Дисиденти или престъпници. Защо случаят с фалиралата Пробизнесбанк е обречен да е политически

Блогърът Максим Кац обвини Фондацията за борба с корупцията (ФБК), че е изпирала репутацията на основателите на фалиралата руска Пробизнесбанк (ПББ) Сергей Леонтиев и Александър Железняк. Според Кац банкерите "изтеглили стотици милиони долари в контролирани от тях офшорни компании, отишли в САЩ и там станали преследвани от Русия опозиционери", въпреки че преди това не са се занимавали с политическа дейност.

Представителите на ФБК, казва Кац, са помогнали на "банкерите" във формирането на образа на дисиденти: те са въвели Железняк в ръководството на американската Фондация за борба с корупцията като ковчежник, приели са големи дарения от Леонтиев и са свидетелствали в съда в полза на версията за политическо преследване на банкерите от руския режим заради връзките им с Алексей Навални, разказва "Важни истории".

Бившият ръководител на ФБК Леонид Волков нарича обвиненията на Кац неверни; ФБК обещава да публикува подробен отговор. Позицията на банкерите беше изразена още преди няколко години: банката е устойчива, а преследването е политически мотивирано.

Но истината е, че Пробизнесбанк е привлякла толкова много високопоставени корумпирани служители, че случаят с изтеглянето на средствата неминуемо е придобил политически оттенък.

Схема и пари

Руските банкери Сергей Леонтиев и Александър Железняк се запознават в училище. В началото на 90-те години те основават Пробизнесбанк, а в началото на 2000 г. - Life Financial Group, която в крайна сметка включва още шест техни банки.

Пробизнесбанк е сред най-големите руски банки по активите, с повече от 700 клона в 60 региона на страната. Активите ѝ през 2015 г. достигат до 133 млрд. рубли. Но през 2014 г. първо най-голямата рейтингова агенция Фич, а след това и Централната банка (ЦБ) започват да се съмняват в реалната стойност на ценните книжа в портфейла на банката.

През август 2015 г. Централната банка обявява, че в капитала на Пробизнесбанк е открита "дупка" от 67 млрд. рубли. Половината от активите на банката са фиктивни (по-късно дупката беше намалена до 40 млрд. рубли). Същия месец регулаторът отнема лиценза на ПББ.

Кредиторите на банката установяват, че парите са изтеглени чрез кипърското дружество "Верменда Холидейз" (Vermenda Holdings). Нейният номинален собственик е Мария Левина. В рамките на руското наказателно дело за присвояване на пари от Пробизнесбанк Левина свидетелства, че са ѝ били необходими пари само за лекарства и че ѝ е било платено по 100 евро за подписване на купища документи и празни листове.

Изтеклите материали от Архива на Пандора потвърждават връзката на "Верменда" с ПББ. В банката са постъпвали фактури за услуги, които адвокатите са предоставяли на компанията майка на "Верменда". Висшето ръководство на банката също потвърждава, че "Верменда" е свързано дружество.

Схемата е била следната: Пробизнесбанк е депозирала около 240 млн. долара в британската Dinosaur Merchant Bank. Тези пари послужили като обезпечение за заеми за приблизително същите 200 млн. долара, които Dinosaur отпуснала на "Верменда" от 2011 до 2014 г. Тя изпратила парите в офшорни фирми и сметки, свързани с банкерите и техни роднини, се казва в разследването на Кац. А заемите ѝ към Dinosaur са били изплатени от Пробизнесбанк.

След като рейтинговата агенция и Централната банка забелязват, че парите на ПББ отиват в неясни компании, банкерите първоначално уверяват, че могат да върнат средствата по всяко време. Всъщност почти едновременно са сключени нови споразумения, по силата на които "Верменда" престава да бъде контролирана от банката. В крайна сметка Dinosaur получава от банката 153 млн. долара под формата на живи пари. А банката взема безполезните хартиени задължения на "Верменда".

По иск на един от кредиторите на банката Московският арбитражен съд признава споразуменията между ПББ, Dinosaur и "Верменда" за нищожни още през 2020 г. Но тези пари не са в Русия. Вложителите на ПББ все още се опитват да си ги върнат, в Лихтенщайн. Там средствата от "Верменда" са отишли в сметките на компанията на банкера Леонтиев, според разследването на Кац. Процесът все още не е приключил.

Наказателно дело е образувано и в Русия, банкерите Леонтиев и Железняк са арестувани задочно, обвинени са в присвояване на милиарди рубли.

Длъжностни лица и политика

Как се появи политически ореол около един на пръв поглед обикновен случай на изтегляне на пари?

Пробизнесбанк има интересни връзки. Тя е била основната банка на собствениците на големия руски търговец на автомобили "Авилон", предприемачите Александър Варшавски и Камо Авагумян, пише The Bell.

От своя страна "Авилон" е имал добри отношения с високопоставени руски служители и правоохранителни органи. По силата на държавни договори им е доставяла мерцедеси и други коли за милиарди рубли.

Офисът на Пробизнесбанк се намира в бизнес центъра "Авилон-Плаза"; съсобственикът на "Авилон" Авагумян нарича банкера Железняк свой приятел и връчва на представителите на банката торби с пари в брой. Парите били инвестирани в дружества от групата Life или в свързани с тях офшорни компании и се връщали година по-късно с добър процент печалба (10-12%).

Това продължило няколко години, през които само приятелите на "Авилон" и свързаните с него лица получили 100 млн. долара като лихви от банкерите, се споменава в съдебните документи на САЩ. Кои са били тези хора? Например запис на заповед за 4 млн. долара е бил притежание на дъщерята на зам. главния прокурор Саак Карапетян (починал през 2018 г.).

Високопоставени руски служители и техни роднини често са виждани в "Авилон Плаза". Дмитрий Патрушев, синът на бившия директор на ФСБ Николай Патрушев, често е бил забелязван там. А социалният кръг на собствениците на "Авилон" включва бившия вицепремиер Игор Шувалов, главния прокурор Юрий Чайка и семейството му, както и офицери от ФСБ.

"Шувалов беше от постоянното присъствие ... Това беше едно голямо парти", казва бивш бизнес партньор на съсобственика на "Авилон" Варшавски пред The Bell.

За да разберем за кого са работили банкерите, можем да сравним две цифри: щетите за всички вложители на Пробизнесбанк след отнемането на лиценза и фалита ѝ през 2015 г. се оценяват на около 300 млн. долара (около 27 млрд. рубли). А задълженията на банкерите към собствениците на "Авилон" и техни високопоставени познати достигат до 100 млн. долара (според съдебни документи в САЩ това е било обсъждано на срещи между банкерите и съсобственика на "Авилон" Варшавски).

Когато тези пари увиснали, собственикът на "Авилон" Варшавски и бившият зам.-началник на главния отдел на Следствения комитет Борис Зуев отлитат за Лондон, за да преговарят с банкерите. Тогава Зуев е представлявал семейството на тогавашния руски главен прокурор Юрий Чайка.

"Вижте, аз не мога да се върна в Москва по този начин (без гаранции). Ще ми откъснат главата", убеждава банкерите Варшавски. - Не знам какво ще стане, дори не искам да мисля за това." 

Същността на преговорите е била следната - вложителите, които са загубили парите си и са имали големи връзки сред правоприлагащите органи и чиновниците, са искали гаранции, че милионите им ще бъдат върнати. Но отношенията между тях и банкерите били неформални, парите били давани в брой. И когато посетителите се опитали да обвинят Леонтиев за липсващите пари, той направо казал - "кокошката, която снася златни яйца, е удушена". Клиентите с големи връзки не успели да го спасят, а лицензът на банката, въпреки всичките им усилия, все пак бил отнет.

Разговорите между банкерите и хората на прокурора нямат нищо общо със закона, поради което собствениците на "Авилон" не успяват да постигнат успех в американските съдилища срещу банкера Леонтиев: притежаваните от тях записи на заповед (разписки за дълг) не са подписани не само от банкера, но и от собствениците на "Авилон". Но в разговорите, записани тайно, имало намеци за наказателно производство срещу банкерите в Русия, което им дало повод да разкажат на чуждестранните медии и съдилища за заплахи от страна на високопоставени служители. И че наказателното дело срещу Леонтиев и Железняк е образувано не защото от банката са били изтеглени пари и не защото са пострадали обикновените ѝ вложители, а заради "политическите връзки" на банкерите с Алексей Навални. В резултат на това Сергей Леонтиев и семейството му получават политическо убежище в САЩ.

По-нататъшните действия на длъжностни лица и правоприлагащи органи с оглед на личните им интереси допълнително объркват ситуацията и я пренасят на политическо ниво.

Когато руската Агенция за застраховане на влоговете (АЗВ), която трябва да търси връщане на парите на вложителите, подава иск срещу банкера Леонтиев в американски съд, тя не можа да измисли нищо по-добро от това да привлече адвокатската кантора "Кворум" на Андрей Павлов към делото на ПББ в Русия. От 2017 г. той е под санкциите на САЩ по закона "Магнитски", което било знак за американския съдия. А документите на руското наказателно производство срещу банкерите са подписани от заместник главния прокурор Виктор Грийн, който е бил също под санкции. Американският съд не се вслуша в уверенията на Леонтиев, че искат да отнемат парите му в полза на подсъдимите, а взема предвид, че руските власти са включили такива персонажи в производството.

Самият Железняк разказва пред руските медии за натиск. През 2016 г. по предложение на тогавашния заместник-ръководител на агенцията Валерий Мирошников той се среща с човек от "Кворум" на летището в Цюрих. Последният предложил на банкерите да направят пълен списък на активите, да се върнат в Русия, да изкарат три-четири години под домашен арест и след това да получат някакъв дял от всички активи, след като "Кворум" получи своя. В противен случай ще им стъжнят живота.

Ако се вярва на показанията на банкера, са присъствали и представители на ФСБ. През лятото на 2014 г. Кирил Черкалин, вече бивш началник на банковия отдел "К" на Службата за икономическа сигурност на ФСБ, се среща в кафене "Вог" край Лубянка с банкера Железняк, който пристига с рейндж роувър и ролекс на ръката.

Пет години по-късно Черкалин става обвиняем по нашумяло наказателно дело срещу служители на ФСБ, които "покривали" банки и прикривали схеми за пране на пари, като събирали редовен данък от банкерите. На Черкалин и двама негови колеги е отнето имущество и пари в брой на стойност над 12 млрд. рубли. В крайна сметка Черкалин е осъден на 7 г. затвор.

Според Железняк Черкалин предлага следната схема за сътрудничество: бивш офицер от ФСБ е назначен за вицепрезидент на Пробизнесбанк и му се плащат 120 000 долара годишно, като му осигуряват всичко необходимо - офис, личен шофьор и асистент.

А голям дял от Life Group се прехвърля на компания, която ще си поделя приходите с високопоставени служители на ФСБ и Главната прокуратура. Железняк и Леонтиев се съгласяват да вземат бившия офицер от ФСБ на заплата, но не си поделят дела в бизнеса.

Подобно бизнес предложение от страна на Черкалин изглеждаше, меко казано, нетипично. Трудно е да си представим, че той или някой от ФСБ се е нуждаел от дял в загиващите банки на Life Group. От разговори с колеги на Черкалин става ясно, че бизнесът му обикновено се е състоял в търгуване с време - предлагал е на собствениците на закъсала банка "прозорец" - няколко дни за теглене на пари, през които никой няма да пипа банката, в замяна на определен процент от изтеглената сума.

Аполитични бежанци

При такава ангажираност на руските длъжностни лица и правоприлагащи органи с личните им интереси и заплахи почти всяко наказателно дело за изтегляне на големи суми пари може да изглежда политическо. Такива примери вече е имало.

Например през 2013 г. Обединеното кралство предоставя политическо убежище на бившия ръководител на Московската банка Андрей Бородин. Няколко години по-рано в баланса на банката е открита дупка от над 360 млрд. рубли. Той също не дочака наказателно дело, а напусна Русия и замина за Лондон. Там Бородин заяви, че при продажбата на дела си в Банка Москва е бил подложен на натиск в интерес на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев. Руските власти осъждат задочно банкера на 14 г. за присвояване и го обявяват за международно издирване, но след като Бородин получава политическо убежище, Интерпол го изважда от списъка на издирваните лица.

Когато предоставят политическо убежище, европейските и американските власти, въпреки че проучват кандидата, обвиненията например от руските правоприлагащи органи едва ли са в състояние да установят всички нюанси на случая в Русия. Затова често убежище се предоставя не непременно на човек, който е кристално чист. А на някой, който може да докаже, че няма да получи безпристрастно наказателно разследване или съдебен процес в Русия. Участието на високопоставени лица в корупционната схема дава възможност да се докаже по възможно най-добрия начин, че човекът няма да бъде съден справедливо в Русия.

Следете новините ни в GoogleNews