Ще останат ли хората в Сливен на студено през зимата?

Газовият сектор на територията на община Сливен е апетитен залък повече от десет години. През него обаче, освен газ, преминават и потоци с пари, за които не става ясно къде се вливат. Последиците от злоупотребите в сектора могат да навредят на общината и нейните граждани.

Още в далечната 200 4 г. в град Кюстендил е регистрирано дружеството „Промишлено газоснабдяване“ – от убития по-късно бизнесмен и собственик на „Локомотив“ (Пловдив) Александър Тасев. Целта на дружеството е да навлезе в газоразпределението и снабдяването с газ в Сливен.

Съдружници на тогавашния кюстендилски бос в „Промишлено газоснабдяване“ са Стоян Михов, Десислава Радкова и Екатерина Фурнаджиева. Десислава Радкова е съпруга на Радостин Радков – два пъти председател на Районен съд – Сливен и вече втори път начело на Административен съд – София град. Екатерина Фурнаджиева е омъжена за съдия Красимир Бамбов – председател на Окръжния съд в Кюстендил от 1999 г. до 2009 г. Неговото име и телефонен номер бяха открити в тефтерчето на Красимир Георгиев – Красьо Черния, обвинен през 2009 година, че е осигурявал гласове за избор на висши магистрати.

Новоучредената фирма на Тасев успява да придобие фалиралото дружество „Оранжерии Сливен“, като погасява неговия дълг към „Булгаргаз“. По този начин „Промишлено газоснабдяване“ става собственик на газоразпределителни мрежи с обща дължина 20 км., които му позволяват да извършва пренос на газ на територията на Сливен.

През март 2005 г. Тасев предлага да се създаде общо дружество за газоснабдяване, с участието на община Сливен. В края на април на свое заседание общинските съветници приемат предложението на кмета Йордан Лечков общината да участва в новосформираното дружество с не по-малко от 20% дял. Решението е неочаквано, тъй като дружество със същия предмет на дейност вече съществува между сливенската община и „Овергаз инк“. То обаче от години се бори да получи лиценз за дейността си от ДКЕВР, но не успява.

След решението на общинския съвет се осъществяват промени в „Промишлено газоснабдяване“, като Стоян Михов излиза от него, а дялове получава „Метан пътстрой“ с едноличен собственик Коста Петков. Той и брат му Евгений Петков са считани за лицата, които управляват обръча от фирми на Йордан Лечков. Те още са управители на дискотеката и пицарията на бившия сливенски кмет.

На 11 декември 2006 г. ДКЕВР провежда конкурс за 2 лицензии за разпределение и обществено снабдяване на газ в Сливен. „Промишлено газоснабдяване“ с капитал 5 000 лв. се изправя срещу „Овергаз Инк“ с 50 млн. лв. и съвместното предприятие „Acegas – APS” S.p.A – “Construzioni Dondi” S.p.A с общ капитал от 286 млн. евро. Дружеството на Тасев печели и двете лицензии, които са с максималния възможен срок от 35 години.

Оценката на комисията на ДКЕВР е разделена на две групи, като първата група има по-висока тежест на критериите. В нея се оценяват финансовите възможности на кандидата, предишен опит, техническа и организационни възможности и материални и човешки ресурси. И в трите категории фирмата на Тасев се класира на последно място. Но високата оценка по втората група критерии – за инвестиционния проект на участниците, прогнозните цени и маркетинговите проучвания, води до първото място на „Промишлено газоснабдяване“ в конкурса.

Проектът, с който „Промишлено газоснабдяване“ печели, предвижда изграждането на 376 км. газопреносна мрежа в следващите 10 години.

След убийството на Александър Тасев през 2007 г. мажоритарен собственик на дружеството става „Метан пътстрой“ на Йордан Лечков. „Промишлено газоснабдяване“ променя своя адрес в Сливен, а негов управител става Веселин Василев, вече управител в дружеството на Лечков.

През 2011 г. започва процедура по несъстоятелност на газоразпределителното дружество, като то е натрупало дългове от 4.6 млн. евро към „Инвестбанк“ и 3 млн. лева към доставчика „Булгаргаз“. „Промишлено газоснабдяване“ е придобито през 2013 г. от „Газтрейд-Сливен“ с едноличен собственик „Енерджи Инвестмънт Тръст“, чийто управител е Илко Йоцев – зам. министър на енергетиката в правителството на НДСВ. Името на Йоцев също присъства в тефтерчето – указател на Красьо Черния. Като прокурист на „Газтрейд“ е записан Веселин Василев – топлата връзка с Йордан Лечков.

ДКЕВР позволява двете лицензии за газоразпределение и снабдяване да бъдат прехвърлени на новото дружество. Само 3 години по-късно обаче то следва съдбата на „Промишлено газоснабдяване“. „Газтрейд“ натрупва дълг в размер на 10 млн. лева към „Инвестбанк“ и 7 млн. лева към „Булгаргаз”. Интересно съвпадение е, че седалището на „Газтрейд - Сливен“ е преместено обратно в Кюстендил 4 месеца преди делото по несъстоятелност, а то „изненадващо“ е разглеждано от кюстендилския съдия Красимир Бамбов – същият, чиято съпруга първоначално участва в „Промишлено газоснабдяване“.

Правят впечатление и огромните инвестиционни кредити, отпуснати на двете дружества от „Инвестбанк“. След появата на сливенския клон на банката негов директор става дотогавашната служителка към община Сливен Веселка Цонева.

Впоследствие всички сметки на общината биват прехвърлени в „Инвестбанк“. Там са и сметките на ОФК „Сливен 2000“ на Йордан Лечков. В онзи момент Мария Григорова, председателката на тогавашния Общински съвет и член на управителния съвет на ОФК „Сливен 2000“, е също юридически съветник на сливенския клон на „Инвестбанк“.

Към днешна дата на територията на Община Сливен има изградени едва 52 км. газопреносна мрежа, а не обещаните от „Промишлено газоснабдяване“ за 2016 г. 376 км.

Огромният дълг от 7 млн. лева на „Газтрейд“ към „Булгаргаз“ доведе до възможно възникване на газова криза в началото на 2017 г. Общественият доставчик заплаши със спиране на доставките на газ от 1 януари към снабдителя на Сливен, ако дългът не бъде изплатен. Такъв сценарии би оставил без газ голяма част от производствения сектор на Сливен, както и две детски ясли, едно училище и едно социално заведение. Дългът на дружеството е погасен с нов отпуснат кредит от „Инвестбанк“ след среща на сливенския кмет Стефан Радев с изпълнителен директор на „Булгаргаз“ и надзорния съвет на банката – кредитор.

Не става ясно обаче къде са „потънали“ общо 30 млн. лева, преминали през „Промишлено газоснабдяване“ и неговия правоприемник „Газтрейд – Сливен“. Остава и въпросът ще успее ли община Сливен да развие газопреносна мрежа и възможно ли е в бъдеще да бъдат преустановени доставките на газ към общината поради задлъжнялост?

Още по темата

14/08/2017

Икономика

"Булгаргаз" прогнозира поевтиняване на природния газ с 6% от 1 октомври

Следете новините ни в GoogleNews