Докато правителството се опитва да даде обяснение на това какво точно ще направи по въпроса с миграционния натиск и дали някой някога е обещавал на канцлера на Германия Ангела Меркел изграждането на регистрационен център на наша територия, се оказва, че „горещата точка“ по въпроса с интеграцията на имигранти не е на българо-турската граница, а на жълтите павета.
През юни правителството прие стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г. В нея е направен анализ на ситуацията с имигрантите, посочени са конкретни мерки за интегрирането им и за пресичане на нелегалния трафик на хора и са описани очакваните ефекти от нея. Проблемът е в това, че за изпълнението на мерките трябва да има изготвен годишен план, какъвто към момента няма.
Всъщност, такъв план за последно е имало през 2013 година и е касаел интеграцията на 500 чужденци. Според данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) общият брой на потърсилите закрила за миналата година е 11 081, а само до средата на тази година бройката им е 9217 души. До юни 2015 година Агенцията е предоставила бежански статут на 2650 лица и хуманитарен на 365 или общо 3015 души.
Какво се случва с тези хора оттук нататък, не е ясно, именно поради липсата на план, а с него – и отделянето на финансов ресурс. Получава се така, че намеренията на правителството да интегрира чужденци остават само на хартия. Въпреки това властта е готова да приеме тези хора без да е наясно как ще подсигури бъдещето им.
Една от мерките в стратегията е ангажирането на Социалното министерство с намиране на работа на чужденци. Картината там обаче не е изглежда добре. Първо, защото не се водят планираните в стратегията разговори с бизнеса, който трябва да разкрие работни места. И, второ - България остава слабоконкурентна страна, в сравнение с останалите членове на Евросъюза.
„Нещата не стоят никак добре“, коментира за OFFNews председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той даде пример с издаването на разрешително за работа на висококвалифицирани чужденци или т.нар. Синя карта. Велев обясни, че има постъпки за отваряне на "бърза писта" и ускоряване на процедурите по издаването на такава карта. "Но и те са много ограничени. Като приложение само за висококвалифицирани специалисти, не знам защо, се предлага тройна заплата, спрямо средната за страната. Не стоят добре нещата", категоричен е той.
В стратегията е записано, че за да бъдат привличани на трудовия ни пазар специалисти от трети страни, е необходимо България да се пребори с високата конкуренция сред останалите държави в Евросъюза, където условията за работа са значително по-добри. Ясно е обаче, че такива условия няма как да бъдат изпълнени от българския бизнес.
Стратегията предвижда и поредица от законодателни инициативи, както например създаването на отделен закон за трудовата миграция, какъвто към момента не е разработен именно заради липсата на план.
Констатациите в стратегията за моментното състояние на възможностите за интеграция са притеснителни, но не и неочаквани. Не е тайна, че липсва координация между отделните институции по въпросите за социалната политика и интеграцията на чужденци. И това е посочено в стратегията, която посочва и необходимостта от създаването на звено, което да анализира, изработва, съгласува и координира провеждането на държавните политики в областта на миграцията в нейната цялост. Отчита се и това, че държавните служители в областта не са достатъчно подготвени и липсва специализирано обучение по миграционните въпроси.
„Необходимо е да се развие капацитетът на администрацията, така че тя да допринася качествено и ефективно за формиране и изпълнение на приоритетите на националната и на общата европейска миграционна политика. В тази посока следва да се инвестира в обучението и подобряване на заплащането на администрацията с цел осигуряване на активно, компетентно и съответно на националните интереси участие на Република България в процеса на формиране на миграционната политика на ниво ЕС“, е записано в стратегията.
Пак поради липсата на план няма изграден регистър за вписване на всички чужденци, както легално пребиваващите на територията на страната, така и тези, които незаконно са влезли.
Единственото нещо, с което правителството може да се похвали, е че за 2014 г. 4333 чужденци са приети за обучение в лицензирани учебни заведения в България. Но дотук. Защото цифрата показва намаляване на тази бройка. Близо 61 % от общия брой на чужденците, получили разрешение за пребиваване на основание „образование” през 2014 г. са граждани на Турция, следвани от Русия, Украйна и Македония. И нито един от Сирия или Афганистан, например.
В същото време, само през изминалото денонощие 135 души, предимно афганистанци, част от които били в процедура за получаване на статут, са били задържани на българо-сръбската граница. Това е показателно за липсата на политика - крайната цел на тези хора Западна Европа именно заради липсата на перспектива.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
24.09 2015 в 20:41
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
24.09 2015 в 20:27
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
24.09 2015 в 19:47
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
24.09 2015 в 19:41
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
24.09 2015 в 19:25
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
24.09 2015 в 18:23
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
24.09 2015 в 17:57
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара