Българската академия на науките подкрепи принципно желанието за промени в атестацията на учените и преподавателите на министъра на образованието Николай Денков, но изрази резерви към част от предложените от него параметри и поиска преработката им. Не просто резерви, а искане за оттегляне на проекта вече изразиха редица университети, включитено Софийският - където акад. Денков е преподавател. Критиките и бележките към проекта, публикуван в портала за обществени консултации на Министерския съвет, вече надхвърлят 60 страници.

Как ще бъдат оценявани преподавателите: МОН предложи озадачаваща нова методика

В становище от 30 май за промените в правилника към Закона за развитие на академичния състав в Република България - чрез който се цели въвеждането на промените - Общото събрание на БАН "изразява положително мнение в подкрепа на стремежа и усилията, които МОН полага за развитието на научноизследователския сектор и академичния състав", но в предложението "са заложени параметри, които се нуждаят от преработка, доуточняване и прецизиране", съобщават от Академията. Оттам правят и конкретни предложения за промени.

Обезценявате напълно труда ни! Минно-геоложкият университет написа 11 страници с въпроси и коментари към МОН

В становището се казва:

"Подобряването на качеството и резултатността на изследователския труд е политика, която БАН поддържа от много години и е залегнала като основен принцип в методологията за атестиране на научно-изследователския състав. В допълнение, Общото събрание на БАН е утвърдило методика за разпределяне на значителна част от държавната субсидия по показатели, сред които основно място заемат научната продукция (като се отчита както количеството, така и качеството ѝ) и цитиранията, но също и други показатели – научен капацитет и възпроизводство; обществено и икономическо въздействие (привлечени средства по проекти, дейности в директна полза на институции и органи на общините, държавата и Европейския съюз), т.е. резултати и ползи от изградения научен и експертен потенциал на БАН.

В този контекст, Общото събрание на БАН принципно подкрепя промените в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав на Република България (ППЗРАСРБ). Структурирането на показателите, по които се формират минималните изисквания за научните степени и академични длъжности в различните области на висшето образование, в три групи, е добър подход. От една страна е показана взаимосвързаността и общото в научноизследователския труд, а от друга, се дава възможност за разграничаване по тежест на групите показатели, чрез определяне на минимални/максимални прагове. Това позволява също чрез различния минимален брой точки за показателите на група А и Б да се отчете спецификата на труда на академичния състав във висшите училища и научните организации.

Всяка група показатели съдържа множество показатели и подпоказатели, които чрез стойността (точките), които носят, отразяват спецификата на отделните научни области, като дават възможност за приоритизиране на определени дейности/резултати в зависимост от утвърдени политики и цели.

С предложените промени в ППЗРАСРБ са разширени видовете дейности и резултати, чийто принос се оценява при развитието на академичния състав. Различните показатели, включени в 3-те групи, отразяват широката палитра от дейности и резултатите от тях, които извършва/постига научноизследователският и преподавателският състав във висшите училища и научните организации и е предпоставка дейността на изследователите/преподавателите да бъде оценена в значителна пълнота.

Едновременно с това в Предложението са заложени параметри, които се нуждаят от преработка, доуточняване и прецизиране. Затова са направени предложения, които да подпомогнат балансираното и справедливо оценяване на академичния състав на страната:

- в Таблица 1 миималният брой точки за придобиване на научна степен „доктор на науките“ да се повиши на 150 (ред „общо“ и ред „група А“);

- показател А1 от група А – да се включи категория Q4 за всички области. За областите, за които ще се въведе Q4, точките да са следните Q1 – 40; Q2 – 25; Q3 – 20 и Q4 –15;
За Област 2 и Област 3 се предлагат следните точки: Q1 – 50; Q2 – 30; Q3 – 25 и Q4 –20;

- показател А2 „Монографии“ от група А – максималният брой точки за монография тип 2 (т.е. от един автор) да бъде 100 т. за Област 2 и Област 3. Така ще се отчете важната роля на монографичните изследвания за академичното израстване, особено в областта на хуманитарните и социалните науки, където монографичните трудове са задължително условие за хабилитиране на учените. Отчита се също и спецификата на научните изследвания свързани с проблеми на националната идентичност;

- показател А5 „Научни публикации, отразени в специфични за научната област бази данни“ от група А за науките от Област 2 и Област 3 – към база данни ERIH+ да се добавят EBSCO, CEEOL, eLIBRARY.RU и ProQuest, a за Област 1 – да се добави ERIH+;

- показател Б1 – след „минимум един защитил докторант за заемане на академична длъжност „професор“ да се добави „и при съвместно научно ръководство“;

- да се уточни специфичния параметър К за всяко професионално направление, който се използва при отчитане на цитиранията, отразени в WoS и Scopus.

Поставянето на общи минимални изисквания при развитието на академичния състав, гарантират ефективността и качеството на изследователския/преподавателския труд. Разширяването на групите от показатели, варирането на точките по тях, възможността на ВУ и научните организации да създават допълнителни показатели в група „В“ или да завишават посочените минимални точки, предоставят повече възможности за отчитане на специфика на отделните научни области, както и провеждане на насочени политики".