Интегрираме бежанци само на хартия

Властта няма ясен план как да се справи с „горещите точки“

Юлиан Христов 24 септември 2015 в 17:09 1885 7

Инегрираме бежанци само на хартия

Докато правителството се опитва да даде обяснение на това какво точно ще направи по въпроса с миграционния натиск и дали някой някога е обещавал на канцлера на Германия Ангела Меркел изграждането на регистрационен център на наша територия, се оказва, че „горещата точка“ по въпроса с интеграцията на имигранти не е на българо-турската граница, а на жълтите павета.

През юни правителството прие стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г. В нея е направен анализ на ситуацията с имигрантите, посочени са конкретни мерки за интегрирането им и за пресичане на нелегалния трафик на хора и са описани очакваните ефекти от нея. Проблемът е в това, че за изпълнението на мерките трябва да има изготвен годишен план, какъвто към момента няма. 

Всъщност, такъв план за последно е имало през 2013 година и е касаел интеграцията на 500 чужденци. Според данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) общият брой на потърсилите закрила за миналата година е 11 081, а само до средата на тази година бройката им е 9217 души. До юни 2015 година Агенцията е предоставила бежански статут на 2650 лица и хуманитарен на 365 или общо 3015 души.

Какво се случва с тези хора оттук нататък, не е ясно, именно поради липсата на план, а с него – и отделянето на финансов ресурс. Получава се така, че намеренията на правителството да интегрира чужденци остават само на хартия. Въпреки това властта е готова да приеме тези хора без да е наясно как ще подсигури бъдещето им.

Една от мерките в стратегията е ангажирането на Социалното министерство с намиране на работа на чужденци. Картината там обаче не е изглежда добре. Първо, защото не се водят планираните в стратегията разговори с бизнеса, който трябва да разкрие работни места. И, второ - България остава слабоконкурентна страна, в сравнение с останалите членове на Евросъюза. 

„Нещата не стоят никак добре“, коментира за OFFNews председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той даде пример с издаването на разрешително за работа на висококвалифицирани чужденци или т.нар. Синя карта. Велев обясни, че има постъпки за отваряне на "бърза писта" и ускоряване на процедурите по издаването на такава карта. "Но и те са много ограничени. Като приложение само за висококвалифицирани специалисти, не знам защо, се предлага тройна заплата, спрямо средната за страната. Не стоят добре нещата", категоричен е той.

В стратегията е записано, че за да бъдат привличани на трудовия ни пазар специалисти от трети страни, е необходимо България да се пребори с високата конкуренция сред останалите държави в Евросъюза, където условията за работа са значително по-добри. Ясно е обаче, че такива условия няма как да бъдат изпълнени от българския бизнес. 

Стратегията предвижда и поредица от законодателни инициативи, както например създаването на отделен закон за трудовата миграция, какъвто към момента не е разработен именно заради липсата на план.  

Констатациите в стратегията за моментното състояние на възможностите за интеграция са притеснителни, но не и неочаквани. Не е тайна, че липсва координация между отделните институции по въпросите за социалната политика и интеграцията на чужденци. И това е посочено в стратегията, която посочва и необходимостта от създаването на звено, което да анализира, изработва, съгласува и координира провеждането на държавните политики в областта на миграцията в нейната цялост. Отчита се и това, че държавните служители в областта не са достатъчно подготвени и липсва специализирано обучение по миграционните въпроси.

„Необходимо е да се развие капацитетът на администрацията, така че тя да допринася качествено и ефективно за формиране и изпълнение на приоритетите на националната и на общата европейска миграционна политика. В тази посока следва да се инвестира в обучението и подобряване на заплащането на администрацията с цел осигуряване на активно, компетентно и съответно на националните интереси участие на Република България в процеса на формиране на миграционната политика на ниво ЕС“, е записано в стратегията.

Пак поради липсата на план няма изграден регистър за вписване на всички чужденци, както легално пребиваващите на територията на страната, така и тези, които незаконно са влезли.

Единственото нещо, с което правителството може да се похвали, е че за 2014 г. 4333 чужденци са приети за обучение в лицензирани учебни заведения в България. Но дотук. Защото цифрата показва намаляване на тази бройка. Близо 61 % от общия брой на чужденците, получили разрешение за пребиваване на основание „образование” през 2014 г. са граждани на Турция, следвани от Русия, Украйна и Македония. И нито един от Сирия или Афганистан, например. 

В същото време, само през изминалото денонощие 135 души, предимно афганистанци, част от които били в процедура за получаване на статут, са били задържани на българо-сръбската граница. Това е показателно за липсата на политика - крайната цел на тези хора Западна Европа именно заради липсата на перспектива. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови