Ако изборите бяха днес, в парламента ще влязат осем партии, като разликата между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" се увеличава до 8%, показва проучване на електоралните нагласи, проведено от създадения от Калоян Паргов (БСП) Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ) между 1104 пълнолетни лица в периода 16-21 септември по метода CAPI (в дома на респондента). Проучването е осъществено със собствени средства на института.

Според резултатите подкрепата за ГЕРБ-СДС достига до 24,5%, а "Продължаваме промяната" изостава с почти 8% и получава 16,6%. На трето място се нарежда ДПС с 13,8%. "Възраждане" е четвърта политическа сила с 12,1%, следвана от БСП с 9,7%. "Демократична България" събира 7,8%, а "Има такъв народ" и "Български възход" са на ръба със съответно 4,6% и 4,1%.

От СИНПИ отбелязват, че трите парламентарни избора през миналата година се отличаваха със сравнително високи дялове на колебаещи се избиратели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна ситуация и в непосредствена близост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласуват или да не гласуват в последния момент. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, при това преимуществено в полза на определени формации (през юли – за ИТН, през ноември – за „Продължаваме промяната“). Това и в двата случая доведе до изненадващо преподреждане на парламентарно представените политически сили, разминаващо се съществено с предварителните прогнози.

Под линията на 4-процентовия праг са още две формации, които привличат потенциална подкрепа над или около 1%: „Изправи се България“ (1,8%) и ВМРО (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде представена в следващото Народно събрание практически клони към нулева, отбелязват от СИНПИ.

Агенцията прогнозира ниска избирателна активност, която се дължи на следните фактори:

На първо място се откроява умората. През миналата година избирателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, но в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не произведоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са убедени, че и този път ще се случи същото или подобно нещо, възлиза на 46,3 на сто. Заради това все повече избиратели декларират намерение да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато шансовете за излъчване на устойчиво мнозинство и редовно правителство ще изглеждат по-добри.

На второ място следва да се подчертаят различните по дълбочина и посока обществени страхове, които правят изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване заради инфлацията, битови несгоди през зимата заради недостига на енергоносители, загуба на работни места заради икономическата криза, страх за здравето заради нова пандемична вълна.

На трето място се подрежда факторът „дефицит на нови лица и формации“. На предстоящите избори като кандидати „за славата“ се явяват същите играчи, които по различно време и на различни основания през миналата година бяха пренебрегнати или отхвърлени от избирателите.

На четвърто място играе роля опасението от растящата международна нестабилност, която във всеки момент може да ангажира България пряко във военния конфликт, бушуващ недалеч от нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна кампания оставя впечатление, че българският разговор не е политически, а геополитически и, че важните решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху публикациите в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и социалните мрежи разкрива, че думи като „Русия“, „Украйна“, „Америка (САЩ)“ и „Европа (Европейски съюз)“ са използвани между 8 и 10 пъти повече, отколкото „България“.

На пето място е редно да се напомни, че през ноември миналата година, когато бе отбелязан рекорд по ниска избирателна активност, освен парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласуваха само за президент. Сега няма да ги има.

От СИНПИ отбелязват, че са възможни промени в подреждането. Прието е да се смята, че при ниска избирателна активност интригата за електоралния резултат се трансформира в битка на „твърдите“ партийни ядра. Времевата дистанция между предишните и настоящите парламентарни избори обаче е сравнително къса, заради което от най-голямо значение е доколко участниците в предизборната надпревара ще съумеят да мобилизират предишните си гласоподаватели. От агенцията са анализирали и потвърждението на предишния вот, като най-стабилна е подкрепата за ДПС, "Възраждане" и ГЕРБ-СДС. "Продължаваме промяната" е на дъното на класацията, като само 58% от гласувалите за тях през ноември 2021 г. ще повторят вота си.

Прави впечатление, че три от формациите (ДПС, „Възраждане“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“) постигат сравнително висока степен на мобилизация на предишните си гласоподаватели, като една от тях („Възраждане“) почти удвоява електоралния си потенциал чрез привличането на нови гласове. Сравнително успешно с привличането на нови гласове се представя още една формация („Демократична България“), но в същото време не успява да задържи в достатъчна степен предишните си гласоподаватели. Големият „губещ“ е „Продължаваме промяната“, от която са оттеглили подкрепата си близо 40 на сто от нейните бивши избиратели, а не се справя сравнително успешно и с привличането на нови гласове. В числото на „губещите гласове“ следва да се споменат и „БСП за България“, и „Има такъв народ“, които обаче се радват на сравнително добра мобилизация на сегашните си твърди ядра.

СИНПИ са изследвали и предразсъдъците към машинното гласуване:

Данните свидетелстват, че масовите предразсъдъци към машинното гласуване до известна степен са основателни. Твърдението, че проблемите тук имат ясно очертан възрастов профил, е напълно невярно. Групите, които изпитват затруднения или се дистанцират от машинното гласуване, са разпределени в пропорции, близки до общото разпределение на демографския състав на пълнолетното население. Безспорни лидери по безпроблемно гласуване чрез машини са избирателите на Демократична България и ИТН, а в най-голяма степен от този начин на избор са застрашени ДПС, „БСП за България“ и „Български Възход“.

През миналата година ниската и спадаща избирателна активност най-често бе обяснявана със страх от пандемичната обстановка и дистанцирането от машинното гласуване. Данните сега не потвърждават наличието на подобни страхове или притеснения. 

Откъде могат да дойдат изненадите?

Потенциалните участници в следващия парламент може да се групират на два вида: формации с потенциал за нарастваща подкрепа и формации със спадаща електорална подкрепа. Към първата група се отнасят „Възраждане“, „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „Продължаваме промяната“ и „БСП за България“. При останалите партии не се наблюдават ясно изразени движения в едната или другата посока.

Коалицията „ГЕРБ-СДС“ оглавява стабилно класацията и е изключително слабо вероятно да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов постига сравнително висока степен на мобилизация, а дистанцията между нея и следващите я политически формации е склонна към нарастване. Освен това близо половината от анкетираните (47,7%), независимо за кого ще гласуват, очакват именно „ГЕРБ-СДС“ да спечели изборите. Това допълнително окуражава традиционния конформистки вот в полза на въображаемия победител, сочи анализът на СИНПИ.

За сметка на това спорът за второто, третото и четвъртото място в класацията е възможно да остане открит до последния момент. Не е високо вероятно „Продължаваме промяната“ да отстъпи второто място или на ДПС, или на „Възраждане“, но не е и невъзможно заради низходящия тренд на подкрепа за формацията на Петков. От друга страна, избирателите на „Възраждане“ и особено на ДПС имат определени проблеми с машинното гласуване.

Интрига има и за петото и шестото място. Ако нивата на подкрепа за „БСП за България“ и „Демократична България“ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо преподреждане на крайния резултат.

Ще бъде открит до последния момент отговорът на въпроса дали ИТН и „Български възход“ ще бъдат представени в следващия парламент, като шансовете за това на партията на Трифонов са по-високи, отколкото на формацията на Янев заради по-високия дял на колебаещи се избиратели на „Български възход“ и сравнително по-неустойчивото и неравномерно регионално разпределение на подкрепата за тази формация.

Разпределение на мандатите

Дали следващото Народно събрание ще се състави от 6, 7 или 8 политически фракции, не е от значение за отговора на най-важния въпрос – възможно ли е формирането на стабилно и устойчиво парламентарно мнозинство и съставянето на редовно правителство? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно представени политически сили мнозинство този път ще имат т. нар. „партии на статуквото“ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „Възраждане“, а е ясно, че коалиция между тези три формации е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да наречем това мнозинство „блокиращо“, тъй като няма да позволи на т. нар. „партии на промяната“ (ПП, БСП и ДБ) да постигнат обявената си цел – минимум 121 депутатски мандата, дори и да присъединят към своята евентуална коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „Български възход“), ако те успеят да прекрачат парламентарния праг.

Какви са останалите варианти? Да допуснем, че до изборния ден настъпят съществени промени в класацията, които да оставят трите цитирани формации (ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“) в малцинство, а мнозинството се формира от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от съществено значение ще бъде дали т. нар. „партии на промяната (ПП, „БСП за България“ и „Демократична България“) ще имат самостоятелно мнозинство или ще трябва да привличат подкрепата на ИТН и „Български възход“ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „Партиите на промяната“ предварително заявяват, че ИТН е нежелан партньор за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („Български възход“), а и не е ясно какво другите мислят за него.

Накратко – шансовете за развръзка на политическата криза не изглеждат обещаващи. Единствена възможност остава „широка коалиция“ между партиите на „промяната“ и на „статуквото“ или на части от тях, но това не личи, че може да се случи, ако за ориентир ни служат предизборните послания.

Какво е СИНПИ?

Лидер на Стратегическия институт за национални политики и идеи е Калоян Паргов. СИНПИ представлява неправителствена организация, изградена от експерти. Тя бе създадена в средата на август, като тогава бе лансирана като мозъчен тръст, изграден от хора, които със своя потенциал искат да работят за държавата.

В Управителния съвет на СИНПИ са бившият здравен министър д-р Таня Андреева - Райнова, проф. д-р Ваня Добрева, която бе зам.-министър на образованието, преподавателят по политически науки Христо Господинов и посланик Чавдар Минчев, председател на Национална асоциация за международни отношения.

Членове на института има от всякакви цветове в политиката и от различни институции и бизнеса.

Сред тях са бившите министри от второто служебно правителство на Стефан Янев - Даниела Вeзиева и Валери Белчев, настоящият зам.-министър на електронното управление Благовест Кирилов, Дора Янкова - бивш депутат и кмет на Смолян, ексдепутатът от ВМРО Мирослав Мурджов, бившият евродепутат от ДПС чл. кор. проф. Владко Панайотов, Иван Велков - бивш общински съветник в СОС, председател на FIABCI България – българската част на Международната федерация за недвижими имоти, член на УС на БСК, шефът на Камарата на строителите в България Валентин Николов, политологът Татяна Буруджиева, социологът Юрий Асланов и др.

Още по темата

12/08/2022

Политика

Калоян Паргов представи СИНПИ: Не, не сме Министерски съвет, но...