Как реформата в КПКОНПИ се превърна в заложник на хартиената бюлетина

ПП, ДБ и ИТН бойкотираха кворума на заседанието на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, на което трябваше да се гласуват законопроектите за промени в Изборния кодекс, свързани с връщането на хартиената бюлетина.

В зала се появиха само всички членове на комисията от БСП, както и от редовно бойкотиращите кворума ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". 

ГЕРБ, ДПС, БСП и Възраждане опитаха да провалят заседанието на НС, за да върнат хартиената бюлетина

Малко след 15:30 ч. зам.-председателят на комисията Филип Попов от БСП откри заседанието. Той се позова на точка от правилника, според която и при липса на кворум може да се провеждат дебати и изслушвания, но не и гласуване. Попов съобщи още, че е упълномощен да води заседанието, тъй като председателят Милен Матеев от ПП няма да присъства заради здравословен проблем.

Председателката на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова представи законопроекта на групата си. Тя мотивира връщането на хартиената бюлетина с аргумента, че заради машините е спаднала избирателната активност. Атанасова каза още, че липсата на възможност да се гласува с бюлетина третира различно хората от големите секции и тези от малките. Според Изборния кодекс само в секциите с под 300 избиратели се гласува с хартиени бюлетини. В края на изказването си тя заяви, че ГЕРБ-СДС ще подкрепи и трите законопроекта.

Филип Попов пък защити версията на БСП с аргумента за "исторически ниската избирателна активност".

Петър Петров от "Възраждане" се обяви против връщането на хартиените бюлетини, но също поиска промени в закона. От партията на Костадин Костадинов предлагат видеонаблюдение през целия изборен ден, както и при обработването на протоколите. Освен това се настоява всички отрязъци след вот с машина да се броят. Според Петров това бил начинът да се контролират машините.

Двучасов дебат със спорни аргументи

Дебатът по законопроекта продължи два часа, като в края му - малко преди 17:30 ч., в залата единственият член на комисията бе Филип Попов. От ГЕРБ аргументираха нуждата от промяна в ИК с необходимостта от техническа грамотност за гласуване с машина. Стоил Стоилов от ПП, който не е член на комисията, обаче контрира, че този вот не е по-сложен от тегленето на пари от банкомат. Освен това представителите на ГЕРБ мотивираха връщането на хартиената бюлетина с подписка, инициирана от сайта "ПИК". Според Бранимир Балачев от ГЕРБ в нея има 200 хил. подписа. В хода на изказванията му този брой варираше и достигна 300 хиляди.

Председателят на Обществения съвет към ЦИК Стоил Цицелков пък заяви, че не е редно няколко месеца преди избори да се променя Изборният кодекс. Той алармира, че на европейски държави се спира финансирането от ЕК заради подобри практики. Анна Александрова от ГЕРБ го контрира, че миналата година ИК бе променен за една нощ.

Мая Манолова, която също присъства на заседанието, заяви, че промените в ИК целят връщане на контролирания вот, възкресяване на мъртвите души и връщане на кражбата на гласове. Тя отчете още, че след въвеждането на машинния вот броят на недействителните гласове е намалял 15 пъти. В края на становището си тя призова:

"Явете се на избори и ако можете, ги спечелете честно, а не чрез законодателни врътки в последния момент."

За бързането и бойкота на промените в Изборния кодекс

Темата за промяната на Изборния кодекс се появи след гласувания вот на недоверие на правителството на Кирил Петков. В края на юни Крум Зарков спря връщането на хартиените бюлетини. Тогава предложението на БСП за включване на точката в дневния ред не мина заради един-единствен глас - неговия. Втори член на ПГ на БСП - Благовест Кирилов - пък отказа да участва в гласуването, за да не "вкарва БСП на една страна с ГЕРБ и ДПС".

Седмица по-късно ГЕРБ, ДПС и БСП отново опитаха да прокарат промените в закона. И този опит за връщането на хартиените бюлетини не успя. 

"Коалиция хартиена бюлетина" обаче се забърза с прокарването на промените в закона заради все по-вероятното провеждане на поредните предсрочни избори. Заради това депутатите от БСП, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" събраха необходимия брой подписи за днешното извънредно заседание на комисията по конституционни и правни въпроси - с три точки в дневния ред: законопроектите на БСП, ГЕРБ и "Възраждане".

Ще се върне ли хартиената бюлетина?

Тъй като на днешното заседание нямаше кворум, депутатите не гласуваха нито един от трите законопроекта. Това означава, че гласуването в комисия ще се проведе на следващо редовно или извънредно заседание на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси. Такова обаче едва ли ще се проведе отново в рамките на 47-НС, тъй като ПП, ДБ и ИТН не събират достатъчно гласове, за да спрат промените в Изборния кодекс и едва ли ще влизат на заседанията.

Така на практика се бламира и цялата работа на комисията, а с това възможността за старт на реформата в КПКОНПИ, както и промяната в Търговския закон - двете законодателни промени, част от Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да се гледат от комисията. Това означава, че реформата за КПКОНПИ и законите по Плана за възстановяване и устойчивост се превърнаха в заложници на Изборния кодекс.

Как започна всичко

Преди малко повече от два месеца БСП внесе законопроект за промени в ИК, но до момента той не бе разглеждан нито в зала, нито в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси. Причината е неодобрението на коалиционните партньори, които не са съгласни с връщането на хартиените бюлетини. Тогава от левицата мотивираха предложението си със спада на избирателната активност, който се дължал на машинния вот. Тази теза съвпада с твърдения на ГЕРБ-СДС, според които обаче машините допринесли за машинацията на вота.

В деня, в който от ГЕРБ поискаха вот на недоверие срещу правителството, бившите управляващи внесоха и свои предложения за промени в Изборния кодекс. Освен връщане на хартиената бюлетина, от ГЕРБ предлагат при разминаване между протоколите от машините и разписките в урните да се зачитат хартиените отрязъци. От партията на Бойко Борисов предлагат още наказания за лицата, които манипулират машините.

Миналата седмица (7 юли) и "Възраждане" внесе свой законопроект за промени в Изборния кодекс. От партията на Костадин Костадинов са категорично против връщането на хартиените бюлетини, но като ГЕРБ настояват вотът от машините да се отразява на базата на хартиените разписки. "Възраждане" предлага още видеонаблюдение в секциите, както по време на изборния ден, така и при отварянето на урните.

Така ГЕРБ-СДС, БСП и "Възраждане" искат да променят Изборния кодекс малко повече от година, след като машинният вот стана задължителен за всички секции с над 300 избиратели. В навечерието на Великден миналата година, по време на 45-ото НС, промените станаха факт, като основният отпор идваше от ГЕРБ. Именно машинният вот се превърна в основно оправдание за по-ниския резултат на бившите управляващи на изборите за 46-ото НС. След това, непосредствено преди изборите за 47-и парламент, ЦИК изненадващо изпълни искането на ГЕРБ и реши всички разписки от машини да се броят. В Централната избирателна комисия "против" се обявиха само ИБГНИ (Росица Митева) и ДБ (Любомир Георгиев). След края на изборите ГЕРБ по традиция обвиниха машините. Към тази реторика се присъедини и лидерът на левицата Корнелия Нинова.

Следете новините ни в GoogleNews