В поредица от публикации OFFNews представя разсекретения доклад, който анализира причините, довели до атентата срещу българския контингент в Кербала през 2003 година. От заключенията в него става ясно, че са открити пропуски в обучението българските военни (част I), охраната на базата (част II) и комуникацията с ръководството на многонационалното командване на силите. В последната част от поредицата публикации от доклада се анализира постъпилата разузнавателна информация непосредствено преди инцидента, както и хронологията на атентата.

Избор на база за контингента

Решение за това къде да бъде изпратен българският контингент в Ирак е взето на 2.06.2003 година във Варшава. Тогава като вариант за разполагане на българския батальон е бил приет град Бабил (Вавилон). Около две седмици по-късно обаче от полска страна е изпратен факс, подписан от генерал Тишкевич, в качеството му на командир на Многонационалната дивизия, с информация за промяна на пункта за дислокация на българския батальон от Бабил в Кербала.

След направен анализ за разполагане на военните ни е избрана сградата на изоставено училище, което до този момент е използвано за база „Индия“ - по това време там бил разположен щабът на 3 батальон морска пехота на САЩ.

В близката база „Кило“ е планирано разполагането на щаба на бригадата и част от полския батальон.

Районът, определен за българите, е в близост до центъра на гр. Кербала. Планирано било там да бъдат построени 15 дървени бараки за настаняване на 200 души в тях, доставка на фортификационни съоръжения, доставка на генератор и полева столова. До подобряване на битовите условия, военните ни трябвало да живеят в палатки.

Реално българският военен контингент е приел зоната си за отговорност на 26 август и е преминал под оперативното командване на полската многонационална дивизия, като за подготовката на бойците имало едва два месеца.

Една от възложените задачи на военните ни била провеждане на „активни действия срещу лоялните на бившия режим партии и групировки в зоната за сигурност“. За тази цел рейнджърите е трябвало да осъществяват средно по 10 патрула на денонощие – пеши и механизирани с по 10 войници за всеки от тях; ескортиране на конвои в зоната за отговорност ежедневно от 4 до 6 броя с по 8 войници за всеки; изграждане на временни контролни пунктове и постове; военно обучение на иракски граждани, които на практика са започнали да подпомагат българските военни в задачите им по патрулиране и конвоиране.

95 български военни е трябвало да се грижат и за денонощната охрана на базите „Индия“ и „Кило“. Батальонът е имал право да задържа хора, оръжие, боеприпаси и техника и да проверява „..чужди бойци, терористи и членове на бившия режим“, които са определени като най-голяма заплаха за сигурността.

Военните ни осъществявали и конвои извън зоната си на сигурност до Басра и Багдад, което не попадало в обхвата на задачите им.

На 18 септември в България е проведено съвещание под ръководството на зам.-началника на Генералния щаб по ресурсите, на което е анализирано изпълнението на контингента. Тогава е направена оценка за това, че пехотният батальон е в състояние да изпълнява задачите си.

Тогава обаче е отчетено също, че има слабости в разузнаването. „Поради липсата на достатъчно разузнавателна информация е било затруднено провеждането на активни действия срещу лоялните на бившия режим партии и групировки. Възможностите на батальона да добива разузнавателна информация са били силно ограничени поради липсата на достатъчно подготвени специалисти, финансови и времеви ресурси“, се посочва в заключенията, направени на съвещанието.

Констатирани са и "известни слабости" в координирането на действията между щаба на полската бригада и българския пехотен батальон, като основна причина за това е била липсата на български щабни офицери в щаба на бригадата. Патрулирането е било затруднено, защото веригите на бойните машини БМП не били оборудвани с гумени тампони.

Тогава е взето решение за разкриване на нови щабни длъжности за български офицери. За втория контингент са били набелязани мерки за промени в екипировката.

В доклада, изготвен месец след атентата, се казва, че за времето преди инцидента в батальона са допуснати няколко тежки произшествия, за които не са намерени документи за взети адекватни дисциплинарни мерки от страна на командването на контингента. В анализа на психологическия климат сред личния състав се подчертава, че неадекватната подготовка и реалната опасност създават илюзорната увереност за професионална подготвеност, която е необоснована.

Разузнаването преди инцидента

Непосредствено преди инцидента българското разузнаване имало информация за реална заплаха от терористични актове. На 18 декември има информация за операция на „Ал Кайда“ и за евентуални атаки по време на празника Рамадан и Коледа.

На 20 декември постъпва нова информация има планирани атаки и студентски демонстрации срещу коалиционните сили, а ден по-късно има информация за възможни атаки с импровизирани взривни устройства.

На 22 декември постъпват две информации за задържано взривно вещество от 50 кг и заплаха за терористичен акт срещу коалиционните сили.

Последната информация от разузнаването е на 26 декември, ден преди атентата, когато се споменава за атаки на важни дати на религиозни празници.

В доклада на Генералния щаб тогава се прави анализ, според който информацията от разузнаването предоставя по-скоро обобщаващи данни, а в предупрежденията няма посочени конкретни райони, въоръжение на нападателите и прийомите, които ще използват. Предупрежденията не дават информация за конкретен ден или час на атаката. От София се правят препоръки за преоценка на реда за достигане на разузнавателна информация.

Последните близо 8 страници от доклада представляват изводи и препоръки, от които става ясно, че търсенето на конкретен виновник за допускане на инцидента е почти невъзможно, тъй като отговорността е размита.

Препоръчва се адекватно и синхронизирано участие на всички държавни институции при взимане на политическото решение за участие в мисии. Отчетена е недостатъчна ангажираност на някои ведомства, по отношение подготовката и изпълнението на мисиите. Проблем се оказва и финансовото осигуряване на подобни мисии, за които до момента в бюджета не са заделяни средства. За мисията в Ирак е направено преструктуриране на бюджета, като за финансиране на операцията са заделени 76 млн. лв.

Хронология на атентата

След като разкрива камиона бомба, часовият на пост №4 започва незабавно да обстрелва цистерната, след което се включва и часовият на пост №5. От доклада на командира на батальона става ясно, че около 15-20 сек. е времето, за което камионът е изминал разстоянието от около 140 м.

Независимо, че е имало съмнения за кола бомба, групата за бързо реагиране била пратена извън оградата.

По базата е воден огън и от близките къщи, но не се докладва дали огънят е бил подавен. Има и непотвърдена информация за обстрел с минохвъргачки по посока на базата. От аутопсията на загиналите по-късно става ясно, че та са носили бронежилетки, тъй като не са открити наранявания в областта на гръдния кош, а основните поражения били в главата и вследствие на ударната вълна от взрива и предизвиканите от нея осколки – стъкла и строителни материали.

В кабината на камиона бомба е имало двама или трима души, като един от тях е водил огън по базата. Камионът е преодолял загражденията, независимо от водения срещу него огън и достига практически външната тухлена ограда на базата. Взривява се на 7-8 м от основната сграда на базата. Кратерът на мястото на взрива бил с диаметър 8 метра.

Първа помощ на пострадалите са оказали техни колеги, най-вече д-р Качамилски и психологът Алексиев. В рамките на 10 минути са дошли български военни от база „Кило“, сред които имало медици.

След около 12 минути след атентата започва въздушна евакуация на ранените към Багдад. Командирът на полската бригада пристига 15-20 минути след атентата, а по това време вече американски и иракски полицаи, заедно с полски военни, са заели позиции около базата за осигуряване на евакуацията. След евакуиране на ранените, е започнало предислоциране на личния състав и техниката в база „Кило“.

Евакуацията е ставала с всички налични транспортни средства, а освен наши линейки, са участвали полски и иракски. За кратко време са били транспортирани близо 30 души.

Близо един час след инцидента – около 13.00 часа, зам.-министърът на отбраната Илко Димитров, за пръв път получава официална информация за случващото се в Кербала. Половин час по-късно той говори с началника на ГЩ.

Едва в 14.30 часа се появява първата информация за двама убити.

На 28 декември 1.32 часа вече има официален пълен списък с данни за починалите и ранените.

На 29 декември двама от тежко ранените са транспортирани до американската военна болница Ландщул, като на двама от тях са направени сложни операции, които са спасили живота им. На същата дата 22 военни са транспортирани обратно в България. На 30 декември е върнат още един ранен рейнджър.

На 30 декември около 4.00 часа сутринта телата на загиналите са транспортирани на летище София, а за 11.00 часа е планирано поклонението над тленните им останки.

Още по темата

23/01/2014

Разследване

Докладът за Кербала, част III: Хронология на атентата

22/01/2014

Разследване

Докладът за Кербала, част II: Констатирани са пропуски в защитата на базата, виновни няма

21/01/2014

Разследване

Докладът за Кербала, част I: Рейнджърите не били готови да неутрализират кола бомба

20/01/2014

112

Из доклада за атентата в Кербала: Пропуски в разузнаването, неподготвени рейнджъри