Армиите и на Русия, и на Украйна имат сериозни проблеми с воденето на войната

В момента нито Украйна, нито Русия могат да съберат достатъчно сили, за да създадат на фронта ударна сила, която многократно да превъзхожда тази на противника. В направленията, в които всяка от армиите се опитва да напредне, противникът е имал време да се подготви за отбрана до такава степен, че за пробив превъзходството на настъпващите сили трябва да е смазващо.

Какви са причините за това положение, при какви условия една от страните ще може да обърне ситуацията и можем ли да очакваме това още през зимата? Отговор на тези въпроси търси Би Би Си.

Студеното време принуждава воюващите в Украйна страни да внесат корекции в провеждането на военните действия, но интензивността им не е намаляла. Руската армия продължава масираното си настъпление към Авдеевка, завършва прегрупирането на силите в посока Купянск и не се отказва от плановете си да се придвижи към Лиман. Украинските сили не спират атаките си срещу руските укрепления в посока Токмак и се опитват да разширят тактическите си плацдарми на левия бряг на Днепър. На юг и северозапад от Бахмут продължават ожесточени контраофанзиви с променлив успех.

При цялата активност на противостоящите сили фронтовата линия се променя незначително. Не са редки случаите, когато информацията за напредване на една от страните с неколкостотин метра е последвана от съобщения за успешна контраатака на противника. И Москва, и Киев обявяват огромни загуби на противника, различни източници и пропагандни медии публикуват многобройни снимки на унищожена вражеска техника и съоръжения, убити и пленени войници, а много военни експерти и политици все по-често са склонни да мислят, че войната е в позиционен тупик.

Главнокомандващият украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужни също говори за преминаването на военните действия към нова фаза - позиционна война на изтощение. В статия, публикувана в списание "Икономист", той заяви, че сегашната ситуация е в полза на Русия, като ѝ позволява да възстанови военния си потенциал и да продължи да заплашва Украйна.

Западните служители, запознати с разузнавателните данни за актуалното състояние на конфликта в Украйна, също споделят мнението на Залужни. Те смятат, че нито Русия, нито Украйна са способни да проведат "решителни настъпателни операции по суша" в обозримо бъдеще, но не наричат ситуацията патова, тъй като и двете страни продължават настъплението, а Владимир Путин все още не се е отказал от военните си амбиции.

Какви са резултатите от завършващата лятно-есенна кампания и плановете на руските и украинските военни за близкото бъдеще?

Приключи ли украинската офанзива?

Руските военни блогъри и журналисти доста често говорят за това, че украинската офанзива е приключила.

Никой в Украйна не е обявил официално нейния край, но като се има предвид колко много се говореше за нея през цялата минала есен, зима и пролет, е трудно да се направи това от психологическа гледна точка - обявените цели не са постигнати.

"Ако говорим в политически план, настъплението продължава. Ако е във военен план, то всъщност тя приключи още през юли, всичко останало е опит да се изработи политическа необходимост без ясни шансове за пробив тук и сега", заяви руски военен експерт. - Видя се, че ние (руските войски) нанасяме загуби, че имаме резерви. Може би тези резерви намаляват, но по-вероятно е - не, те остават, дори се появяват нови. При тези условия не бихме могли да очакваме някакъв стратегически успех (за украинската армия)".

Докато през пролетта и началото на лятото основната цел на бъдещата украинска офанзива се наричаше достъп до Азовско море (по това време все още не беше напълно сигурно, че украинските въоръжени сили ще атакуват именно в Запорожие), през септември Токмак, град на 60 км от брега, вече беше обявен за реалистична цел.

ВСУ продължава да се придвижва в посока Токмак, но това настъпление не може да се нарече бързо. На украинските войски все още им остават около 15-20 км до града, а темпото на настъпление е само стотици метри.

Причините за това бавно напредване станаха очевидни още в самото начало на бойните действия.

Докато Украйна се подготвяше за настъпление, Русия се готвеше да се отбранява. По направлението на вероятния удар (а и не само по него) беше изградена ешелонирана отбрана с полеви укрепления, която включваше не само противотанкови "пирамиди", но и много километри окопи, стълбове и бункери, опорни пунктове, землянки и минни полета.

"Те (руснаците) имат бойци, които в момента не са ангажирани на първа или втора линия, знаете ли какво правят в тила? Копаят окопи. И затова имат окопи, изкопани както пред Мелитопол, така и зад Мелитопол", пише Кирил Яковлев, съавтор на украинския телеграм канал "Братя Яковлеви. - И там има не просто окопи, а цели, ****, градове. Те са като хобити: в едно село са влезли, в друго са излезли след 3 километра. Ние, за съжаление, не разполагаме с това".

Но главното е, че Русия успява да събере достатъчно сили и средства на тези позиции, за да забави значително настъпващите части на ВСУ. Русия успя да организира работата на артилерията и авиацията, които заедно със сухопътните сили се сражаваха с украинските ударни части.

Това противодействие силно затрудни украинската инженерна техника, която се занимаваше с разминиране.

Украинският военен експерт Сергей Морфинов заяви, че дори и много скромните успехи, които ВСУ успя да демонстрира, изглеждат като голямо постижение предвид всички тези обстоятелства.

"Клинът, който ВСУ са направили край Работино от началото на лятото, е дълбок 9-10 км. А от ръба му до Токмак остават още около 20 километра. Като се има предвид, че Токмак е голямо укрепление, обградено от главната линия на Суровикин. Тоест достигането му тази есен е нереалистична задача за ВСУ", признава той.

"От друга страна, през това лято и есен ВСУ успя да пробие първата линия на масирана отбрана на руската армия - през минни полета, без предимство в артилерията и пехотата и с руското предимство в самолетите и дроновете. Едва ли някоя друга армия е правила подобно нещо през последните няколко десетилетия", заяви украинският експерт.

Победата "по точки" във война, целяща освобождаването на окупираните територии, обаче е слаба утеха. В края на краищата мярката за успех в подобна операция са квадратните километри територия, взети под контрол, а не броят на пробитите линии на плътната вражеска отбрана.

Военноморска война

На фона на събитията на континенталната част на окупирана Украйна действията на ВСУ по море и в Крим са неочаквано по-успешни.

Крайната цел на украинските планове за достигане на брега на Азовско море беше Крим, но тъй като те не се осъществиха, освобождаването му дори не беше обсъждано като непосредствена цел.

Освобождаването на полуострова, анексиран от Русия през 2014 г., беше обявено от Украйна като част от общата цел на войната - връщането на всички окупирани територии.

Едновременно с придвижването към провлака на полуострова Украйна започна отделна кампания в морето и в самия Крим. Нейните компоненти бяха обявени през септември от Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на украинския президент.

Според него тя се състои от три точки:

- Борба с руската противовъздушна отбрана в Крим, така че след това да бъде по-лесно да се изстрелват крилати ракети и ударни дронове по полуострова;

- насочване към слаби места в маршрутите за снабдяване на руската групировка на континента. По-голямата част от военните доставки на Русия преминават през Крим;

- принуждаване на руския Черноморски флот да напусне базата си в Севастопол.

Тази кампания не беше толкова широко разгласена, колкото наземната офанзива, но Украйна постигна доста голям успех в морето.

На 5 октомври стана ясно, че Русия е изтеглила по-голямата част от Черноморския флот от основната му база в анексирания Крим. Някои от корабите бяха прехвърлени в Новоросийск, а други - във Феодосия.

Това беше предшествано от ракетни удари по щаба на Черноморския флот, който беше частично разрушен, и сухия док на кораборемонтния завод в Севастопол, където един голям десантен кораб и една подводница бяха сериозно повредени. Атакувани са и позиции на противовъздушната отбрана.

През юли украинците нанесоха удар с морски невъоръжени брандер катери по Кримския мост, който също беше сериозно повреден и движението от едната страна на пътния участък беше спряно за няколко седмици.

През август украинските сили нанесоха удари по мостовете Чонгар и Генича, които свързват анексирания Крим с континентална Украйна.

Въпреки че тези операции не доведоха до прекратяване на доставките за руската армия и небето над Крим не можа да бъде "отворено" за ракети, изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол, дори и може би временно, е важен резултат, който вече променя баланса на силите в морето.

Неподготвеност за водене на бой с големи формации

Американски военни експерти смятат, че Киев е бил принуден да спре настъплението си на южния фронт, защото украинските въоръжени сили изпитват затруднения да организират наистина мащабни военни операции, които изискват прецизна координация на действията на голям брой части.

Майкъл Кофман от Центъра за военноморски анализи (CNA) и Роб Лий от Изследователския институт за външна политика (FPRI), които посетиха фронтовата линия, заявиха пред "Файненшъл таймс", че за украинските въоръжени сили е по-лесно да си сътрудничат в малки, лесно маневрени щурмови части, не по-големи от рота.

Украинците преминават към тази позната тактика, когато са изправени пред тежки загуби в началото на лятната офанзива. Тя има своите предимства - изтощава противника, принуждава го да вкара в битката резерви, разкрива концентрацията на артилерията му и се излага на контраатаки. Но за дълбок отбранителен пробив такъв брой войски не е достатъчен, врагът има време да придвижи подкрепления на опасното направление.

Освен това Кофман и Лий смятат, че петседмичните курсове за обучение на войниците от ВСУ в западни военни бази и полигони не им дават пълноценни умения за водене на общовойскови бойни действия, и с това е трудно да се спори.

Руската армия изпитва подобни проблеми. Те са особено осезаеми през първата и втората фаза на войната, когато некоординираните масирани опити за щурм на Киев и Харков и неуспешните операции за форсиране на Северски Донец и превземане на Угледар водят до огромни загуби.

Неподготвеността на двете страни да действат ефективно в големи формации, която е причина за застоя на фронта, е изтъкната от Сергей Полетаев, редактор на проекта "Уотфор" в списанието "Русия в глобалната политика".

"Четейки доклади, разговаряйки с бойци и командири, може да се забележи: типичната атака както при нас, така и при ВСУ е на взвод или рота. Дори батальонните атаки са рядкост, а за обединени действия на бригади или корпуси от миналата пролет, когато беше формиран повече или по-малко плътен фронт, не се чува почти нищо", описва той ситуацията на фронтовата линия.

"Артилерията работи по подобен начин: батарейските залпове са рядкост; като правило самоходните оръдия работят поединично или по двойки. Поединично, по двойки, летят ударните безпилотни самолети и фронтовата авиация. По този начин големите маси от войски на фронта остават разпръснати, не се превръщат в ударна сила, а атаките в състава на взвод или рота се парират от малки дронове, артилерия и минни полета, които биха били безсилни срещу съединение, действащо като единица", пише Полетаев.

Разузнаването е "основният враг"

Ситуацията, при която нито една от страните не може да постигне решителен успех на бойното поле, има причини и последици.

Не е възможно тайно да се концентрира ударната група и по този начин да се постигне изненада. Планът се разгадава лесно, противникът нанася превантивни удари в тила, съсредоточава огъня си в най-опасните участъци и като цяло се защитава успешно.

Не е възможно да се получи предимство във въздуха - не позволява системата за противовъздушна отбрана на противника.

Не е възможно да се реализира превъзходство в броя на бронираните машини - съвременният двубой между броня и снаряд по-често се печели от снаряда. Или мина, или противотанкова ракета, или FPV дрон.

Не е възможно бързо да се разчистят полетата - липсват техники за разминиране по широк фронт, а в тесен район подобни действия се виждат веднага.

Не можете да пометете вражеската отбрана с артилерийски огън - нямате достатъчно барут или снаряди.

Качеството е равно на количеството и обратно.

Друга особеност на войната, която продължава вече година и половина, е, че и двете страни, на първо място командният състав, вече са натрупали опит и допускат по-малко грешки, от които би могъл да се възползва врагът.

Но маховикът на войната продължава да се движи и да точи ресурси. В резултат на взаимните нападения страните понасят огромни човешки и материални загуби, които трябва бързо да бъдат възстановени, а това невинаги е възможно.

"При нас (Русия - бел. ред.) основният проблем, който ни пречи да излезем от позиционната безизходица, е дори не толкова техническата, колкото информационната помощ на НАТО", смята руският военен експерт. - Всъщност разузнавателната информация на НАТО е нашият основен враг. Ако нямаше разузнаване, Украйна най-вероятно вече щеше да е загубила войната, въпреки доставките на оръжие, просто защото ние (Русия - бел. ред.) можехме дискретно да концентрираме достатъчно сили, за да пробием отбраната и да проведем няколко успешни офанзиви - със сриване на фронта, обкръжаване и т.н."

"От друга страна, украинците имат два проблема. Първо, това е нашето разузнаване - при всички проблеми то все още съществува и открива големи концентрации. На второ място, липсата на материални средства се отразява на тях; би било добре да разполагат с многократно повече артилерия, танкове и боеприпаси, за да формират нормален ударен юмрук. Но на тях не им се дават толкова много", подчертава руският експерт.

Украинският военен експерт Серхий Морфинов напомня, че сега украинските въоръжени сили се нуждаят предимно от снаряди за артилерията.

"За Украйна е много важно сама да получава и произвежда достатъчно 155-милиметрови боеприпаси, а през 2024 г. може да има проблеми с това, тъй като запасите на Запада се изчерпват, а тяхната промишленост все още не е разклатена. Плюс това, ако има планове за нова атака, ни трябват такива номенклатури като димни снаряди (германците ги предават по малко, но ни трябват повече), инженерни превозни средства и оборудване за разминиране (включително преносими, аналози на "Следа")".

Важни са и боеприпасите от всички видове за HIMARS и M270. "Смята се, че такова БК е дори по-необходимо от изстрелването на "Хаймарс" - налагало ми се е да чувам оценки от тези, които общуват с артилеристите, че руските цели са много повече от ракетите във ВСУ" - каза специалистът.

А Украйна също така има остра нужда от повече ПВО - заради нарастващия брой руски "шахеди" и евентуално крилати и балистични ракети.

"Тук става дума преди всичко за PATRIOT и SAMP/T, плюс "Гепардите" и ВС към тях. И накрая, ще бъде важно най-накрая да получим F-16 като платформа за различни оръжия", казва Сергей Морфинов.

Позиционна не означава статична

Войната започва да придобива позиционен характер още през късната есен на 2022 г. Последната голяма операция, при която Киев можеше да говори за постигане на решителни цели, беше отстъплението на руските войски от десния бряг на Днепър.

Тогава Украйна успя не само да освободи целия десен бряг на Херсонска област, но и да прокара фронтова линия по Днепър. Това позволи и на двете страни да освободят значителни сили, тъй като голямата водна преграда им позволява да удържат фронта с по-малки сили.

Въпреки че оттогава и Русия, и Украйна проведоха по една доста голяма операция (руснаците превзеха Бахмут, а украинците напреднаха край Орехов), характерът на сухопътната война не се промени коренно.

Въпреки това позиционната война продължава да бъде маневрена война и в това няма съмнение и противоречие.

Факт е, че всяко настъпление в стил "мълниеносна война" изисква натрупване на големи ресурси, за да се постигне многократно предимство над противника на едно място, да се срине неговата отбрана. Такъв удар, ако е успешен, разрушава логистиката и системата за управление на отбраната, създава хаос и води до решителна победа.

Целта на позиционната война е да изтощи противника, като го принуди да се движи, да изразходва резервите си и да реагира на нови предизвикателства. В крайна сметка такава война може да създаде предпоставки за решителен удар. Това е по-сложна война, която изисква много повече умения от страна на командирите.

Тя може да се сравни с боксов мач, при който "светкавичната война" е опит да се завърши мачът с нокаут, а позиционната война е опит да се изтощи противникът и да се спечели по точки.

Сега нито една от страните очевидно не може да натрупа сили, за да създаде ударен юмрук, който многократно да превъзхожда силите на противника. Нещо повече, в направленията, в които всяка от армиите се опитва да напредне, противникът е имал време да се подготви за отбрана до такава степен, че превъзходството на настъпващите сили трябва да е още по-голямо.

"Само превъзходството в материалната част, в огневата мощ ще може да компенсира прозрачността, отсъствието на "мъглата на войната" - казва руският военен експерт. - Ако можете да видите врага, съотношението на силите 3:1 [в негова полза] може да се окаже недостатъчно. Но ако [врагът успее] да се концентрира, например, в съотношение 20:1, тогава това (прозрачността - бел. ред.) вече няма да ви помогне", каза той.

Какво да очакваме през зимата?

Позиционният характер на войната не означава, че страните няма да се опитват да атакуват. Направленията на предстоящите операции са набелязани: Украинските въоръжени сили са по-активни на левия бряг на Днепър и продължават атаките си в южната част на Запорожска област, докато руската армия продължава настъпленията си за обкръжаване на Авдеевка и се насочва към Купянск и вероятно Лиман.

Тези операции вероятно ще бъдат с ограничен характер. В навечерието на новата зимна кампания и двете страни ще се опитат да заемат по-благоприятни позиции и да запазят инициативата там, където я имат, и да си я върнат там, където я няма.

"Настъплението на ВСУ може да продължи и през зимата. Спомняме си, че боевете продължиха доста активно през 2014-2015 г. в района на донецкото летище и по време на битката за Дебалцево, а миналата зима - в Бахмут и Угледар", посочва Сергей Морфинов.

Но това може и да не се случи, казва експертът. "Първо, не е много ясно до каква степен е възможно да се напредва през минираните полета, ако има много сняг. Ако има замръзване-размразяване, това води до миграция на мините, когато дори разминираните проходи могат да станат отново минирани. Има и фактор на резервите - не е известно с колко разполага ВСУ, както и фактор на боеприпасите."

"Реалистично е и двете страни да си поставят предимно отбранителни задачи, но активната отбрана е възможна и за Русия", смята руският военен експерт.

"В същото време не е необходимо да се очакват някакви големи, стратегически офанзиви, така че да се превземе регионален център, например. Сега виждаме, че задачата за обкръжаване на Авдеевка се решава с големи трудности и с неясни резултати", каза той.

Следете новините ни в GoogleNews