Лошите животновъди пречат на БАБХ да бъде добрият убиец

Ще започнем с хипотетичен пример. Вашето дете се разболява и отивате на преглед в болницата. Лекарят се суети, пуска купища платени от вас изследвания и накрая ви казва, че детето страда от много сериозна и опасна за околните хора заразна болест. Неговото лечение обаче препоръчва да убиете хуманно вашето дете, за да не се мъчи излишно, да не се харчат много пари, а и да се намали риска за другите.

Желязна логика, заради която нормалните хора биха откъснали тутакси главата на „лечителя“. В същата ситуация са хванати фермерите, за които статута на техните животни е близък до рожби. Ветеринарите от държавната Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), вместо помощ за профилактика и лечение, предлагат само една опция – умъртвяване. Обикновено преди официалните, през стопанствата са минали куп частни ветеринари, които поне са се опитали да приложат някакво лечение, вероятно антибиотици, очаквано без никакъв успех при тази болест. Фермерите плащат неуспешното лечение, а и допълнителна диагностика, и за награда получават репресия от държавната БАБХ.

Това е типична ситуация, която се повтаря от десетилетия. При всяка поява на инфекциозна болест при животните, чума, шарка или грип, и без връзка с рисковете за хората, стадата на засегнатите, а понякога и на близките по локация „късметлии“, биват избивани. Обещаните компенсации винаги са по-малки и не покриват разходите, а и обичайно се изплащат със закъснение. Ако фермерите, очаквано или не, се противят на избиването на техните животни, върху тях се стоварва държавната и медийна машина за репресии.

БАБХ има винаги едни и същи стандартни обвинения/оправдания:

1) Фермерите са неграмотни и не разбират висшата сила ръководеща дейността на БАБХ;

2) Виновните за тази ситуация седят в Брюксел, а ние само изпълняваме техните нареждания;

3) Ако не избием тези животни, отива бизнеса на всички фермери в България;

4) Фермерите не спазват законите и крият болните животни – заслужават затвор;

5) Ние (ветеринарите от БАБХ) пазим цялата нация/човечеството от заразите;

6) Перифразирано със субективен елемент: Лошите фермери се заиграват с лошите политици и така пречат на добрите ветеринари, т.е. БАБХ, да бъдат и добри убийци.

Без съмнение горните обвинения/оправдания имат своята логика и основания, особено от гледна точка на държавните чиновници. Резултатът за България от старанията на БАБХ е печален – животновъдството е в колапс и желаещите да отглеждат животни биват връщани в начална позиция след всяка епидемия. Това са огромни финансови загуби и емоционален шок за стопаните. От БАБХ удобно заемат страната на законодателството, на грижовната институция, но нека се запитаме дали преди да обвиняват другите в зла умисъл и некомпетентност те са свършили бързо, безпристрастно и професионално своята работа?

• За епидемиите по овцете и козите в съседните южни държави се знае отдавна. Това е типова ситуация и няма никаква изненада. Какво направи БАБХ да спре трансграничното прехвърляне? За контрола по границата е отговорна БАБХ и ако има нелегална търговия с животни значи има и сериозен пропуск при институцията. Ако единствената дейност на БАБХ в тази насока е поддържането на „златните гьолове“ по пропускателните пунктове, тогава наистина животновъдството ни има сериозен проблем.

• БАБХ е длъжна да осъществява мониторингова програма за наблюдение на заразните болести по животните. Не е много ясно какъв е обхватът на тази програма, но очевидно тя не е достатъчна, за да спре или изнамира на ранен етап епидемиите. Обикновено, включително и последния път, болестта се открива по сигнал при вече възникнали симптоми, т.е. животни в активна фаза. По традиция местния официален ветеринар разбира последен за епидемиите и действа много предсказуемо. За какво тогава ни е диагностична програма, от която единственото последствие е умъртвяване на заболелите, но също и на преболедувалите и вече здрави животни? За да изпреваря стандартното оправдание, т.е. мониторингът е одобрен в Брюксел, трябва да се напомни, че харченето на пари за диагностика трябва да е в услуга на нашето животновъдство и съобразено като обхват и специфика с този критерий, който не винаги пасва напълно с желанията на ЕК.

• Стандартно при всяка епидемия възниква въпрос доколко да се вярва на диагностиката правена в БАБХ. Фермерите не се доверяват, и винаги искат поне второ мнение, а понякога сами изпращат проби в други лаборатории. Най-често БАБХ излиза права и европейските лаборатории потвърждават положителните за инфекции резултати. Помни се обаче и обратният случай именно с чумата по овцете и козите – въпреки прогнозата животните оцеляха, а референтната френска лаборатория след генотипиране заключи, че вирусът е мутирал. Този епизод, освен понесения репутационен удар, показа това, което експертите знаят - реално в БАБХ не могат да провеждат завършена диагностична процедура, и не разграничават отделните щамове на бактерии и вируси. Въпреки годините на обучение и налетите средства за оборудване в институцията има сериозен недостиг на експертен и изследователски потенциал. На практика, за БАБХ е невъзможно да изпълнява анализи, извършвани рутинно от много бедни Африкански държави.

• Всички помним епидемията от Африканска чума по свинете, която всъщност не е напълно приключила, но беше изместена в общественото внимание от коранавирусната пандемия. Тогава БАБХ демонстрира чудеса от некомпетентност и в крайна сметка замаскира това с масово избиване на свинете по задните дворове на къщите, дори когато тези мерки противоречаха на европейските препоръки. Институцията свикна да решава всички епидемии с една единствена мярка – убиване и закопаване/изгаряне на животните. Няма животни, няма и проблем за бюрократите. Понеже всички правителства се предоверяват на БАБХ, досега никой не е потърсил сметка за тази прекалена кръвожадност и очеваден непрофесионализъм. Репутационните щети за ветеринарната професия са огромни, а за мнозинството стопани институцията се превърна в класическия злодей. Как при това положение да се очаква доброволно сътрудничество? Вие каните ли злодеите в дома/оборите си?

• От БАБХ много обичат да обвиняват всички свои опоненти, но най-вече непослушните животновъди, в некомпетентност. Много е сложна материята, явно само държавните ветеринари, работещи зад бюро с лаптоп, гъше перо и печат са експерти. Ако е така защо се сърдят на фермерите? Отговорност на БАБХ е да разяснява и популяризира държавната политика при здравеопазването на животните. Ако фермерите не знаят, то виновна е институцията. Всеки стопанин с регистрирано животно трябва да получава ясна, достъпна, точна и актуална информация. Ако от БАБХ обръщаха повече внимание на образователните програми и контактите с фермерите, а не на репресиите и умъртвяването, то общественото доверие към тях би се повишило значително.

• България е външна граница на ЕС и се намира на кръстопът на хората, но и на заразните болести. Дали от Север или Юг патогените достигат до животните. Може би е назрял въпросът дали сляпото следването на общата политика на ЕС е изгодно за нашето земеделие. Например дали няма да е по-добре да извършваме ваксинации за определени заболявания с риск да загубим пазари в някои категории? Доколко е възможно да адаптираме нашата стратегия или да стимулираме промяна в тази на ЕС? Ситуацията в държави като Франция например е различна от тази в центъра на Балканите, а защо ветеринарните практики трябва да са еднакви? Авторът не предлага засега нищо конкретно, но очевидно е, че сегашната стратегия и най-вече практиката на институциите са спирачка за развитието на животновъдството.

• БАБХ непрекъснато се забърква в скандали свързани с контрола на храните, "златния гьол" и лабораториите за пестициди на границата, обществените поръчки за подизпълнители на всякакви дейности и още много други. В публичното пространство за здравето на животните от институцията се сещат само когато има някакъв стигнал до медиите проблем. Когато самите ветеринари са загърбили основната си дейност за сметка на обикалянето на ресторантите/мандрите/магазините с торбички, как искат фермерите да им се доверяват?

Горният списък може да бъде разширен, но илюстрира, че проблемите в здравеопазването на животните започват от тези, които уж трябва да лекуват и контролират. Ако искаме традиционното за държавата животновъдство да се завърне, освен субсидии трябва и реформа в институциите, включително БАБХ. Да си припомним как преди 100 години в България са гледани милиони овце без регулацията на ЕС и контрола на БАБХ и напук на всички заразни болести. Ако няма промени затъваме в тази кръгова ситуация (но не икономика): субсидия → ферма → животни → инфекциозна болест → отначало×N (пъти). А ако нямаме от кого да купуваме месо пак ли ще продължим с това връткане или пък ще реализираме конспиративен план за нация от вегани.

Следете новините ни в GoogleNews