"Бедните са фокусирани върху миналото. Богатите мислят за бъдещето". Такова поне е мнението на американския бизнес-треньор Стив Сиболд.

„Милионерите, които са се сдобили със състояние, тръгвайки от нулата, са постигнали успех, защото са гледали напред и са мислели за това как да осъществят мечтите си. Тези, които са сигурни, че най-хубавото в живота им е останало в миналото, рядко са способни да се сдобият с нещо, защото често страдат от депресия“, казва Сиболд в книгата си „Как мислят богатите“.

След дългогодишни наблюдения, той решил да изведе психологическите разлики в мисленето и поведението на богатите хора и тези, които живеят „от заплата до заплата“.

„На средностатистическия човек е втълпено, че богатите са или щастливци, или хора, занимаващи се с нечисти дела (затова и в по-нисшите слоеве на  населението забогатяването се възприема като нещо срамно). Заможните хора знаят, че богатството, макар и да не гарантира щастие, прави живота много по-лесен и приятен“, пише Сиболд. 

Друга разлика според него се крие в разбирането на различните хора за самочувствието. Бедните били убедени, че самоувереността е недостатък. Богатите пък смятали, че тя е преимущество. 

„Богатите се отличават с това, че те винаги се стремят да направят сами себе си щастливи, не страдат от излишна скромност и не се преструват, че искат да спасят света. А ако не спасиш първо себе си, как ще можеш да помагаш на другите“, коментира авторът на книгата. 

По думите на Сиболд, за да забогатее човек, важно условие е да обича работата си. „Бедните работят, за да преживяват, занимават се с нещо, което не харесват. Богатите печелят много, защото обичат това, което работят. Обикновеният човек си мисли, че заможните хора работят денонощно, за да останат богати, защото още от детството ни се втълпява, че трудът и печеленето на пари са съпроводени от големи физически и емоционални усилия. В действителност богатите започват да се занимават с нещо любимо и намират начин да забогатеят от него", категоричен е Сиболд. 

Друга интересна разлика в мисленето на богатите и бедните според него е, че „бедните се боят от разочарование и затова свалят летвата на очакванията си. Потенциалният богаташ се  отличава с това, че винаги се целят по-високо“. 

„Психолозите често съветват пациентите си да не хранят прекалено големи надежди и да не очакват невъзможни неща, за да не се разочароват. Но човек никога няма да се сдобие с нещо,  в това число и с богатство, ако не си е мечтал за него“, казва Стив Сиболд.

„Бедните учат децата си как да преживяват. Богатите учат децата си как да забогатеят“, пише още в "Как мислят богатите". „Децата от състоятелни семейства още като малки разбират, че има два типа хора – богати и бедни. Те се научават да възприемат обективно обществото, да го виждат такова, каквото е. Ако детето от рано види какво представлява богатството, то най-вероятно ще се стреми към него в бъдеще“, казва Сиболд, като признава, че за това свое мнение често е обвиняван в елитарност. 

„Богатите не приемат парите емоционално, а като инструмент за постигане на целите си“, допълва той. 

Друга разлика между бедните и богатите Стив Сиболд намира при спестяването на пари. „Бедните са склонни да пестят пари. Богатите са склонни да ги печелят“, пише той. Според него средностатистическият човек постоянно заделя пари, като се отказва от много неща, за да успее да се вмести в семейния бюджет, и в крайна сметка няма нито пари, нито физическата способност за нещо повече. Успешните хора се отличават с това, че винаги се стремят към нови постижения и намират нови начини за печелене на пари. 

По думите на автора на "Как мислят богатите" заможните хора не държат да притежават диплома на всяка цена. Те предпочитат да получават знания, които са им необходими. В свободното си време пък богатите се стремят да плащат за увеличаването на тези знания, а не за напразни развлечения, обяснява Сиболд.