Загуба на пространствена ориентация е водещата версия за падналия МиГ

OFFNews Последна промяна на 14 юли 2021 в 15:56 3196 0

Загуба на пространствена ориентация е водещата версия за катастрофата с изтребителя МиГ-29, в която на 9 юни загина военният пилот майор Валентин Терзиев.

Приключило е разследването на Служба „Военна полиция“ за падналия самолет по време на тактически учения край Шабла, съобщи днес Министерството на отбраната. Очаква се до 3-4 седмици да бъде снет и записът на черната кутия в специализирана лаборатория в Русия. Докладът и изводите от анализа на черната кутия ще бъдат изпратени на прокуратурата.

Има три основни версии за падането на самолета, при което загина подполковник Валентин Терзиев, които според доклада са: 

- Отказ на авиационната техника в полет;

- Разрушаване на изтребителя или поразяване на пилота от осколки вследствие разрива на ракетата;

- Среща на самолета с водната повърхност вследствие на загуба на пространствена ориентация на екипажа. 

Според отдела за разследване на авиационни произшествия третата версия е най-вероятна. Освен това комисията класифицира падането на МиГ-а като "катастрофа". Посочва се, че непосредствената причина за падането е удар с морската повърхност, а основната е, че екипажът е загубил пространствена ориентация при нощни полети над море. 

Отделът предлага да се отхвърлят първите две версии като малко вероятни. Според комисията ситуацията се е развила по следния начин:

До момента на констатиране, че скоростта на мишената се увеличава спрямо нормалната очаквана, имаме нормални условия на полета. След тази констатация увеличаването на динамиката на сближение с целта чрез подаване на команди за увеличаване на скоростта до 800км/ч и намаляване на височината до 2000м, с цел да се осигури повече време за работа по мишената на фона на по-бързата ѝ загуба на височина, води до усложнени условия на полета.

В етапа на снижението и сближението с целта пилотът се стреми да поддържа визуален контакт с нея, като управлява изтребителя така, че да я държи визуално в горната част на ИЛС (индикатор на челното стъкло). Този факт, съвместно с плавното снижение (съпроводено с малки линейни и ъглови ускорения и претоварвания), създава зрителна илюзия у пилота, че целта се намира над него (такова е и упражнението - стрелбата по мишената трябва да се извърши с принижение спрямо целта). В динамиката на сближение и атака по мишената, вниманието на пилота е концентрирано върху захвата на целта и работата с органите за управление на въоръжението в кабината, а не върху параметрите на полета (скорост, височина, пространствено положение). След пуска на ракетата, пилотът предприема стандартния маньовър за излизане от атака надясно.

Според комисията ситуацията е прераснала в сложна, тъй като най-вероятно пилотът не е проконтролирал положението на самолета спрямо хоризонта преди започване на този маньовър, именно заради зрителна илюзия, че целта се намира над него и той е извършил стрелбата от положение на хоризонтален полет, а в действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена с превишение спрямо нея, на фона на морето.

Запасът от височина, който е притежавал самолетът след пуска на ракетата, е дала допълнителна увереност на пилота, че ще излезе безпроблемно от атака, тъй като в съзнанието на пилота до момента полетът за сближение и атака е бил контролиран и управляем.

Започването на завоя надясно с над 900км/ч в режим на снижение води до прерастването на ситуацията в аварийна. Според разследващите до последния момент пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална. Основание за тези заключения е фактът, че в последния момент преди прекъсване на радиовръзката и изчезване на отметката на изтребителя от радара пилотът със спокоен глас започва стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите.

Такива случаи са описани като оптическа илюзия, наречена „очарование“ - когато пилотът концентрира цялото свое внимание само върху един обект или прибор. Това е особено характерно при атака, когато вниманието се фиксира само върху целта. Стремежът за поразяване на целта е толкова силен, че другите параметри на полета губят своята значимост в съзнанието на пилота.

Отделът посочва, че има и съпътстващи причини за катастрофата: 

1. Неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака при положение, че скоростта на падане на мишената СПМ-100 се е увеличила. Това неминуемо води до повишаване динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака.

2. Особености на полетите над море нощем, характеризиращи се с липса на визуални ориентири извън кабината на самолета и необходимост от пилотиране само по прибори.

3. Неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови