Спорният закон за частните охранители ремонтиран тихомълком и набързо

Браншови организации поискаха спешно спиране на ЗЧОД

Юлиан Христов Последна промяна на 02 май 2018 в 10:34 7464 1

Спорният закон за частните охранители ремонтиран тихомълком и набързо

Спорният Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД), който влезе в сила през март, вече е претърпял редакция. Това е станало с установената вече практика в преходните и заключителни разпоредби да се правят промени в поредица от закони.

Така е поправена една недомислица в ЗЧОД, с която се регламентира една година след влизането на закона в сила, отпадат валидните лицензи за инкасова дейност. Редакцията е направена през преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е обнародван на 19 март. От редакцията на текстовете става ясно, че тя по никакъв начин не касае прането на пари и че е насочена единствено да се поправи едно недоглеждане при скоростното приемане на закона за частните охранители.

Спорният закон въведе нов лиценз за урбанизирани територии, който позволява на фирми да охраняват цели населени места. Тези текстове вече бяха пратени на Конституционния съд с две различни искания от главния прокурор и президента. В същото време от бранша на частните охранители се притесняват, че законът е прекалено рестриктивен и че създава реална заплаха от заличаване на някои от тях от картата на пазара на частните услуги за сигурност. 

По тази причина 7 браншови организации поискаха спешно спиране на закона, защото той не отговаря на националното и европейското законодателство, рестриктивен е и налага лобистки интереси, с което застрашава малкия бизнес. В становище, изпратено до президента, премиера, главния прокурор, председателя на Народното събрание, главния прокурор, вътрешния министър и комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, браншовите организации настояват, за отлагане на действието на закона с една година и изработването на нов закон. Според тях подготвяните подзаконови нормативни актове налагат съществени административни и финансови тежести. 

До момента обаче няма официален отговор от институциите.  

От бранша вече се оплакват от реални затруднения, вследствие на новото законодателство. Фирми не могат да поемат обекти, защото вече нямат право на подизпълнители. Трудности се срещат и при назначаването на хора, тъй като с новия закон е заложено изискването за професионална квалификация с 960-часово обучение, срещу 46 часа по досега действалите текстове.

В същото време правителството предлага промени в Тарифа 4, касаещи лицензионните такси. От нея става ясно, че те не са разходоориентирани, което означава, че таксите не отразяват ералните разходите на администрацията за издаване и поддържане на лиценз. С новата тарифа се въвеждат по-ниски такси за новия лиценз за урбанизирани територии и на звената за самоохрана. Последните на практика са бюджетни организации, като лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища и стратегически обекти от значение за националната сигурност, като последните по Закона за МВР се охраняват от структури на вътрешното ведомство. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови