„Само работеща и жизнеспособна икономика може да бъде трансформирана в контекста на приоритетите на зеления преход. В този процес трябва да се вземат предвид националните особености, така че подходът да бъде справедлив и пропорционален“.

Тази уговорка направи министър-председателят Стефан Янев в изказването си пред държавните и правителствените ръководители във втория ден на Световната среща на лидерите в рамките на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 26) в Глазгоу.

Според правителствената информационна служба премиерът е бил категоричен, че България е напълно решена да изпълни своите ангажименти към Парижкото споразумение и подчертал, че заедно с държавите членки на ЕС страната ни работи за постигане на климатична неутралност до 2050 г., както и за още по-амбициозната цел за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., което е заложено в законодателството на ЕС.

Министър-председателят Янев изтъкна, че за целта на национално ниво бе разработен изцяло нов набор от мерки в Плана за възстановяване и устойчивост на България. „Той ще стане нова пътна карта за декарбонизация на българската индустрия и за постигане на икономически растеж в рамките на устойчива и съхранена околна среда, което включва поетапното прекратяване на използването на въглища до 2038-2040 г.“, отбеляза премиерът пред световните лидери. Янев уточни, че усилията на страната ни са съсредоточени върху три главни цели: по-нататъшно ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници и водород; увеличаване на енергийната ефективност на икономиката и устойчива мобилност.

Премиерът Стефан Янев акцентира, че България подкрепя обединените усилия на правителствата, частния сектор, академичните среди и други
заинтересовани страни в общата цел за борба срещу изменението на климата. „Нито една страна сама не е в състояние да се изправи срещу глобалната заплаха от изменението на климата, защото нямаме варианта или лукса да си позволим провал“, добави българският министър-председател.

Повече от 100 страни обещаха днес да спрат обезлесяването в идните 10 години на форума, съобщи Асошиейтед прес.

Великобритания приветства ангажимента като първото голямо постижение на климатичната конференция КОП26 в Глазгоу. Активисти обаче казват, че трябва да се запознаят с подробностите, за да разберат цялостния му ефект.

Британското правителство заяви, че е получило ангажименти от лидери, представляващи страни, в които са над 85 процента от горите в света, за спиране на обезлесяването до 2030 г. Сред тях са няколко държави със значителни горски площи, включително Бразилия, Китай, Колумбия, Демократична република Конго, Индонезия, Русия и САЩ.

За плана са обещани над 19 милиарда долара държавно и частно финансиране.

Британският министър-председател Борис Джонсън каза, че "с днешното безпрецедентно обещание ще имаме възможност да сложим край на дългата история, в която човечеството е било завоевател на природата, като вместо това стане неин пазител".

Според експерти ангажиментът ще бъде от съществено значение за ограничаване на климатичните промени. Те обаче предупреждават, че подобни обещания са били давани и преди, без да бъдат спазени.

Над 80 държави, включително САЩ и ЕС поеха днес ангажимент да намалят до 2030 г. емисиите си на газ метан с 30 процента в сравнение с нивата през 2020 г., обяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Франс прес.

Метанът е един от газовете, чието отделяне можем да намалим най-бързо, и като направим това, незабавно ще забавим повишаването на температурите, подчерта Фон дер Лайен. Тя отбеляза, че метанът е причина за около 30 на сто от затоплянето на планетата от началото на индустриалната епоха.

Президентът на САЩ Джо Байдън припомни, че метанът е един от най-мощните парникови газове, и посочи, че поелите ангажимент страни генерират 70 процента от световния БВП.

В средата на септември САЩ и ЕС обявиха, че работят съвместно по проекта, към който междувременно се присъединиха десетки държави, сред които Канада, Южна Корея, Виетнам, Колумбия и Аржентина.

Метанът (СН4) се отделя от сектори като земеделието и животновъдството, изкопаемите горива и преработката на отпадъци. Той е вторият по обем парников газ, свързан с човешката дейност, след въглеродния диоксид (СО2). Макар че за него се говори по-малко, ефектът му върху затоплянето на Земята е около 29 пъти по-голям на килограм, отколкото този на въглеродния диоксид, в рамките на 100 години, и около 82 пъти повече за период от 20 години, отбелязва АФП.