Проект от 1,5 млн. лв. за несбъдналото се електронно гласуване

Георги А. Ангелов Последна промяна на 15 януари 2021 в 16:43 13519 1

Електронно дистанционно гласуване, при което се броят гласовете в България, ще има най-рано след 3 години, ако дотогава не бъде отменен законът, който го въвежда. А това е много вероятно. За сметка на това дотук са изплатени 96 492.43 лв. по проект „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Той е на стойност 1,5 млн. лв., а 85% от финансирането са от ЕС по Оперативна програма „Добро управление“. За това се разказва в един от материалите, публикувани в Черната книга на правителственото разхищение в България за 2020 г.

На изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. избирателите трябваше да могат да гласуват дистанционно електронно, като резултатите от вота им да са валидни. Поне според Изборния кодекс, приет през 2016 г. Това, както всички знаем, не се случи.

Електронно дистанционно гласуване, при което се броят гласовете, ще има най-рано след 3 години, ако дотогава не бъде отменен законът, което е много вероятно. За сметка на това дотук са изплатени 96 492.43 лв. по проект „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Той е на стойност 1.5 млн. лв., а 85% от финансирането са от ЕС по Оперативна програма „Добро управление“. Срокът на проекта изтича тази година, както и на оперативната програма, а все още не е обявена обществена поръчка за разработване на система за гласуване. Бенефициент ще бъде Държавна агенция „Електронно управление“, а прогнозната цена е 1 млн. лв. Това по всяка вероятност означава, че финансирането от ЕС ще бъде загубено.

Въпреки че сумата не е голяма, това е пример за харчене на пари без смисъл, или още по-точно – с умисъл така, че да не бъде изпълнен законът и въвеждането на електронното гласуване да се проточи до безкрайност.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД:

Сагата с електронното гласуване започва с референдума през октомври 2015 г., проведен заедно с местните избори. Тогава над 71% от участвалите в допитването отговориха с „Да“ и подкрепиха въвеждането на електронно гласуване. Тъй като на референдума гласуващите бяха с около 1 млн. по-малко от необходимите 3.5 млн. души, резултатите му не бяха задължителни и топката остана в парламента.

През януари следващата година парламентът реши да уважи незадължителните резултати от референдума. За въвеждане на електронно дистанционно гласуване бяха ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС, АБВ и БДЦ, а против – Патриотичният фронт, „Атака“ и БСП. Текстовете в преходните и заключителните разпоредби на промените в Изборния кодекс поставят задачи и условия, с които дистанционното електронно гласуване трябва да се тества в следващите години. А ако тестовете бъдат успешни – тоест се гарантират тайната на вота, сигурността на системата и има осигурен граждански контрол над изборния процес, на Евроизбори 2019 трябваше да се проведе първото реално дистанционно електронно гласуване.

След това започва работа ЦИК. Уж.

Чак на 16 август 2017 г. избирателната комисия съобщава, че заедно с Държавна агенция „Електронно управление“ започва съвместна работа по проекта. Първо ще се прави проучване и анализ „на добрите практики за дистанционно електронно гласуване и провеждане на симулации на дистанционно електронно гласуване“. Втората дейност по проекта трябваше да е „изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментално дистанционно електронно гласуване“, а третата – „Информация и комуникация“.

Обществената поръчка за избор на изпълнител на системата за електронното гласуване трябваше да бъде обявена до края на 2017-а, според съобщения на сайта на ЦИК от 24 октомври същата година, и до края на 2018 г. да бъдат проведени трите тестови гласувания.

След година и половина мълчание на ЦИК по темата машината на времето ни прехвърля през май тази година, когато ЦИК публикува „Пътна карта“, на базата на която (някога) да бъде организирано електронно дистанционно гласуване в България, но само експериментално, за следващите три избора. Сякаш сроковете за това не са заложени в Изборния кодекс. Всъщност вече не са, защото законът удобно и постфактум е изменен през януари 2019 г. по предложение на ГЕРБ.

В т.нар. Изборна карта на ЦИК единственият срок е крайният – 2023 г. Заложени са 10 етапа, но за никой няма дори индикативен срок кога трябва да започне и кога трябва да свърши. В картата се отрича единственият възможен начин за електронна идентификация в момента – КЕП, като се твърди, че не бил сигурен, и се залага електронното гласуване да бъде извършвано с бъдещата система за електронна идентификация и персонализацията є в българските лични документи. Лични карти с чип за идентификация също трябваше да има преди години по закон. Миналата година срокът за новите лични карти бе отложен от парламента за есента на 2021 г. В проекта на правителството – Национален план за възстановяване и устойчивост на България, вече е предвидено това да стане до 2023 г.

Междувременно от ЦИК обявиха, че се надяват първият експеримент на дистанционното електронно гласуване да се проведе през тази година, когато у нас ще има парламентарни и президентски избори, както и че предстои да се обяви обществена поръчка за разработване на система за гласуване. Бенефициент ще бъде Държавна агенция „Електронно управление“, а прогнозната цена е 1 млн. лв. След това ЦИК ще проведе три експеримента на различни избори, ще напише анализ с препоръки към Народното събрание с плюсовете и минусите на дистанционното гласуване, което окончателно ще реши дали да го въведе, или не.

Съдейки от досегашните действия на ЦИК и сегашните управляващи от ГЕРБ, можем да направим „обосновано предположение“, че ще бъдат похарчени поне още 1 млн. лв., събрани от българските и европейските данъкоплатци, за да бъде официално отменено електронното гласуване, без да се е случило.

ЗА КАКВО ХАРЧАТ ПАРИТЕ ВИ

Коментар на Георги Ганев 

Този случай също е симптоматичен за това какво става в България, когато гражданите ясно заявяват, че искат едно нещо, но хората по високите държавни кресла не го искат.

То просто не се случва. Не се случва по обичайния за държавата начин – чрез създаване на комисия, разработване на стратегия, поставяне в стратегията на изисквания за житейски неизпълними предусловия, за да се случи нещото, правене на опити и експерименти с единствена цел те да послужат за илюстрация как нещата няма да станат. В конкретния случай гражданите би трябвало да сме радостни, че електронното гласуване няма да се случи, като за това неслучване сме платили само около 100 хиляди лева, към които могат да се добавят хипотетичните пропуснати ползи от усвояването на дарените от ЕС пари, които вероятно просто няма да бъдат усвоени.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7926

1

Христо Венев

07.04 2021 в 10:47

Няма начин електронното гласуване да не се случи. Въпреки усилията на държавните органели. В тази връзка къде са от икономическата полиция, защо не се самосезират прокурорите и за другите "успешни" проекти като: Електронното правителство? "Усвоени" са над два милиарда без реален резултата!