Всеки е чувал за коучинг, но малцина разбират какво стои зад това понятие. Казано по-просто, коучингът е процес, който има за цел да подобри представянето и се фокусира върху „тук и сега“, а не върху далечното минало или бъдеще.

Има много различни модели на коучинг, но най-общо може да се разглежда като ролята на „треньора като експерт“, а коучът като фасилитатор на обучението.

Има огромна разлика между това да научиш някого и да му помогнеш да учи. В коучинга, по същество, коучът помага на индивида да подобри собственото си представяне: с други думи, помага му да се учи.

Добрите треньори вярват, че човек винаги има отговора на собствените си проблеми, но знае, че може да се нуждае от помощ, за да намери отговора.

Коучингът реално помага за отключване на потенциала и човек може да увеличи максимално собственото си представяне. Или казано с други думи - помага да учи, а не да го учи.

Говорейки за коучинг, не може да не се спомене за книгата на Тимъти Галуей „Вътрешната игра на тениса“, която революционизира мисленето за треньорството. Той предполага, че най-големите пречки пред успеха и постигането на потенциал са вътрешни, а не външни. Неговото прозрение е, че треньорите могат да помогнат на хората да подобрят играта си, като ги разсейват от вътрешния им диалог.

Тезата е, че нито майсторството, нито удовлетворението от играта не може да бъде постигнато без да се усвоят уменията на вътрешната игра, която протича в съзнанието на играча, когато той среща препятствия като нервност, загуба на концентрация, неувереност, самообвинение, гняв и т.н. Реално това са всички фактори, които възпрепятстват постигането на добри резултати в изпълнението на външната игра. Истинското прозрение на Галуей е, че това не се отнася само за тениса, а че хората като цяло имат отговорите на собствените си проблеми в себе си.

Следователно основната част от коучинга е да се помогне на хората да се научат да заглушават този вътрешен глас и да позволят на инстинктите или подсъзнанието си да поемат властта.

Един полезен модел за учене е Цикълът на компетенциите, четиристепенен модел, който може да помогне да се идентифицират компетенциите:

1) Несъзнателна некомпетентност - Не знаеш, че не знаеш за нещо.

Добър пример за това е дете, което никога не е виждало велосипед или няма представа, че съществува друг език освен техния собствен.

2) Съзнателна некомпетентност - Осъзнавате, че ви липсват определени умения.

Пример може да бъде детето, което е виждало други деца да карат велосипеди или е чуло някой да говори друг език и следователно иска да учи.

3) Съзнателна компетентност - Научил си се как да правиш нещо, но все пак трябва да мислиш за това, за да го направиш.

Пример би било детето, което може да кара колело, но пада, ако не се концентрира.

4) Несъзнателна компетентност - Научил си се да правиш нещо толкова добре, че то е станало част от теб.

Вече не трябва да мислите как правите нещо, а просто го правете. Всъщност, ако мислите за това твърде усилено, може да не успеете да го направите.

Треньорите трябва да идентифицират етапа, на който се намира дадено лице, за да използват правилния вид език, за да им помогнат да преминат към следващия етап. В крайна сметка е трудно да се опиташ да подобриш дадено умение, ако не знаеш, че ти липсва.

Терминът „коучинг“ означава много различни неща за различните хора, но като цяло работата на един коуч е да помогне на хората да разрешат собствените си проблеми и да подобрят собственото си представяне.

Няма значение дали коучингът се използва в спорта, живота или бизнеса, дали е за бизнес цели или за учение. Важното в него е, че добрият треньор вярва, че хората винаги държат в себе си отговора на собствените си проблеми. Те просто се нуждаят от помощ, за да ги отключат.