Доверието на българите в ЕС и НАТО: данните на Галъп интернешънъл

2014 г. не пока­за потвърждение на хипотезата за засилен евроскептицизъм сред българите – те бяха склонни да виждат проблеми не в самия ЕС, а в българската способност или неспособност да се получат очаква­ните ползи. ЕС неизменно оставаше „еталонна мярка“ спрямо българския политически процес.

Това се посочва в годишния обзор на „Галъп интернешънъл“. Книгата "Политическият процес и общественото мнение в България през 2014 г." излезе от печат преди дни.

Очаквано, по-различно стоят нагласите спрямо НАТО. Организацията не беше приемана еднозначно. В го­дините преди присъединяването на България към нея положи­телните оценки бяха обикновено с по-високи дялове в сравнение с отрицателните. С течение на времето тази картина се промени.

През 2014 г., например, НАТО не събираше безспорна подкре­па. Привържениците на БСП бяха резервирани. По-сдържани в оценките си (в сравнение с оценките си за ЕС) бяха и другите основни електорати.

През 2014 г. българският еврокомисар Кристалина Георгиева продължи да се ползва с широка популярност. Като част от по­литическата система на Европейския съюз, в която е и България, Георгиева беше един от политиците, чието доверие трябва да се следи. В същото време позицията извън текущия български дебат и на висок европейски пост по естествен път благоприятстваше положителните оценки и даваше предимство на Георгиева пред публичните фигури в България.

Обаче, дори и външни за бъл­гарския политически живот личности не бяха застраховани от закономерното „износване“ на рейтинга. През 2014 г. Кристали­на Георгиева стана част от „домашния“ политически дебат око­ло българската номинация за еврокомисар в новосформиращата се Европейска комисия. Георгиева получи подкрепа от премиера Орешарски, но се появиха спорове дали в действителност упра­вляващите не работят за други кандидатури. Това доведе до заси­лена полемика около името на Георгиева.

С падането на кабинета „Орешарски” през лятото на 2014 г. отпаднаха и съмненията дали Кристалина Георгиева ще е кандидатът за български еврокомисар. В крайна сметка Георгиева по­лучи заместник-председателско място в Европейската комисия и по-значим ресор в сравнение с предишния мандат. Всичко това до­веде до тенденция към възстановяване на доверието във втората половина от годината.

Мненията за Георгиева сред различните партийни електорати не бяха твърде различни. Очаквано, симпатизантите на ГЕРБ бяха почти единодушни в отношението си, като над 80% от тях заявява­ха, че имат доверие в Кристалина Георгиева. Сред симпатизантите на левицата мнението остана по-нюансирано. Близо половината от тях декларираха доверие в българския еврокомисар, а една тре­та бяха на противоположното мнение.

В 180 страници и 120 цветни фигури годишният обзор на „Галъп интернешънъл“ "Политическият процес и общественото мнение в България през 2014 г." обобщава тенденциите в общественото мнение в интересната 2014 г. Книгата може да бъде закупена в търговската мрежа на „Сиела“, партньорските обекти и интернет книжарници, като ciela.com и moblis.bg.

Освен за основните индикатори за доверие в институциите и други обществени авторитети, годишникът на „Галъп интернешънъл“ съдържа данни и за очакванията за икономиката и личните финанси, обществените реакции за проблемите с банките, кризата в Украйна и други въпроси, с които годината ще бъде запомнена.

Годишният обзор за 2014 г. стъпва основно върху ежемесечните, независими от външно финансиране, представителни за пълнолетното население на страната проучвания на общественото мнение, започващи от началото на 90-те години на XX век.

Следете новините ни в GoogleNews