Съдиите по вписванията изчезнаха с преходните разпоредби в Закона за бюджет'2022

Старата практика да се правят сериозни промени с преходните и заключителни разпоредби в законите се задейства отново. Този път в Закона за бюджета за 2022 г. Така от правния мир изчезва фигурата на съдията по вписванията, става ясно от внесения проект на Министерския съвет.

В него се забелязват десетки преходни разпоредби, с които се изменят множество нормативни актове, без пряка връзка с бюджета - Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Законът за съдебната власт, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за нотариусите и нотариалната дейност и др., съобщи "Лекс".

Една от тези структурни промени е създаването на Държавната агенция по вписванията, която ще е на подчинение на МС и ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към МРРБ), Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (сега към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (сега към МП).

Именно към тази нова агенция се предвижда да преминат съдиите по вписванията и вече да не са свързани по никакъв начин със съдебната власт, а да станат длъжностни лица по вписванията (ДЛВ). В момента съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието, но са към районните съдилища и се ръководят от техните председатели.

Освен това възнаграждението им е като на районен съдия, а с превръщането им в ДЛВ ще получават колкото съдебен администратор в окръжен съд. 

В мотивите за тази промяна в закона за бюджета се казва, че статутът на съдиите по вписванията и сега е различен от този на съдиите и се заявява: 

"Функциите на съдията по вписванията са свързани основно с разпореждане или отказ на вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и произнасяне за издаването на справки и удостоверения. Съпътстваща дейност е извършване на нотариални и други действия, предвидени със закон. Към момента статутът на съдията по вписванията е изведен извън глава девета на Закона за съдебната власт "Статут на съдиите, прокурорите и следователите", и е определен в глава тринадесета на закона "Съдии по вписванията". Видно е, че самият законодател ясно е разграничил статута на съдията от статута на съдията по вписванията."

Още по-любопитно е присъствието на промени в ГПК в преходните разпоредби на закона за бюджета. С тях процесуалното представителство на държавата по дела се прехвърля от министъра на финансите на министъра на правосъдието.

Това бе забелязано от Антикорупционната комисия на Сотир Цацаров, която обяви, че съществува корупционен риск. 

Реакция

Не закъсня и остра реакция от страна на съдиите по вписванията. Те изпратиха отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера и министите и депутатите.

"Настоящото правителството със заявената в коалиционното споразумение политика пое ангажимент към гражданите на Република България да осъществи необходимите реформи, които да гарантират не само върховенство на закона, но и решаване на назрелите проблеми в обществото. Същевременно държавността изисква тези реформи да не внасят сътресения в действащи институти, които охраняват значим обществен интерес. Акцентът следва да е „защита на правата и законните интереси на гражданите и стопанските обекти", се казва в него.

Съдиите по вписванията смятат, че Министерският съвет е злоупотребил с правомощията си, като е изменил с преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет редица други закони, които не само не са с бюджетен характер, но и в голямата си част нямат пряко отношение към формирането на приходите и разходите.

Те посочват, че е необходима оптимална правна сигурност за гражданите и бизнеса по отношение на недвижимата собственост, а не абсолютна централизация на изпълнителната власт и липса на контрол върху нотариалното производство.

Следете новините ни в GoogleNews