По данни на украинската главна прокуратура хиляди украински цивилни граждани са били пленени от руските войски и насилствено отведени на руска територия по време на войната. Досега само няколко души са успели да се завърнат у дома след размяна на затворници. Всички те твърдят, че са били подложени на нечовешко отношение. Все още не се знае нищо за съдбата на много от тях.

Минаха три седмици от освобождаването на Володимир Хропун, но той все още видимо трепери от преживяната травма. Той е доброволец на Червения кръст, който е заловен от руските военни и депортиран на руска територия.

Володимир Хропун

На 18 март Володимир пътува с училищен автобус до село Козаровичи, за да помогне за евакуацията на жителите, попаднали в центъра на сраженията. Селото се намира на около 40 км северозападно от Киев.

На руски контролно-пропускателен пункт той обяснява целта на пътуването си и моли да бъде пропуснат, но е задържан.

През първите няколко дни той и останалите пленници са държани в мазето на фабрика в близкото село. 40-те души (всички цивилни) са били затворени в стая от 28 кв. м.

Според Володимир военните ги биели с приклади на пушки, използвали електрошокови палки и ги тормозели по всякакъв начин. Завързват му очите и му слагат белезници, като от него искат информация за украинската армия.

"Биеха ни с приклади, с ръце, ритаха ни. Един от войниците беше много млад, почти дете. Той използваше електрошок и удряше с него шиите, лицата и коленете на хората. Той се забавляваше толкова много", спомня си Володимир.

Затворниците са държани в Украйна в продължение на почти седмица, а след това са транспортирани до Беларус.

"Те мислеха, че не можем да видим нищо, но аз видях как минаваме покрай села - Иванков, Чернобил, а после пресякохме границата", разказва Володимир.

В Беларус задържаните получили лични карти. Те посочват, че са били поръчани от въоръжените сили на Руската федерация.

В личната карта на Володимир е записано, че мястото му на раждане е Украинската съветска социалистическа република, което е името на Украйна преди тя да получи независимост след разпадането на СССР през 1991 г.

След това затворниците пътуват от Беларус до руски затвор.

"Злоупотребите продължиха. Унижаваха ни, принуждаваха ни да коленичим и да заемаме неудобни пози. Ако ги погледнем в очите, ни биеха. Ако правехме нещо бавно, бяхме унижавани. Отнасяха се с нас като с животни", продължава разказа си Володимир.

В непосредствена близост до него преброил още 72 души, но по звуците, които чувал, затворниците били много повече.

"Опитахме се да се подкрепяме взаимно. Понякога не можех да повярвам, че това наистина се случва. Сякаш бяхме преминали от 21-ви в 16-ти век", спомня си мъжът.

Две седмици след ареста му, на 7 април, Володимир е транспортиран със самолет до Крим, анексиран от Русия през 2014 г., заедно с три жени, държани в друг затвор. Жените му казали, че и те са били бити. Според Владимир те не са разбрали къде ги водят, но са чули войниците да повтарят многократно думата "размяна".

От Крим пленниците са докарани по шосе до мост на 32 км от Запорожие и им е казано да преминат на другата страна, която е под украински контрол. Преминаването се състои на 9 април.

Но преди руската страна да освободи цивилните украинци, страните си разменят военнопленници.

Володимир казва, че му е трудно да опише чувствата си от преживяното, но иска целият свят да чуе историята му. Той иска да уточни, че разказите за принудителното затваряне на украинци в Русия са 100% истина. В затвора той чува, че в съседната килия са момчетата от атомната електроцентрала в Чернобил.

Стаята, в която са били държани украинските гвардейци, охранявали атомната електроцентрала в Чернобил.

Той не може да каже имена, но в момента е известно, че 169 членове на украинската национална гвардия, които са охранявали съоръжението, са изчезнали безследно.

След като централата е окупирана от руските военни, гвардейците са държани в ядрената централа в продължение на няколко седмици и след това за тях не се знае нищо.

Валерий Семьонов, един от инженерите на АЕЦ, казва, че когато са напуснали площадката на Чернобил в края на март, руските военни са взели със себе си гвардейците. Семейството на един от тях живее в близкото село. Не разкриваме имената им от съображения за сигурност.

Съпругата на гвардееца ни разказа, че мъжът ѝ се обадил в деня на нахлуването на руската армия и ѝ казал да напусне селото. Тя отвежда малкия им син и родителите си в Лвов. От 24 февруари до 9 март съпругът ѝ отговаря на обажданията ѝ, като ѝ казва, че той и колегите му са добре, и я моли да не се притеснява.

След това възникват проблеми с електрозахранването и мобилният телефон на съпруга ѝ вече не отговаря. Успява да говори с него още няколко пъти по стационарния телефон. За последен път чува гласа му на 31 март, в деня, в който всички охранители в завода са отведени насилствено в неизвестна посока.

"Той каза, че физически се чувства добре, но емоционално му е много трудно. По гласа му разбрах, че е много разтревожен", разказва жената.

Синът продължава да пита за татко. Тя казва, че таткото е на работа, но детето се страхува. Страхува се, че и майка му ще изчезне и ходи навсякъде с нея - на работа, по магазините.

Ръководителят на украинското вътрешно министерство потвърждава, че съпругът ѝ е принудително задържан в Русия и единственото, което иска, е да го види жив.

Жената обяснява, че са женени от шест години и половина и че той винаги я е подкрепял във всичко. А и обичаше работата си.

Юлия Паевска е фелдшер. Както ни разказа съпругът ѝ Вадим, тя е работила в Мариупол, където е помагала за евакуацията на ранени войници и цивилни, и е била заловена от руските военни на 14 март.

Вадим научава за местонахождението на съпругата си от пропаганден материал по руски канал. В него прокремълските журналисти твърдят, че украинците заминават за Русия по собствено желание.

Украинският главен прокурор Ирина Венедиктова нарече това чудовищна лъжа. Според нея са идентифицирани най-малко 6000 цивилни граждани, депортирани в Русия. Според руските медии в страната са пристигнали около един милион украинци.

Известни са случаи на деца, разделени от родителите си, каза Венедиктова. Почти всички, които са успели да се завърнат у дома в рамките на размяната на затворници, казват, че са били малтретирани и бити.

Войната в Южна и Източна Украйна е в разгара си и всеки ден има съобщения за насилствено депортиране на украинци в Русия, коментира Би Би Си.