Да изчакаме до септември. Как руската пропаганда подготвя жителите на Луганск за 'референдума'

OFFNews Последна промяна на 17 август 2022 в 13:18 3062 1

Луганск

Снимка Министерство на отбраната на Русия

Месец преди референдума.

Ролята на пропагандата е изключително важна за промиването на мозъци, особено когато това е свързано с важни събития. Особено по време на война. В самопровъзгласилата се Луганска народна република предстои референдум за присъединяване към Русия. Ето какво се случва в Луганск месец преди важното събитие през погледа на Яна Викторова от Би Би Си.

Всяка сутрин започва по един и същи начин - чета последните новини за нас. И ги чета както в местните, така и в националните новинарски източници. Новината е една и съща, но поднасянето ѝ се различава драстично, като соса на изкусен готвач.

Ако се вярва на местните медии в Луганск, ние сме затрупани до уши с руска хуманитарна помощ. Изпращат го с тонове всеки ден.

Нашето семейство, а и семействата на всички, които познавам, вероятно живеят на друга планета. Ние не виждаме и не получаваме тези тонове помощ. Нямаме представа къде отиват.

Ако става въпрос за болница, всяка хоспитализация на детето ми се заплаща от моя джоб. Ако става дума за училище - няма учебници и сами купуваме телевизора в класната стая, както и антисептици. А и "държавният" спорт ни струва 500 рубли на месец.

Възможно ли е животът ни просто да не покрива нуждите от хуманитарна помощ? Изобщо нашият реален живот и този, който показват местните проруски новини, са толкова различни, че приличат по-скоро на отделни планети - черна и бяла, настояще и огледало.

Видеоклип на местен телевизионен канал показва, че нашите "бойци" от Луганск сякаш цял живот само са мечтали да се бият. Дори когато загубят ръцете и краката си, те се връщат на фронта.

В действителност жената до мен в автобуса се оплаква на някого по телефона: "Днес съпругът ми беше извикан на среща за планиране - фирмата им не е изпълнила плана си за мобилизация".

Според руските новини от "ЛНР-ДНР" са останали само руини. Каква беше изненадата ми, когато видях автобус Донецк-Ялта, в който хората просто пътуваха за почивка, а не бягаха от обстрел.

А самият Луганск не отговаря на лъскавата картина от руските новини. Нещо в града се ремонтира, но не толкова мащабно, колкото ни показват по новините. Разрушените през 2014 г. училища все още са в окаяно състояние.

И това "прекъсване на модела" е депресиращо - познати в Русия смятат, че сме разглезени с хуманитарна помощ и в близко бъдеще Луганск ще се превърне в друг Грозни - град на лукса и великолепието, изумителен с най-новите строителни технологии.

Същите тези руски приятели обаче се оплакват, че всичко това се случва с техните данъци, а ние, казват, искаме всичко само по-добре. "Дори хуманитарната помощ се приема само за нова помощ", казват те. И тези диалози се връщат към почти риторичния въпрос: "Къде е всичко това?"

Почти винаги отговорът на въпросите ни е загадъчна фраза: "Изчакайте до септември".

Става дума за така наречения "референдум", който Русия планира. Всички разбират, че това ще бъде формално, но въпреки това с нетърпение очакват промени в цените на недвижимите имоти, изплащането на пенсии и обезщетения, стандарта на живот и т.н.

Никой не смята, че "референдумът" може да има друг резултат или че той няма да се състои. И точно за "референдума" се откриват някои детски центрове, които имат много измислено съдържание, но поразителна форма - много помпозно медийно отразяване. В града има много билбордове, много реклами с едно и също послание: Русия е добра.

Хората говорят за предстоящия "референдум" толкова непринудено, сякаш това е началото на сезона. Като нещо, което ще се случи независимо от желанията или настроенията ви.

Специална страница в новия живот е ексхумацията на мъртвите от "украинската агресия" и препогребването на останките на починалите.

Не е ясно как след 8 г. война в останките се откриват следи от украинска агресия, но те редовно се отразяват в медиите. Те разкопават спонтанни гробове и се опитват да установят причината за смъртта. На всяко идентифицирано лице се дава статут на жертва на украинска престъпна дейност. На тези, които не са идентифицирани, се поставят кръстове с номера в новите гробища.

Една моя позната имаше съпруг, който изчезна през 2014 г. Беше хубаво семейство, чиито планове бяха провалени от войната. Съпругата търси мъжа си в продължение на 5 г., докато не губи надежда. Едва след известно време тя успява да открие останките му в масов гроб чрез ДНК анализ. Не казваш нищо, ако обявиш, че тези 5 г. на надежда и търсене са били катастрофа за жената.

Едновременно с повсеместното популяризиране на Русия се създава изключително негативен образ на Украйна. Ако злото можеше да бъде отбелязано на карта, това вероятно щеше да бъде Украйна, според публикуваните доклади.

Всички обстрели, смъртни случаи, престъпления, неморални действия и абсурдни решения се приписват на Украйна. Но го правят толкова убедително и методично, че започваш да вярваш, защото от сутрин до вечер новините те убеждават, че всички проблеми идват от Украйна.

Разбира се, на този фон всичко в Русия изглежда добре. Руснаците самоотвержено се хвърлят под танкове, осъждат хомосексуализма и обичат страната си.

И по някакъв начин, дори когато осъзнавате, че ви манипулират, започвате да вярвате в това. Вярвайте и се страхувайте от Украйна.

Животът тук сега е толкова странен и неконтролируем, че понякога имаш чувството, че си си купил билет за влак, от който не можеш да слезеш до последната спирка. И човек може само да гледа през прозореца към случващото се и да се чуди все повече и повече.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови