ПП-ДБ внезапно скочи срещу вдигането на заплатите в университетите - щяло да попречи на еврозоната

Народното събрание гласува на второ четене промени в Закона за висшето образование, с които се фиксира минимален праг на преподавателските и асистентските заплати, както и на стипендиите на докторантите в университетите. В последния момент обаче законопроектът срещна изненадващо голяма съпротива от ПП-ДБ. 

Промените са внесени групово от парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС. Законопроектът бе приет единодушно на първо четене. Днес единствените противници на предложението изненадващо се оказаха "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), които до момента категорично подкрепяха законопроекта на "некоалиционните" си партньори. Сблъсъкът между ПП-ДБ и ГЕРБ беше за това кога да влязат в сила промените. Венко Сабрутев от ПП-ДБ предложи законът да влезе в сила от 1 януари 2025 г. но предложението му не се прие.

След дълъг дебат и удължаване на работното време от 180 гласували народни представители за бяха 139, против - 15, а 26 се въздържаха от вота. ПП-ДБ гласуваха против и въздържали се. 

С нормативните промени държавните висши училища се задължават да не изплащат преподавателски заплати, по-ниски от 170% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища - асистент, ще се определя не по-ниска от 125% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца. Стипендиите на докторантите стават поне 125% от минималната работна заплата. 

От вносителите мотивират нормативните изменения с аргумента, че заради растящите заплати в частния сектор е много трудно специалистите да бъдат задържани от университетите. Затова е важно и да се сложи минимален праг на заплатата на асистентите, които някой ден да станат и професори, изтъкват вносителите от ГЕРБ и ДПС. 

Министерството на образованието и науката подкрепя законопроекта, заяви министърът проф. Галин Цоков. Според него този закон би бил инструмент към подобряване на качеството на образованието и научните изследвания. 

"Един такъв закон изисква и допълнителни средства от държавния бюджет. Работата дотук показва, че народните представители дадоха положително становище по отношение на възможностите за разширяване на финансирането на висшето образование", каза министърът. 

Нужната сума е 206 милиона лева. 

Напук на думите на министър Цоков, Венко Сабрутев от ПП-ДБ, който на първо четене гласува за, днес внезапно обяви, че ПП-ДБ напълно подкрепят усилието за увеличаване на заплатите в университети, но не сега. Според него не е ясно откъде ще се вземат парите, за да се вдигнат заплатите. 

Сабрутев обяви, че законопроектът предлага да се хвърлят пари на калпак и каза, че през изминалата година увеличението в бюджета за сектор "Образование" е било над 1,1 млрд. лв.

"873 милиона лева са заложени за образование тази година, но в тях не са вписани тези пари за заплатите. Откъде ще дойдат тези пари? Това е проинфлационна мярка! Тези 206 млн. лв. ще станат дефицит и биха могли да попречат на влизането ни в еврозоната", заяви Сабрутев.

Той е на мнение, че предложеният проект е и противоконституционен. По думите му не може народен представител да заложи размер на бюджета за образование, защото заплатите се уреждат с колективен трудов договор, а не със закон. "Ние сме абсолютно за вдигането на заплатите в университетите, но не и това да се прави със заеми", каза Сабрутев и предложи законът да влезе в сила от 1 януари 2025 г., за да не влиза в сблъсък с бюджета за тази година. Предложението му не се прие.

Искрен Митев от ПП-ДБ обяви, че "ГЕРБ искали да счупят бюджета" с този законопроект. След думите му съпартиеца му Явор Божанков поиска почивка. 

След 15-минутното прекъсване бившият образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев каза, че в законопроекта се регулират две величини - минималната работна заплата за асистент и докторантската стипендия. Според него това има голямо значение за младите хора, които искат да се включат в тази професия.

"Днес сме изненадани, когато ПП-ДБ казват "не" заради еврозоната. Ако търсите аргументи, аз мога да ви намеря по-убедителни. Как така Асен Василев за едни предложения може да намери пари, а за други не?", попита Вълчев. 

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов от ПП-ДБ каза, че не е склонен да задължи финансовия министър да намери тези пари сега и затова подкрепя предложението на Сабрутев законът да влезе в сила догодина. По думите му така решението ще се върне после в НС и Асен Василев ще иска отговор какво да се ореже от бюджета. 

Вълчев отново попита защо за едни неща може да се намерят пари, визирайки приетите от кабинета "Денков" промени в Закона за висшето образование, с които отпадат семестриалните такси, а за други - не. Законът тепърва ще бъде обсъждан в парламента. 

Росен Костурков от ПП-ДБ каза, че ще гласува "за" законопроекта, за разлика от групата си. Според него обаче тези промени е трябвало да бъдат гласувани преди започването на 2024 г. Впоследствие обаче от ПП-ДБ нямаше гласувал "за" законопроекта. 

Медиха Мехмед-Хамза от ГЕРБ заяви, че ако се спазваше стратегията за развитието на висшето образование през последните 3 години, нямаше да се стигне дотук. Тя отбеляза, че ако са верни критиките на ПП-ДБ към него, то и самото правителство руши фискалната политика на Асен Василев, ако се съди по приетия днес законопроект за безплатно образование за докторантите. 

Красимир Вълчев отново взе думата и обяви, че "унищожителната политика" на финансовия министър Асен Василев и премиера Николай Денков са довели нещата дотук. 

Михал Камбарев от ПП-ДБ каза, че чрез саботирането на бюджета се саботира еврозоната и поиска от депутатите да помислят "дали саботират еврозоната или Европа". 

В крайна сметка след над четиричасов дебат, който редовно се отклоняваше от темата, Ирена Анастасова от БСП направи предложение за прекратяването му, което се прие и депутатите преминаха към гласуване. 

По време на гласуването Росен Костурков през изразяване на отрицателен вот каза, че не може НС да гласува предложение, което директно задължава държавния бюджет, без то да е минало през бюджетната комисия.

Депутатите все пак гласуваха увеличението на заплатите в университетите да влезе в сила след 1 месец.

Следете новините ни в GoogleNews