От стр. 1

В началото на 2012 г. съдия Мариета Райкова от Софийския районен съд (СРС) излиза с определение, че в постановлението за прекратяване „отсъства правилен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и в резултат на неправилната им и неточна интерпретация крайните изводи за фактите и правото се явяват незаконосъобразни“. Съдийката коментира, че в първата част на постановлението не се отрича, че Пейчев е влетял във входа и е пребил Христов, но след това „необяснимо се сочи и втора фактическа обстановка, със съвсем различно наказателноправно значение, която е мотивираща за изводите в постановлението". А именно, че пребитият Христов е провокирал бияча си. "За такива действия и реплики първоначално изложената фактическа обстановка не съобщава", добавя съдията.

Според нея това води до противоречие. Според прочита на показанията пред разследващите Пейчев въобще не е заявявал, че е бил раздразнен и че нямал спомени от момента на нападението. Той твърди, че с пострадалия си разменяли дърпания без да се нанасят удари и без последният да пада и губи съзнание.

"Тоест, в обясненията си Пейчев отрича както причиняването на телесно увреждане на жалбоподателя, така и налично раздразнение", заключава съдия Райкова. Според нея очевидно прокурорът „е извел съобщени откъслечни факти от обвиняемия в беседата, проведена с него от вещи лица, пред които Пейчев е съобщил, че е бил изнервен, след репликата и блъскането в гърдите, след което му причерняло и „направо бил превъртял от нерви“, хвърлил се върху пострадалия и двамата се „сборили“ и „сбутали“.

Според съда прокурор Кабзималска не е изложила доказателства за това кое е раздразнило Пейчев, а именно афектът е причина да се прекрати разследването. Всъщност, заключава съдът, изводът за афект в съдебно психиатричната и психологична експертиза може да се изведе само, ако се приемат за верни твърденията на обвиняемия Пейчев.

Съдийката препоръчва провеждането на очни ставки между обвиняемия и Ангелов и пострадалия и Давидкова и отменя постановлението за прекратяване.

Делото е върнато на прокуратурата и на 28 август 2013 г. - две години след първото произнасяне на прокурорката, тя отново прекратява разследването. Тя пише, че „се установява по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият Пейчев с действията си е причинил средна телесна повреда на пострадалия Христов". В същото време имало противоречие в показанията на двамата пострадали и на бияча и приятеля му, а телесната повреда е нанесена "в състояние на физиологичен афект". Това според прокурорката са достатъчни "обективни и субективни признаци" за прекратяване на производството срещу Пейчев.  

Рушветът

Докато сагата се точи, на едно кръстовище на бул. "Цар Борис III" биячът Пейчев засича колата на бившата си любов Лилия. С присмех и почти приятелски я посъветва да не се хаби в съдебните битки, защото вече е дал 5000 лева "където трябва" и случаят ще бъде решен в негова полза, а тя и Христов трябва да оттеглят жалбите си.

Вместо да го послушат, Христов и Давидкова подават сигнал за това, че обвиняемият се е похвалил, че е дал рушвет. Прокурор Русинова от СГП отказва да образува дело, в което да се установи имало ли е рушвет. Не прави и опит да търси истината. Казва само, че "е необходимо събраните данни да са с много по-голяма степен на достоверност и конкретност, от тези в конкретния случай."

Добре е известно, че за рушвет фактура няма.

И че гарван гарвану око не вади...

Хаха, някакъв си съд ли ще ми каже...

На 10 юли 2015 районният съдия Мария Динева връща отказа на Кабзималска да продължи разследването. Според съда в постановлението за прекратяване е изложена „съвсем схематично хронологията на възприетата от прокурора фактическа обстановка, като откъслечно, без подробен задълбочен анализ, се посочват събраните при проведеното разследване по досъдебното производство доказателства. Те са обсъждани изолирано и отделно от показанията на свидетелите". Според съда прокурорката не е анализирала връзката между преките показания на пострадалия и Давидкова, косвените свидетелства на Ангелова и наличната медицинска документация, както и заключенията на съдебно-медицинската експертиза.

„Ако беше извършил подробен анализ на тези доказателства, би могло да стигне до извода, че е налице съответствие между заявеното от тези трима свидетели и обективните травматични находки, които са установени при пострадалия при прегледа му непосредствено след инцидента и проведеното лечение... Отделно по делото са налице и данни за това, че веднага след случилото се Давидкова се е обадила в полицията, като сигналът и е регистриран като побой с посочен точен адрес, дата и час. Същата е звъннала и да оказване на медицинска помощ на пострадалия". Според съда прокурорката не е анализирала причините въобще се е стигнало до посещението на Пейчев пред кооперацията, в която живеело момичето, след като първоначално е заявил, че двамата са прекратили отношенията си. Съдът смята, че показанията на Пейчев представляват защитна версия, която е подкрепена единствено от приятеля му Ангелов. Тези показания обаче не са подкрепени от другите двама. „Прокурорът, ако е имал различно становище, е следвало да го обоснове. Такава обосновка липсва обаче в акта му“, се казва в определението, с което се отменя постановлението на прокурор Кабзималска и делото е върнато за доразследване. 

На 18 октомври 2016 г. СРС излиза с определение че прокурорът продължава да не е извършил нито едно от действията, които са му указани от съда, като в същото време наказанието е изтекло по давност и затова делото е прекратено окончателно.

Коя е прокурор Кабзималска?

Прокурор Любка Кабзималска е завършила „Начална училищна педагогика" във ВПИ - гр. Благоевград през 1988 г. През 1995 г. от детска учителка се преквалифицира в юрист, завършвайки магистратура по право в ЮЗУ „Неофит Рилски " - Благоевград.

От 1997 до 1998 г. е помощник следовател в 03 ТО на Столична следствена служба, с в следващите 8 години е следовател там.

От 2006 до 2013 г. е прокурор в Софийска районна прокуратура.

От 2013 до 2016 г. е заместник административен ръководител на Софийска районна прокуратура и ръководител на първи отдел на СРП, ранг Прокурор във ВКП.

На 18 февруари е избрана от Народното събрание за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.