Скандал в правна комисия: Променят ли се закони чрез заключителни разпоредби на проектобюджета

Правната комисия на НС одобри на първо четене проектобюджета за 2022 година

Йорданка Веселинова Последна промяна на 04 февруари 2022 в 20:45 2091 0

Снимка OFFNews

По време на обсъждането на проектобюджета в парламентарната правна комисия избухна скандал. Причината са преходните и заключителните разпоредби в закона, които предвиждат преминаването на Агенцията по вписванията от Министерство на финансите към Министерство на правосъдието.

В преходните и заключителните разпоредби е заложено още премахване на съдиите по вписванията, както и промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Скандалът започна от писмото на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров до председателя на парламента, премиера, финансовия министър и председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по конституционни и правни въпроси и по превенция и противодействие на корупцията за проекта за държавен бюджет 2022. 

В него той заявява, че законопроектът, изпратен за съгласуване с КПКОНПИ, и внесеният в Народното събрание, се различават съществено - 89 параграфа в преходните и заключителните разпоредби на внесения в НС вариант ги няма в пратения за съгласуване в КПКОНПИ.

Председателят на КПКОНПИ изрази тези си съмнения и по време на обсъждането на проектобюджета в антикорупционната парламентарна комисия. По време на заседанието той заяви, че "текстовете, вкарани допълнително в бюджета, ще засегнат всички българи". Той беше и първият, който заговори за "корупционен риск" в Бюджет 2022.

Твърденията на Цацаров са верни и действително в проектобюджета има десетки преходни разпоредби, с които се изменят множество нормативни актове, без пряка връзка с бюджета - Гражданският процесуален кодекс, Законът за съдебната власт, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за нотариусите и нотариалната дейност и др.

Днес в правната комисия на НС в подкрепа за Цацаров се обяви още Десислава Михайлова - председател на асоциацията на съдиите по вписвания, която заяви, че е възмутена от начина, по който е направен опит за тези промени. Севдалин Мавров от ВСС пък поиска подобни законови промени да бъдат съгласувани с ВСС.

От Министерството на финансите обаче заявиха, че не са длъжни за съгласуват с КПКОНПИ направените предложения в рамките на Министерския съвет.

В този смисъл внасянето на проектобюджета в НС и разглеждането му в комисии се явява общественото обсъждане, в рамките на което трябва да бъдат представени всички становища и при нужда - да се направят редакции. А днес именно тези 89 параграфа провокираха спора и дадоха възможност на ГЕРБ да обвини правителството в задкулисие. 

Съмнения за "корупционен риск" и изтеглени предложения

Втората част на скандала в правна комисия започна с изказването на Екатерина Захариева от ГЕРБ, която заяви, че през преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета се залагат реформи и промени, написани на коляно. Тя смята, че няма стратегически цели и политическа програма за правосъдието, заложена в закона, а правителството не може да бюджетира и затова планира актуализация през лятото. Захариева бе категорична, че това е достатъчна причина, поради която ПГ на ГЕРБ-СДС няма да подкрепи предложението на МС за държавен бюджет за тази година.

Анна Александрова от ГЕРБ подкрепи тази теза и обвини Министерството на финансите и Министерството на правосъдието в задкулисие и прокарване на ключови промени чрез заключителните разпоредби, което не е добра практика. Тя се усъмни, че има корупционен риск и така повтори вчерашните твърдения на Сотир Цацаров.

Явор Божанков от БСП пък ѝ отговори, че ГЕРБ най-накрая са разбрали, че това не е добра практика, въпреки че 12 години са прокарвали ключови реформи именно по този начин.

Според зам.-министъра на правосъдието Борислав Ганчев, който присъстваше на заседанието, преминаването на Агенцията по вписванията във ведомството е добър ход. Ганчев подчерта, че промяната е в резултат на поетия ангажимент в коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ. 

Председателят на ПГ на ДБ Христо Иванов заяви, че критиките за преходните разпоредби са уместни и добави, че коалицията е постигнала съгласие и ще иска отпадането на тези текстове между първо и второ четене.

Ива Митева (ИТН) и председателят на комисията Милен Матеев (ПП) потвърдиха за искането за отпадането на тези параграфи от заключителните разпоредби. Все пак те се обединиха около идеята реформите да се случат, но чрез внасянето на отделни нови законопроекти.

"Промените са значителни и имат нужда от отделна регламентация и повече време за обществено обсъждане със засегнатите страни", каза Матеев.

В крайна сметка зам.-правосъдният министър Ганчев заяви, че предложенията ще бъдат изтеглени и ще бъдат внесено като отделни законопроекти.

Така и препъникамъкът за Бюджет 2022 г. в комисията по конституционни и правни въпроси беше преодолян, а законопроектът мина на първо четене с 12 гласа "за", 2 "против" (ГЕРБ-СДС) и 0 "въздържал се".

На този фон и в останалите комисии продължава ударното разглеждане на Бюджет 2022 г., след като в понеделник МС го одобри, а ден по-късно проектозаконът беше внесен в Народното събрание. Очаква се следващата седмица депутатите да гласуват бюджета в зала на първо четене, а след това текстовете да се върнат в комисии за редакции и второ четене. По-рано председателят на НС Никола Минчев прогнозира, че парламентът ще приеме Бюджет 2022 до 31 март. Това беше и обещанието на финансовия министър Асен Василев, който освен това прогнозира и актуализация през лятото.

Бюджетът за правосъдие

Бюджетът на съдебната власт се очаква да генерира приходи от 95 млн. лв. Такова е и предложението на ВСС, което Министерски съвет е подкрепило. Разминаване обаче има при предложенията за разходите - от ВСС предлагат разходната част да бъде в размер на 966,7 млн. лв. От МС обаче настояват 8 млн. лв. по-малко - 958 млн. лв. Разликата от осем милиона лева е за текущи нужди.

"Не знаем дали ще се справим с този недостиг, но се надяваме на актуализация, каквато се обсъжда (...) не е ясно какво ще се случи с цените на тока, газа и парното и това е една от неизвестните", заяви Севдалин Мавров от ВСС.

Тази теза подкрепи главният съдебен инспектор Теодора Точкова.

В бюджета на Министерството на правосъдието са заложени капиталови разходи от над 94 млн. лв.

Заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев заяви, че едни от най-големите проблеми са състоянието на съдебните сгради и недостигът на средства за съдебна охрана и затворите.

Приоритетите в сектор "Правосъдие"

В проектозакона на МС, в частта за бюджетната прогноза за периода 2022-2024 г. на съдебната власт, са заложени допълнителни средства за индексиране на основните и допълнителните възнаграждения на заетите в съдебната система (95,0 млн. лв.), за предвиденото увеличаване на размера на минималната работна заплата (7,7 млн. лв.), както и за изплащането на възнагражденията на вещи лица и съдебни заседатели (5,5 млн. лв.). 

За тригодишния период 2022-2024 г. ще се предприемат законодателни мерки, свързани с приоритета на Министерството на правосъдието - да се реформира и подобри работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред в страната, постигане на конкретни резултати в борбата с престъпността и ефективно справяне с корупцията.

В тази част са заложени допълнителни средства за за финансовото осигуряване на дейността на Бюрото по защита на застрашени лица във връзка с преминаването му към структурата на Министерството на правосъдието (10,8 млн. лв.), за поетапното доизграждане на „Национална информационна система за електронна сигурност на обектите на съдебната власт“ и за поетапно надграждане на системи за сигурност на обекти на територията на Апелативните райони София, Пловдив и Бургас (0,74 млн. лв.), за развитието на пенитенциарната система в Република България – за укрепване капацитета на главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (5,22 млн. лв.), както и за укрепване на капацитета на Главна дирекция „Охрана“ (2,57 млн. лв.). 

Приоритет на Министерството на правосъдието е да се реформира работата на съдебната система. Затова ангажиментите, поети в коалиционното споразумение за съдебна реформа, намират отражение и в държавния бюджет.

Новост в бюджета е присъствието на плана за подобряване на достъпа до основна правна помощ за жертви на домашно насилие и насилие, основано на полов признак. Очаква се това да се случи чрез услугите на Националното бюро за правна помощ, което ще развива дейността си активно и онлайн.

Всички новини
Най-четени Най-нови