Депутатите за трети път закриха спецправосъдието на първо четене

"Само не закачайте организираната престъпност" - лапсус на Каназирева развесели залата

Йорданка Веселинова Последна промяна на 23 март 2022 в 13:22 2803 0

Снимка parliament.bg

За трети път в рамките на година законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, в който е заложено закриването на спецправосъдието, минава на първо четене в зала. След почти 4-часов дебат депутатите приеха промените със 134 гласа "за", 73 "против" (ГЕРБ-СДС и ДПС) и 0 "въздържал се".

В средата на миналата седмица парламентарната правна комисия даде ход на закриването на спецправосъдието след почти 9-часов дебат. 

Три пъти за щастие: Правната комисия закри спецправосъдието на първо четене

Изненадващо за закриването на спецправосъдието се обяви и "Възраждане", докато ГЕРБ и ДПС, както и представители на специализираните съдилища и прокуратура, опитаха да блокират заседанието с безкрайни дебати и процедурни номера. Основните тези на опозицията бяха свързани с политически натиск и неспазване на конституционната норма за разделение на властите. Представителите на специализираното правосъдие пък неуморно преповтаряха същите опорки в подкрепа на структурата, които излагаха и през лятото на 2021 г., когато 46-НС опита да реформира Закона за съдебната власт.

По традиция главният прокурор Иван Гешев присъства на заседанието на правната комисия, за да препотвърди тезата си, че промяната е политически натиск.

Гешев за закриването на спецправосъдието: Не е съдебна реформа, а юридическа катастрофа

Закриването на специализираното правосъдие се превръща и в първото предизборно обещание, с което се заемат управляващите от ПП, БСП, ИТН и ДБ. Законопроектът беше първата инициатива на правосъдния министър Надежда Йорданова, която започва съдебната реформа, основна за предизборните кампании на четирите партии, със закриването на спецправосъдието и предложението за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев.

Какво предвиждат промените?

Според законопроекта, внесен от Министерски съвет, Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура се закриват. Основен мотив за промяната е ниските резултати на спецправосъдието в борбата с корупцията по високите етажи на властта, както и в борбата с организираната престъпност. Освен това управляващата коалиция нееднократно е посочвала, че спецправосъдието се използва като "бухалка". 

Друга основна критика се появи след протестите от лятото на 2020 г., когато имено от спецправосъдието идваха разрешенията за използване на СРС за протестиращи с аргумента за готвен държавен бунт.

В законопроекта е предвидено още отмяна на кариерните бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет и административните ръководители и техните заместници. В мотивите на законопроекта е посочено, че кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати.

Какво се случва с започнатите дела?

Неприключилите досъдебни производства и преписки в Специализираната прокуратура се изпращат на съответните прокуратури по компетентност до 7 дни след обнародването на закона. Делата на първа инстанция в Специализирания наказателен съд, по които не е проведено разпоредително заседание, в срок до 7 дни се изпращат по подсъдност на съответните съдилища. Делата, по които е проведено разпоредително заседание, ще се гледат в Софийския градски съд от съдебния състав, провел заседанието.

Неприключилите до влизането в сила на закона производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, по които не е проведено закрито или разпоредително заседание, в седемдневен срок от влизането в сила на закона се изпращат по подсъдност на съответните апелативни съдилища.

Съдиите от съдебните състави, които не са преназначени в Софийския градски съд, се командироват за участие в разглеждането на делата до приключването на производствата по тях.

Една от основните критики на опозицията беше, че започнатите дела ще бъдат прекратени със закриването на спецправосъдието и така управляващите обслужват интересите на лица, срещу които се водят дела в спецсъдилищата. Въпреки ясно разписаните в проектозакона процедури по започнатите дела ГЕРБ и ДПС не се отказват от тази си теза. 

Къде отиват съдиите, прокурорите и следователите?

Заетите в спецправосъдието могат да бъдат назначени като съдии, прокурори или следователи в окръжните и апелативните съдилища чрез конкурс, проведен от ВСС. Разкриването на свободните длъжности трябва да се случи в 30-дневен срок от обнародването на закона. 14 дни след обнародването на промените съдиите следва да подадат заявления в съдийската колегия на ВСС за преназначаване на разкритите длъжности. При повече от една кандидатура за пост се избира съдия на конкурсен принцип. Процедурата е идентична за прокурорите и следователите, които след подаване на заявление се преназначават в окръжните и апелативните прокуратури.

Започналите, но неприключили към датата на влизането в сила на закона конкурси за назначаване в органите на съдебната власт, които се закриват, се прекратяват.

Съдбата на работещите в спецправосъдието също беше сред забележките на опозицията. По време на заседанието на парламентарната правна комисия съдии и прокурори заявиха, че не искат да работят в провинцията, което вероятно ще се наложи на голяма част от тях, защото местата в София са ограничени. Те заявиха още, че делата на спецсъдилищата ще бъдат гледани от неспециализирани съдии. Адвокат Росен Рашков от инициатива "Правосъдие за всеки", който присъства на заседанието на правната комисия, заяви, че с тези си твърдения съдиите от спецсъдилищата подлагат под съмнения компетентността на колегите си от окръжните съдилища, от които част от тях започват професионалния си път.

Съдебна реформа или реваншизъм?

Днешният дебат по законопроекта за промени в Закона за съдебната власт отново предизвика динамичен дебат. Както миналата година и по време на заседанието на правната комисия миналата седмица, така и днес обаче аргументите по темата бяха идентични. Буквално в зала се повтаряха тези от миналата година, когато обаче депутатите гледаха друг законопроект, макар и със сходен предмет. Най-общо управляващите твърдяха, че закриването на спецсъдилищата е първа стъпка от съдебната реформа, докато опозицията твърдеше, че това не е никаква реформа, а реваншизъм, натиск върху съдебната власт и погазване на принципа за разделение на властите. 

Петър Кьосев от ПП заяви, че законопроектът поставя началото на съдебната реформа, обещана преди няколко месеца в предизборната надпревара. Той подчерта, че спецправосъдието се използва като бухалка на властта и подчерта, че правни хипотези като подбудителство и съпричастност са забравени и са поставяни под общия знаменател "организирана престъпна група", за да може всички дела да минават в спецсъдилищата.

Петър Куленски заяви, че със законопроекта се закрива спецправосъдието, което през 2020 г. разреши подслушване на протестиращи, спецправосъдието, което не пожела да разследва "Барселонагейт", "Осемте джуджета", твърдението на Божков за изнудване, "Магнитски", както и записите, за които се предполага, че са на бившия премиер Бойко Борисов. 

Андрей Михайлов от ИТН заяви, че спецправосъдието е порочно заченато с целта разследванията на Цветанов да избегнат да се гледат от някои съдилища.

"Специализираният наказателен съд е домът на СРС-тата", добави той и така посочи още един аргумент в подкрепа на законопроекта.

Той отрече и тезата на опозицията, че не е ясна съдбата на магистратите. Михайлов посочи, че в спецправосъдието има общо 30 съдии, които съдебната система може да приеме. 

Явор Божанков от БСП заяви, че първата стъпка от съдебната реформа е закриването на провалилото се специализирано правосъдие.

Христо Иванов от ДБ каза, че спецсъдилищата са създадени като политически такива.

Той обеща, че между първо и второ четене ще бъдат обсъдени много подробно процедурите по преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите  от спецправосъдието.

Анна Александрова от ГЕРБ смени стратегията и повтори тезата за приключване на делата заради закриването на спецправосъдието. Според нея е възможно всички 30 съдии да си направят отвод и така делата да бъдат прекратени, а обвиняемите - ненаказани. Дани Каназирева пък заяви, че делата ще останат на трупчета.

В хода на яростната защита на спецправосъдието Каназирева направи лапсус, който развесели управляващите.

"Само не закачайте организираната престъпност" - заяви тя и думите ѝ бяха посрещнати с аплодисменти от ПП, ИТН, БСП и ДБ.

Цветан Енчев от ДПС заяви, че спецправосъдието има и много успехи. Той коментира една от основните тези в подкрепа на законопроекта - високият брой дела, които завършват със споразумения. По думите му това е правна възможност и практиката не е незаконна. Енчев се усъмни, че ако делата бъдат разпръснати по апелативни и окръжни съдилища, то местите влияния ще се отразят върху изхода на делата.

"Директното закриване лъха на саморазправа", смята той.

Изненадващо "Възраждане" се обърна срещу ГЕРБ. Стоян Таслаков от партията на Костадин Костадинов обвини Каназирева, че носи вода от девет кладенеца в десети, за да брани спецправосъдието. Той смята, че спецправосъдието брани интересите на предишните управляващи. Тези му думи бяха посрещнати с аплодисменти от ПП и ИТН.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови