно се вписва в описаните действия по отношение на Финландия и в руската позиция за недопускане на натовска военна инфраструктура до границите си.

Решението на Финландия и Швеция да се присъединят към алианса предизвика вълна от дезинформация в руски медии. Според тях двете страни са били буквално принудени да се присъединят към НАТО, за да водят война с Русия, без да се консултират с обществеността си по въпроса. Както в цитираното изказване на Владимир Путин, така и в тези публикации се внушава, че влизането в НАТО означава влизане във война с Русия – същото внушение се прави и в публикацията, с която започва този текст. В други руски медии се твърди, че повечето финландци и шведи няма да подкрепят членството в НАТО, защото военните разходи ще нараснат, а благосъстоянието на хората ще намалее. Всъщност е точно обратното:

Според проучване на финландската обществена медия Yle подкрепата за членството в НАТО е нараснала от 53% през февруари на 62% през март и 76% през май. На този фон президентът Саули Ниинистьо заяви, че общонационално гласуване по въпроса “вече не е необходимо” предвид огромната обществена подкрепа за присъединяване към блока. Що се отнася до цената на членството в НАТО, данните показват, че Финландия вече отделя за военни разходи близо 2% от БВП, колкото е изискването за членовете на НАТО. А в началото на април правителството обяви, че заделя допълнителни 2 милиарда евро за отбрана, в контекста на руската инвазия в Украйна.

Историята и международните отношения трудно могат да бъдат сведени до твърди факти и в много случаи е трудно да се направи разграничение между фактите и интерпретацията. Поради това теми от тези области лесно се манипулират и изопачават с пропагандни цели. Обобщаването на подобни сложни въпроси в един статус във Фейсбук е удобен и атрактивен начин да се изрази позиция. Но разкриването на фактите и представянето им в адекватен исторически и политически контекст изисква много повече усилия и най-вече, желание да се разкрие и разбере по-широката картина, с цялата ѝ сложност и често, противоречивост.

По текста работи и Елена Фурнаджиева.

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Ралица Ковачева

Ралица Ковачева е доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.

Factcheck.bg