Животът на Мария Ева Дуарте де Перон, по-известна като Евита, е толкова колоритен, че вдъхновява един от най-популярните мюзикъли в историята, а 70 години след смъртта си бившата първа дама остава най-известната жена в Аржентина.

Легендарен е не само животът на съпругата на основателя на перонистите Хуан Перон, но и нейната смърт.

Нямаме предвид момента на смъртта ѝ на 26 юли 1952 г., макар че това несъмнено е епичен момент - два милиона души са шествали с Евита до последния ѝ път, а траурът е продължил две седмици.

Почти толкова необикновено, колкото и мимолетният ѝ живот, е повече от двадесетгодишното пътуване на тялото ѝ след смъртта.

Би Би Си разказва за невероятното и зловещо изпитание, през което преминава тялото на Евита, докато стигне до мястото на своя вечен покой - елитния некропол Реколета в Буенос Айрес.

Смърт

Актрисата, превърнала се в "знаменосец на потиснатите" и предизвикала еднакво обожание и омраза сред аржентинците по време на управлението на съпруга си, умира на 33-годишна възраст от рак на маточната шийка.

Вълнението, което предизвиква, и символичното значение на Евита за перонизма са толкова големи, че малко преди смъртта ѝ Конгресът ѝ дава титлата "духовен водач на нацията".

Хуан Перон иска тялото на съпругата му да бъде балсамирано и да почива в "Паметника на декамитадос" - пантеон, построен специално за нея.

Той поверява съхраняването на тялото на Ева Перон на известния испански анатом Педро Ара, който започва работа само няколко часа след смъртта на първата дама.

Превръщането на Евита в статуя - както описва задачата си Ара в мемоарите си - обаче би отнело много месеци.

Докато се планира изграждането на гигантския мавзолей, лекарят работи на първия етаж на Генералната конфедерация на труда (CGT), основната синдикална организация в Аржентина, където тялото е пренесено след пищно погребение.

Година по-късно Ара завършва работата си, но мавзолеят все още е само проект, така че испанецът е оставен да се грижи за балсамирания труп в сградата на конфедерацията.

Падането на Перон

Събитията претърпяват неочакван обрат през 1955 г., три години след смъртта на Евита, когато Перон е свален от власт с така наречената Революция на освобождението, след което перонизмът е забранен за почти две десетилетия.

Сваленият лидер бяга в чужбина, но тялото на втората му съпруга остава в сградата на Конфедерацията на труда под наблюдението на лекар.

Това, което се случва след това, е пазено в тайна в продължение на много години и излиза наяве едва десетилетия по-късно чрез журналистически разследвания и книги като популярната "Дядо Коледа Евита" (1995 г.) на Томас Елой Мартинес, по която наскоро беше създаден телевизионен сериал.

Един от най-обстойните е трудът на журналиста, политик и бивш член на перонистката партизанска организация "Монтонерос" Мигел Бонасо, послужил за основа на документалния филм "Евита, спокойната гробница" от 1997 г., режисиран и продуциран от Тристан Бауер, сегашен аржентински министър на културата,

Според Бонасо военните, които свалят Перон, искат да се уверят, че тялото, което лежи в сградата на CGT, наистина принадлежи на съпругата му и че няма "восъчна кукла".

"За да разберат това, те назначиха комисия от изтъкнати лекари. От лявото й ухо са взели тъканна проба за хистологично изследване и са отрязали пръста й за снемане на отпечатъци", се казва в документалния филм за първите две наранявания, на които е подложен трупът на Евита.

След прегледи, включващи рентгенови снимки, лекарите потвърждават, че именно бившата първа дама е успяла да се съхрани "с всичките си вътрешни органи".

Страхът, че перонистите могат да се опитат да откраднат тялото "и да го използват като факла, за да подпалят страната", кара военните да разработят таен план: да откраднат трупа и да го унищожат.

Незабравим

Педро Еухенио Арамбуру, който става фактически лидер на страната след свалянето на Перон, поверява операцията на началника на военното разузнаване подполковник Карлос де Мури Кениг.

Според аржентинския историк Фелипе Пиня, който е автор на две книги за Ева Перон, заповедта е била тялото да бъде преместено и "погребано по християнски, което не може да означава нищо друго освен тайно погребение".

Но Кениг не се подчинява на президента. Хората му прибрали тялото в обикновен кашон без маркировка и се опитали да го скрият в различни части на Буенос Айрес.

Движението им обаче е наблюдавано от членове на зараждащата се перонистка съпротива, които оставят свещи и цветя по маршрута - според Пиня това са цветя от вида миосотис - незабравка. По този начин те съобщават, че знаят къде се намира тялото.

На своя уебсайт elhistoriador.com.ar Пиня описва как нарастващата нервност на похитителите е довела до трагедията, за която съобщава и в. "Санта Евита".

Това се случва, след като Кениг поверява грижите за балсамираното тяло на своя заместник, майор Едуардо Арандия. Арандия скрива кутията с тялото на Евита на тавана на къщата, в която живее със съпругата си и малката си дъщеря.

"Параноята държи майор Арандия буден през нощта", пише Пиня.

"Една нощ той чува странни звуци в къщата си. Решавайки, че това са перонистите, които идват да спасят знамето си, той изстрелва пълнителя на 9-милиметровия си пистолет при звука в тъмнината. Бременната му съпруга е починала на място", разказва Пиня.

След това Мури Кениг, който според Пиня "изпитвал нездрава страст към труповете", пренесъл тялото на Евита в кабинета си, или по-скоро в малка съседна стая, където поставил трупа в изправено положение в шкаф.

Пиня и Бонасо са съгласни, че полковникът е бил обсебен от трупа на Ева Перон и го е показвал като трофей.

Един от хората, на които Кениг показва тялото, е младата Мария-Луиза Бемберг, която по-късно става известен филмов режисьор. Бемберг е ужасена от видяното и разказва на приятел на влиятелното си семейство, който заема важен военен пост.

Информацията достига до президента Арамбуру, който уволнява Кениг и назначава на негово място полковник Ектор Кабанилас, убеден антиперонист, организирал неуспешни покушения срещу Перон в изгнание.

Кабанилас предлага да изнесе тялото от страната и през 1957 г. започва операция "Прехвърляне", известна още като операция "Избягване".

Помощ от Ватикана

В интервю за документалния филм "Evita the Serene Tomb" Кабаниляс, който умира през 1998 г., обяснява, че решението му да изнесе тялото в чужбина се основава не само на информацията, че "перонистки командоси са готови да спасят тялото и да го използват като политическо знаме за собствените си цели".

Той се опасява и от "правителствени служители, които възнамеряват да направят така, че тялото да изчезне", като го изхвърлят в река (през 70-те години това се прави с живи хора и се нарича "смъртоносни полети") или взривят сградата на секретариата на разузнаването, за да унищожат останките.

Взето е решение трупът да бъде транспортиран до Италия и тази цел, според Кабаниляс, е постигната "благодарение на активната намеса на Католическата църква".

"Пратеникът на Негово Светейшество се намеси директно, за да ни проправи път", казва Кабаниляс за операцията, която е била толкова секретна, че дори президентът не е знаел всички подробности.

Агент на Ватикана наел гробница в гробище в Милано и се погрижил за документите по пристигането на тялото.

През април 1957 г. ковчегът с тялото на Ева Перон е пренесен по море до Генуа, като е представен за ковчег на италианска вдовица на име Мария Маги де Маджистрис, починала в Аржентина.

Пиня разказва, че двамата мъже, които организирали транспортирането на тялото, се изплашили, когато корабът влязъл в пристанището на Генуа. Виждат голяма тълпа от хора, които чакат кораба, и си мислят, че това са фенове на Евита (тя става известна в Европа след посещенията си в Италия и Испания през 40-те години на миналия век).

Оказа се, че същият кораб превозва партитурите на Джузепе Верди, който се връща в Европа от Бразилия, и това обяснява голямата тълпа.

Ковчегът с тялото е пренесен в Милано, където останките на бившата първа дама са погребани в гробището Маджоре.

Тялото на Евита прекарва 14 години в това гробище под фалшив надгробен камък. За да не предизвиква подозрения, на монахиня на име Джузепина е платено да поднесе цветя на гроба.

"Леля Пина - така я наричали роднините ѝ - не знаела, че носи цветя на Ева Перон", казва Пиня, която години по-късно открива монахинята и я интервюира.

Операция "Завръщане

За аржентинците съдбата на тялото на Ева Перон остава загадка до 1970 г., когато група млади бунтовници отвличат и убиват президента Арамбуру, обвинявайки го, наред с други неща, за изчезването на тялото на Евита.

В условията на нарастващ хаос и разрастващо се младежко движение на перонистите новият военен лидер на страната, генерал Алехандро Ланусе, предлага на перонистите "Голямо споразумение" с Перон за връщане на тленните останки на бившата му съпруга.

Ланусе възлага организацията на операция "Завръщане" на Кабаниляс.

В края на 1971 г. тялото е ексхумирано и транспортирано с автомобил до къщата на Перон в Пуерто де Ера, предградие на Мадрид.

Според Бонасо бившият президент е заснел тялото на бившата си съпруга, като е открил 35 различни наранявания по него. Снимките остават непубликувани.

Бонасо твърди, че докато тялото на Евита е било в Пуерто де Ера, младата съпруга на Перон Мария Естела Мартинес, известна още като Исабел Мартинес де Перон, е извършвала магически ритуали с помощта на "знахаря" Хосе Лопес Реги, за да получи "харизмата" на Евита. Няма потвърждение, че тези ритуали са се състояли.

След завръщането на Перон в Аржентина и победата му на изборите през 1973 г., когато съпругата му Исабел става вицепрезидент, много съграждани настояват властите да върнат тленните останки на Евита в родината ѝ.

Но това се случва едва след като основателят на перонизма умира през 1974 г.

Бунтовниците, които по-рано са отвлекли и убили президента Арамбуру, решават да организират ужасяваща размяна. Те открадват тялото на Арамбуру от гробището Реколета в Буенос Айрес и като откуп искат от правителството на Исабел Перон да върне тялото на "другарката Евита" в родината му.

Това е направено и през ноември 1974 г. тялото на бившата първа дама на Аржентина най-накрая е върнато в родината ѝ, където е мумифицирано, реставрирано и изложено до тялото на бившия ѝ съпруг (той лежи в затворен ковчег) в гробницата на президентската резиденция.

Исабел, както и съпругът ѝ, иска да построи огромен мавзолей - Олтар на родината, където тленните останки на Перон и Евита да бъдат положени заедно с други национални герои. Но и на този проект не е съдено да се осъществи.

По-малко от две години по-късно Исабел Перон е свалена от военните, които завземат властта в Аржентина и установяват най-кървавия режим в нейната история.

Новите власти предават тялото на Ева Перон на нейното семейство Дуарте. Погребана е при строги мерки за сигурност в семейната гробница в гробището Реколета, където вече лежат майка ѝ и любимият ѝ брат Хуан.

Така "знаменосецът на потиснатите" се оказва погребан в най-скъпото и престижно гробище в Буенос Айрес. Дори днес, 70 години след смъртта ѝ, нейната крипта е най-посещаваната.