Българската академия на науките подкрепи принципно желанието за промени в атестацията на учените и преподавателите на министъра на образованието Николай Денков, но изрази резерви към част от предложените от него параметри и поиска преработката им. Не просто резерви, а искане за оттегляне на проекта вече изразиха редица университети, включитено Софийският - където акад. Денков е преподавател. Критиките и бележките към проекта, публикуван в портала за обществени консултации на Министерския съвет, вече надхвърлят 60 страници.
Как ще бъдат оценявани преподавателите: МОН предложи озадачаваща нова методика
В становище от 30 май за промените в правилника към Закона за развитие на академичния състав в Република България - чрез който се цели въвеждането на промените - Общото събрание на БАН "изразява положително мнение в подкрепа на стремежа и усилията, които МОН полага за развитието на научноизследователския сектор и академичния състав", но в предложението "са заложени параметри, които се нуждаят от преработка, доуточняване и прецизиране", съобщават от Академията. Оттам правят и конкретни предложения за промени.
В становището се казва:
"Подобряването на качеството и резултатността на изследователския труд е политика, която БАН поддържа от много години и е залегнала като основен принцип в методологията за атестиране на научно-изследователския състав. В допълнение, Общото събрание на БАН е утвърдило методика за разпределяне на значителна част от държавната субсидия по показатели, сред които основно място заемат научната продукция (като се отчита както количеството, така и качеството ѝ) и цитиранията, но също и други показатели – научен капацитет и възпроизводство; обществено и икономическо въздействие (привлечени средства по проекти, дейности в директна полза на институции и органи на общините, държавата и Европейския съюз), т.е. резултати и ползи от изградения научен и експертен потенциал на БАН.
В този контекст, Общото събрание на БАН принципно подкрепя промените в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав на Република България (ППЗРАСРБ). Структурирането на показателите, по които се формират минималните изисквания за научните степени и академични длъжности в различните области на висшето образование, в три групи, е добър подход. От една страна е показана взаимосвързаността и общото в научноизследователския труд, а от друга, се дава възможност за разграничаване по тежест на групите показатели, чрез определяне на минимални/максимални прагове. Това позволява също чрез различния минимален брой точки за показателите на група А и Б да се отчете спецификата на труда на академичния състав във висшите училища и научните организации.
Всяка група показатели съдържа множество показатели и подпоказатели, които чрез стойността (точките), които носят, отразяват спецификата на отделните научни области, като дават възможност за приоритизиране на определени дейности/резултати в зависимост от утвърдени политики и цели.
С предложените промени в ППЗРАСРБ са разширени видовете дейности и резултати, чийто принос се оценява при развитието на академичния състав. Различните показатели, включени в 3-те групи, отразяват широката палитра от дейности и резултатите от тях, които извършва/постига научноизследователският и преподавателският състав във висшите училища и научните организации и е предпоставка дейността на изследователите/преподавателите да бъде оценена в значителна пълнота.
Едновременно с това в Предложението са заложени параметри, които се нуждаят от преработка, доуточняване и прецизиране. Затова са направени предложения, които да подпомогнат балансираното и справедливо оценяване на академичния състав на страната:
- в Таблица 1 миималният брой точки за придобиване на научна степен „доктор на науките“ да се повиши на 150 (ред „общо“ и ред „група А“);
- показател А1 от група А – да се включи категория Q4 за всички области. За областите, за които ще се въведе Q4, точките да са следните Q1 – 40; Q2 – 25; Q3 – 20 и Q4 –15;
За Област 2 и Област 3 се предлагат следните точки: Q1 – 50; Q2 – 30; Q3 – 25 и Q4 –20;
- показател А2 „Монографии“ от група А – максималният брой точки за монография тип 2 (т.е. от един автор) да бъде 100 т. за Област 2 и Област 3. Така ще се отчете важната роля на монографичните изследвания за академичното израстване, особено в областта на хуманитарните и социалните науки, където монографичните трудове са задължително условие за хабилитиране на учените. Отчита се също и спецификата на научните изследвания свързани с проблеми на националната идентичност;
- показател А5 „Научни публикации, отразени в специфични за научната област бази данни“ от група А за науките от Област 2 и Област 3 – към база данни ERIH+ да се добавят EBSCO, CEEOL, eLIBRARY.RU и ProQuest, a за Област 1 – да се добави ERIH+;
- показател Б1 – след „минимум един защитил докторант за заемане на академична длъжност „професор“ да се добави „и при съвместно научно ръководство“;
- да се уточни специфичния параметър К за всяко професионално направление, който се използва при отчитане на цитиранията, отразени в WoS и Scopus.
Поставянето на общи минимални изисквания при развитието на академичния състав, гарантират ефективността и качеството на изследователския/преподавателския труд. Разширяването на групите от показатели, варирането на точките по тях, възможността на ВУ и научните организации да създават допълнителни показатели в група „В“ или да завишават посочените минимални точки, предоставят повече възможности за отчитане на специфика на отделните научни области, както и провеждане на насочени политики".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)