Ексклузивно Парламентът одобри кабинета ''Желязков''. Редовната власт се закле (снимки)

Едно момиче по фронтовете на Украйна: Покровск

Горица Радева - кореспондент на OFFNews в Украйна 14 януари 2025 в 07:32 3713 1

Разрушеният надпис на Покровск

Снимка Павло Вишебаба

На 2 януари беше разрушен надписът с името на града. Украинският поет и военен Павло Вишебаба е взел едната от буквите, за да остане в музей…

През и покрай Покровск съм минавала няколко пъти през 2024 година. Първият път беше в средата на март. Пътувах си в автобуса. Стигнахме някакъв по-голям град. Един от хората, при които отивах, ме пита докъде сме. Казвам му: „Не знам. В някакъв приятен град“.

Не знаех, че мога да си включа локацията. Обичайно е изключена от съображения за сигурност. Питах шофьора. „Е, как къде? В Покровск! Най-хубавият град в Донецка област.“

Явно му е роден, защото в Украйна почти всички смятат родните си градове за най-красиви.

Тогава фронтовата линия беше на 35 километра от Покровск. Градът беше запазен, само тук-там се виждаха разрушения. Въпреки пролетта времето беше все още много хладно, а и автобусът престоя дълго на автогарата.

Второто ми минаване през Покровск беше на 10 април 2024-а. Фронтът беше на 32 километра. Достатъчно далече. Имахме два часа престой на автогарата. Разходих се до центъра. Не знам защо градът ми заприлича на Горна Оряховица. Хареса ми повече от Славянск и Краматорск, които тогава бях виждала отгоре-отгоре. Покровск имаше много дървета, много зеленина, нацъфтели рози. Няколко малки, кокетни църквички. Пих кафе на центъра. Хората се разхождаха спокойно по улиците. Деца играеха по площадките. Мислех си, тъй и тъй имам време, може да поговоря с хората, да напиша репортаж. После реших, че е по-добре да си премисля въпросите, да взема фотоапарата, за да станат по-добри снимки, и тогава да правя репортажа. Голяма грешка. В онзи ден не предполагах, че следващ път може и да няма. Че това ще е последната относително спокойна пролет в Покровск.

През лятото все се случваше така, че до Донбас пътувах от Киев. През септември трябваше да пътувам от Одеса. Покровск вече беше редовно във военните сводки. Но за да си спестя едни 200-300 километра, все пак попитах дали не мога да мина покрай Покровск. Отговорът беше: „Категорично не. Там летят ФПВ дронове, целят се в коли, вчера цивилни загинаха. През Харков. По-добре по-дълго, но безопасно.“

В този момент реших, че оттук нататък, независимо дали съм уморена, дали снимките ми ще станат красиви, дали ще са структурирани въпросите – във всеки град, през който минавам, ще събирам максимално материали. Защото този Покровск, който видях пролетта, никога няма да бъде същият. Хората няма да са същите. Настроението няма да е такова. Сигурна съм, че след войната всички разрушени градове ще се възстановят. Ще се построят по-модерни и съвременни сгради. Градът ще стане още по-красив. Някога. Но никога няма да бъде онзи Покровск, под пролетното слънце на 2024 година.

През октомври трябваше да се прибирам от Донбас към Одеса с автобус. Гледам разписанията и маршрутите - минават през Покровск. Питам как така автобусът минава от там. Отговорът беше: „Не са си актуализирали маршрута. Няма как да минават от там. Спокойно си вземай билет“.

Изпращат ме на автогарата в Славянск и за всеобща изненада се оказва, че наистина автобусът минава - не през, но покрай Покровск. Посъветваха ме да не пътувам, на следващия ден да хвана автобус за Харков и от там за Одеса. Бързах, вече си бях купила билет, трябваше да се прибирам до България, за да гласувам на изборите. Нямаше как пътуванията ми да се отложат с повече от денонощие. Всички бяха притеснени, а аз… не точно се радвах, но някак ми беше приятно, че все пак ще имам шанс да видя отново Покровск. Знаейки, че вероятно ще е за последно.

Фронтът беше на 7 километра. Наслаждавах се на пътя, на териконите, които се виждаха тук-там, на типичните за Донбас гледки. Нямах търпение да стигнем Покровск. На много места в града се издигаха черни стълбове дим от обстрелите. Чуваха се взривове. Спряхме на една разрушена бензиностанция, за да се качат хората. Слязох да пуша. Вече беше ясно, че от Покровск няма да остане нищо. Ще бъде град-призрак, по-точно руини, които показват, че там е имало град. Както Авдеевка, Бахмут, Часов Яр… Руините ще напомнят, че там са живели хора, мечтали са, влюбвали са се, раждали са деца. Че там, някога, преди да дойде "руският мир", е имало живот. Сега фронтът е на 2-3 километра от южната част на града. Семействата с деца са принудително евакуирани. Няма ток, вода и отопление. Хората живеят в укритията и подземията. В града са останали около 7000 жители. Преди войната са били над 64 000. Всеки ден се съобщава за загинали и ранени в резултат на постоянните обстрели.

На 2 януари беше разрушен надписът с името на града. Украинският поет и военен Павло Вишебаба е взел едната от буквите, за да остане в музей…

    Горица Радева

    Горица Радева е родена във Велико Търново, завършила е Актьорско майсторство в Театрален колеж "Любен Гройс" в класа на проф. Надежда Сейкова, след това магистратура по "Мениджмънт в сценичните изкуства" в НАТФИЗ. От края на 2023 е военен кореспондент в Украйна.

    Най-важното
    1
    2
    3
    4
    5
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    1
    2
    3
    4
    1
    2
    3
    4
    5
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    1027

    1

    craghack

    14.01 2025 в 09:03

    Тези материали и другите, които една харковчанка пишеше и ги публикуваха в Клуб Z са много интересни. Някак си усещаш ужасиите на войната по-добре от гледане на клипчетата в Туитър или Телеграм.