Министър Павлова: Санирането стартира с най-големите и най-тежките сгради в страната

Последна промяна на 24 януари 2015 в 15:55 2117 0

Снимка бтв

Урок по саниране

Националната програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради е сред четирите основни приоритети на ГЕРБ, залегнали в програмата за управление. Държавата ще отдели 1 млрд.лв. от хазната за саниране на старите панелки, Услугата ще е безплатна за първите 2 години.

"Сега при новите условия Националната програма за саниране стартира с най-големите и най-тежките сгради в страната, където е най-трудно", обяви в интервю за радио К2  регионалният министър Лиляна Павлова и поясни, че и малките сгради също няма да бъдат пренебрегнати, но ще могат да бъдат финансирани по ОП „Региони в растеж" от 2016 г.

"Санирането е важно по три причини: лошото състояние и външен облик на сградите, липсата на инвестиции за поддръжката им и високият процент на частна собственост в страната", похвали инициативата си министърката.

Тя припомни, че при предишния модел с осигурено финансиране на 75 % от Оперативна програма "Регионално развитие" хората не регистрирали сдружения и не се възползвали от услугата. Затова и до миналата година първопри старите условия се санирали  малките сгради с по един или два входа.

"Никой няма да допусне отнемане на частната собственост след изпълнение на обновителните дейности по сградите. Сдружението на собствениците се създава единствено и само с цел то да получи безвъзмездно финансиране от страна на държавата по програмата", подчерта тя.

Останалите водещи приоритети на ГЕРБ, които са планирани за тази година са завършването на пътната и водна инфраструктура, прилагане на мерките за енергийна ефективност и подобряване на общинска инфраструктура, за да подкрепим развитието на най-бедните региони.

За да се случи това, според нея са необходими не само пари, по-добро планиране и конкретни стимули за икономиката. Като възможности регионалния министър посочи ползването на облекчения за разкриване на работни места и осигуряване на довеждаща инфраструктура от страна на държавата при създаване на предприятие.
Важна задача до края на тази година е завършването на 130 км магистрални участъци и рехабилитацията на 350 км първокласни и второкласни пътища, каза министър Павлова. Това са АМ „Марица" и участъците Дупница-Благоевград и Сандански-Кулата от АМ „Струма", рехабилитацията на пътя през Искърското дефиле, и Петрохан, на няколко пътя в Силистренско, завършването на обходите на Габрово и Монтана. Това са ключовите за нас проекти, подчерта министър Павлова.
Тя информира, че в средносрочен план предстои избора на изпълнител на два участъка с обща дължина и завършването на 8-километровия участък Шумен-Белокопитово от АМ „Хемус". В ход е процедурата за избор на изпълнител на два участъка Благоевград-Кресна и Крупник-Сандански от Лот 3 на АМ „Струма".
Разработваме рамката за финансиране до 2020 г. и прецизираме проектите, които ще включим за изпълнение по

Оперативна програма „Региони в растеж", водим преговори за осигуряване на средства и по Плана Юнкер за останалите проекти, за които в момента нямаме финансиране, като АМ „София-Калотина" и оставащите участъци от АМ „Хемус", каза още Лиляна Павлова.

Тя поясни, че 300 млн. лв. са средствата по ОП „Региони в растеж" за рехабилитацията на пътища първи и втори клас. Малко над 1 млрд. лв. е предвидената в ОП „Транспорт" сума за завършването на АМ „Струма" и частично за АМ „Хемус", както и за тунела под Шипка.

Предстои през 2016 г. да проведем преговори с Европейската инвестиционна банка за дългосрочно кредитиране при добри условия, за да осигурим още средства за тези проекти.

"Няколко са стъпките, за да бъде реформиран ВиК отрасълът", каза Лиляна Павлова. На първо място тя посочи управлението на ресурсите. В момента се прави опис на активите, предоставени на ВиК-дружествата, за да се изясни актуалното им състояние. Те ще бъдат върнати на държавата и общините, които ще ги предоставят за управление на асоциациите по ВиК на регионален принцип. Изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания ще покажат къде какви нужди от инвестиции има, посочи регионалният министър. Следващата стъпка е приоритизиране проектите и определяне на варианти на финансиране. Като трета стъпка тя посочи изграждането на язовири.