ДБ слага ''спирачка'' за реформаторския устрем на Денков

"Спирачка" за реформаторския устрем на министъра на образованието акад. Николай Денков поиска Демократична България в позиция, публикувана днес. В нея ДБ заявяват, че е необходимо критериите за атестациите на университетските преподаватели оттук нататък да са част от закон, а не да се променят с акт на Министерския съвет.

Как ще бъдат оценявани преподавателите: МОН предложи озадачаваща нова методика

Препоръката е в отговор на академика министър, който реши да промени със замах, без обсъждания (които той даде да се разбере, че счита за вредни за реформата му) критериите и да ги наложи незаконно на университетските ръководства чрез внесен от него проект за решение на Министерския съвет. Незаконно, защото сега според Закона за висшето образование правилата за атестация определят самите висши училища и не може да им бъдат "спускани" от правителството.

Как в разрез със закона се прокарват нови правила за атестация на университетските преподаватели

Това "взриви" академичната общност и заваляха отрицателни становища, включително на университета, в който Денков преподава - Софийският, включително на БАН. Преподаватели са "настръхнали", защото въпросните унифицирани, единни критерии не може да се приложат за всички области на науката, без се отчетат спецификите им. Работещите показатели за областта на физикохимика Денков не могат да измерят по същия начин качеството на работата на преподавателите например в хуманитарните науки. Хуманитаристите реагират остро, в медицинските среди - също. Професори и доценти недоумяват и защо се прави толкова рязка промяна при положение, че сегашните критерии са на няма и четири години и дори не е измерен резултатът от прилагането им.

Отделно от това, главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционният съд заради силовото налагане на реформа.

"Предвид дългосрочния характер на политиката, нуждата от сериозно обсъждане на всякакви промени в нея, както от необходимостта от максимална предвидимост на правилата, свързани с развитието на академичния състав, е основателно и наложително показателите и точкуването на минималните национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности да се определят не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развитие на академичния състав в Република България", пишат в позицията си от "Демократична България".

Вкарването на правилата в закон няма да позволи подобно поведение и инициативи на нито един министър.

Софийският университет отхвърли реформите на Денков

И БАН с резерви към реформата на Денков

Публикуваме пълния текст на позицията:

Позиция на Демократична България – Обединение относно:

Проект на Решение на Министерския съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, поставен на обществено обсъждане от 28 април 2022 г. до 30 май 2022 г.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, поставен на обществено обсъждане от 28 април 2022 г. до 30 май 2022 г.

в контекста на §17 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и предложеното изменение на чл. 57 от Закона за висшето образование

Споделяме заявените общи цели за подобряване на качеството на българското висше образование и повишаване на неговата международна видимост, но имаме различия по важни аспекти от предложените проекти.

1. Възразяваме срещу метода на прокарване на предложените промени.

На 25 февруари 2022 г. Народното събрание приема Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за тази година, в който между първо и второ четене е приет §17 от преходните и заключителните разпоредби, според който средства „за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища“ се предоставят при условие, че висшите училища приведат в срок до 30 април критериите и показателите в правилниците си за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет. Това условие противоречи на чл. 57 от Закона за висшето образование (ЗВО), според който висшите училища атестират преподавателите си по собствени критерии и показатели.

На 20 април 2022 г., при обсъждане на работна група на Парламентарната комисия по образованието и науката на пакет промени в ЗВО (№47-202-01-1 от 18.01.2022 г.), отново между първо и второ четене, се предлага изменение в чл. 57 от ЗВО, с което атестирането на преподавателите вече да става „по показатели, критерии и методика, определени с акт на Министерския съвет“.

На 28 април на обществено обсъждане сa поставени проектите за решение и постановление на Министерския съвет, с които се предлагат промени в минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации, и едновременно с това, на основание на §17 от ЗДБРБ за 2022 г., се предлага нова методика за атестиране на преподавателите според новите показатели и критерии на тези минимални национални изисквания.

Доколкото цялата логическа конструкция на предложените промени, заедно с приетия вече §17 от ЗДБРБ за 2022 г., водят до предоговаряне на границите на академичната автономия, установена като фундаментален принцип на висшето образование в България в Конституцията на Република България и регламентирана по-подробно в глава четвърта на ЗВО, смятаме, че толкова съществени въпроси не бива да се променят непрозрачно, между първо и второ четене в Народното събрание, а следва открито да бъдат представени пред обществото и поставени на задълбочено обществено обсъждане, за което също да бъде предвидено и достатъчно време.

2. Възразяваме срещу подхода на предлагане на промени в отделни елементи от системата на управление на висшето образование без ясна цялостна концепция за нейното реформиране.

Тази система е съставена от два основни компонента: механизъм за гарантиране на качеството – който се прилага спрямо всички висши училища, и механизъм на финансиране – който се прилага само спрямо държавните висши училища. По отношение на държавните висши училища тези два механизма би следвало да бъдат адекватно свързани помежду си.

В края на деветдесетте години на двадесети век българското общество избира либерален механизъм за гарантиране на качеството, основаващ се на академичната автономия и децентрализацията на академичната отговорност. Той включва два основни елемента: атестирането – като вътрешен за институциите инструмент за управление на качеството, и акредитирането – като външен инструмент за партньорски контрол (peer review). Последният се администрира от държавата чрез Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), но не под прекия контрол на министъра на образованието и науката.

В края на второто десетилетие на двадесет и първи век се добавят още два елемента – инструмент за централен държавен контрол върху придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности, и държавна рейтинговата система на висшите училища. И двата нови елемента са под прекия контрол на министъра на образованието и науката.

Удовлетворяването на минималните национални изисквания за придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности се администрира от Националния център за информация и документация (НАЦИД). Обичайно рейтинговата система е инструмент за граждански контрол върху качеството на висшето образование, който действа, като информира пазарното поведение на потребителите на висше образование. В случая рейтинговата система се създава и поддържа от държавата. От една страна, тя служи за информиране на потребителите, но от друга – събира и създава данни, които се използват от държавата за диференциране на финансирането на институциите и програмите според комплексна оценка за качество, за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти. Ключов компонент на всички тези инструменти е определен набор от наукометрични данни, извлечени от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Откроява се ясна тенденция – от либерализация обратно към етатизация на системата за управление на висшето образование, от децентрализация обратно към централизация на академичната отговорност, към свиване на академичната автономия. Основният инструмент за това изглежда наукометрията. Затова смятаме, че за да запазим академичната свобода, при обсъждане на каквито и да било промени в системата за управление на висшето образование не бива да губим от поглед цялостната картина на процесите и тяхната системна свързаност, както и че трябва да сме изключително внимателни по отношение на структурата на проверките и балансите в тази система.

3. Възразяваме срещу философията зад предложените промени на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Предложените промени представляват опит стандарт за качество, отговарящ на спецификите на научноизследователската дейност в областта на природните науки, да бъде изведен като универсален, и наложен на всички останали научни области и направления. Това ще доведе до неравнопоставено отношение към различните научни области и направления – едни (най-вече природните, техническите, инженерните и математическите науки) ще бъдат оценени като висококачествени, а други (най-вече социалните и хуманитарни науки, както и изкуствата) – като по-нискокачествени, което ще постави въпроса изобщо за тяхната полезност. Причината за това е, че при първите науки обществената добавена стойност се измерва основно като принос към световното знание, за което предложеният стандарт е по-скоро подходящ, докато при вторите – съществена част от тази им стойност е свързана с приноса им към знанието в национален план, както и към развитието на националната култура и общество, за което предложеният стандарт е неподходящ. Колкото и полезно да изглежда усилието за увеличаване на международната видимост на българските научни изследвания, ако това става за сметка на тяхното въздействие върху знанието, културата и обществото в България – предвиждаме в по-дългосрочен план вредите да бъдат далеч по-големи от ползите.

Предложените промени изхождат от презумпцията за подозрение и нужда от санкциониране на членовете на академичния състав, а не от тази за тяхното развиване и стимулиране към добри практики. Това се проявява в незаинтересоваността към техните реални възможности да постигнат изискваните резултати. За да могат да публикуват в престижни реферирани и индексирани издания, българските изследователи имат нужда от пълноценен достъп до съвременна научна литература, както и до средства за заплащане на таксите за публикуване с отворен достъп с цел постигане на максимална международна видимост на публикациите. Това личи и от предложените срокове. Предлага се новите минимални национални изисквания да влязат в сила месец след обнародването им в Държавен вестник. Предлага се също те да имат ретроактивно действие спрямо вече започнали процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. В предложената методика за атестиране пък се предвижда при отрицателна оценка, да се направи нова атестация през следващата календарна година. Всички тези предложения игнорират факта, че изпълнението на новите изисквания за публикуване и цитируемост изискват дългосрочно планиране и отнемат немалко време. Нелогично е хора, които са планирали и са се подготвяли по едни критерии, сега да трябва да се оценяват по други. Наложителното решение в този случай е да се предвидят разумни срокове, както и да се осигурят необходимите ресурси за постигане на изискваните резултати.

Предложените промени са поставени на обществено обсъждане без да има яснота по ключов аспект от тях – кой и според какви критерии ще определя „списъка на научните издателства, публикуван от МОН“, както и какво следва да се случи с референтния списък на НАЦИД.

Основавайки се на изложеното по-горе, настояваме:

1. Да бъдат оттеглени проектите на Решение на Министерския съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища и Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, както и предложението за изменение в чл. 57 от ЗВО.

2. В §17 от ЗДБРБ за 2022 г. да отпадне условието за привеждане на критериите и показателите в правилниците си за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет.

Позицията на Демократична България е че реформа на системата на управление на висшето образование е необходима, но тя следва да се проведе в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г., с ясна цялостна концепция, в условия на ефективен диалог с академичната общност и задълбочено обществено обсъждане – което декларираме готовността си конструктивно да подкрепим.

Предвид дългосрочния характер на политиката, нуждата от сериозно обсъждане на всякакви промени в нея, както от необходимостта от максимална предвидимост на правилата, свързани с развитието на академичния състав, е основателно и наложително показателите и точкуването на минималните национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности да се определят не с акт на Министерския съвет, а да бъдат включени в Закона за развитие на академичния състав в Република България.

Следете новините ни в GoogleNews